Висшето образование по основните медицински професии е дълъг, труден и ресурсоемък процес. То се финансира както от държавата, така и от самите студенти чрез инвестиция на време, усилия и средства. Въпреки това, реализацията на завършилите специалисти на пазара на труда варира значително в различните направления, което превръща този въпрос в ключов фактор за планирането и управлението на здравната система.

Лекарите остават в професията: Данни за направление „Медицина“

Очаквано, завършилите направление „Медицина“ най-често се реализират по специалността си. Данните показват, че 90.9% от дипломиралите се студенти упражняват лекарска професия. Съвсем малка част от тях избират кариера като специалисти по естествени науки или в други сфери. Това показва анализ на Инстититута за пазарна икономика (ИПИ). 

Очакванията за високи доходи и добрите възможности за кариерно развитие мотивират младите лекари да полагат усилия по време на следването си и впоследствие да практикуват професията. Според статистиката за отделните висши училища:
МУ – Пловдив отчита най-висока реализация на своите кадри като лекари – 95%.
МУ – Плевен регистрира относително по-ниска реализация в това направление – 87.7%.

Фармацевтите и тяхната реализация на пазара на труда

При завършилите направление „Фармация“ се наблюдава по-голямо разнообразие от упражнявани професии, макар че повечето от тях остават тясно свързани с медицината. Дипломираните магистър-фармацевти най-често работят като управители на аптеки, заети са в търговията с лекарства или намират реализация във фармацевтични и други компании. Много малък процент от тези специалисти се насочват към дейности извън пряката медицинска работа.

Здравни грижи: Защо медицинските сестри сменят професията си?

Направление „Здравни грижи“ подготвя ключови за системата специалисти – медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти. Въпреки огромната нужда от тези кадри, статистиката за тяхната реализация е тревожна:

  • 40.2% от завършилите работят като медицински сестри и акушерки.
  • 23% се реализират като приложни специалисти в медицината и фармацията.
  • 22% от дипломираните избират професии без никаква връзка със здравеопазването, като продавачи в магазини, фризьори и козметици.

Последното означава, че това се отнася за всеки пети специалист – медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти.

Реализацията по специалността варира драстично според университета. Най-висок дял на завършили, които работят като медицински сестри или акушерки, има СУ „Св. Климент Охридски“ (91.5%), докато при МУ – София този процент е най-нисък – едва 33.4%.

Скритият резерв в здравната система и нужните реформи

За отделни професии, като тази на медицинските сестри, се наблюдава дълготраен недостиг на пазара на труда не само в България, но и в световен мащаб. Въпреки значителното търсене и възможностите за работа в чужбина, част от завършилите съзнателно избират да работят нещо съвсем различно.

Това показва наличието на своеобразен „скрит резерв“ от дипломирани специалисти, които са решили да не упражняват медицински професии. За да бъдат привлечени обратно в системата, са необходими активни действия в няколко посоки:
Повишаване на финансовите възнаграждения.
Подобряване на условията на труд.
Осигуряване на по-добри възможности за професионално развитие.
Облекчаване на работното натоварване.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !