Запазването на сегашното ниво на здравната вноска от 8% води до остър недостиг на кадри, затваряне на болници, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и опасно ограничаване на достъпа до лечение до 2040 г. Това стана ясно от нов анализ на Health Metrics „Цената на бездействието: Икономически анализ на последиците от неувеличение на здравноосигурителната вноска“, представен от здравния икономист Аркади Шарков и Екатерина Иларионова пред журналисти. 

Демографската криза и натискът върху здравната система

Шарков разясни, че в момента домографската пирамида е обърната надолу. Това я прави трапец, което значи, че все по-малко хора издържат повече пенсионери. По този начин коефициента на възрастовата зависимост до 2040 година се очаква да бъде около 41%.

Това означава, че един работещ ще отговаря за издръжката на двама пенсионери. 

До 2040 г. България ще продължи да губи население – от 6 212 239 души през 2026 г. до едва 5 637 361 души.

Най-остър е спадът сред хората в трудоспособна възраст, които намаляват от 3 875 736 до 3 406 740. В същото време населението над 65 години остава високо – около 1.46 млн. души през 2026 г. и 1.42 млн. през 2040 г. Това води до рязко покачване на коефициента на зависимост (OADR) – от 41.2% до 45.6%, което означава, че все по-малък брой работещи ще трябва да издържат нарастващия дял възрастни. Тази демографска промяна ще създаде сериозен натиск върху здравната и социалната система и ще затрудни тяхното устойчиво финансиране.

Според икономиста здравната вноска в страната трябва да бъде вдигната от 8% на 10%, като за последно у нас тя е била повишена преди 17 години през 2008 година. 

Тревожен недостиг на лекари и медицински сестри

Важен проблем обаче е и загубата на лекари и медицински сестри около демографския срив. 

Разпределението на медицинските кадри и болничните ресурси в страната показва силни дисбаланси между столицата и останалите региони.

Данните сочат, че София разполага с най-висока концентрация на здравни специалисти и инфраструктура: 7 472 лекари, 9 823 медицински сестри и 11 117 болнични легла на 100 000 души.

Това е значително повече в сравнение със Северозападния регион, където броят на лекарите е 3 371, на сестрите – 5 134, а на болничните легла – 6 358. Още по-ниски са стойностите в Северния централен регион – едва 2 525 лекари и 4 376 медицински сестри на същия брой население, както и 5 402 легла.

Югоизточна България се нарежда между двата полюса – 3 694 лекари, 5 924 сестри и 7 585 болнични легла. Тези различия очертават реална географска неравнопоставеност в достъпа до медицинска грижа и натовареността на регионалната здравна система.

Данните на Health Metrics показват, че през 2024 година България е разполагала с 30 149 лекари, а прогнозите за техния брой до 2040 година са, че ще намалеят до между 27 000 и 28 000 специалисти. 

Липса на кадри и ограничен достъп

Според анализа страната рискува да загуби между 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – професии, които и днес са в критичен недостиг. В най-тежко засегнатите региони това означава затваряне или сливане на между 10-20 болници и до 80 отделения. За населението това се превръща в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до специалисти и реален риск от липса на навременно лечение.

Паралелно с това времето за чакане за прегледи, операции и диагностични изследвания може да се увеличи с 30% до 80%. В някои райони един и същ апарат ще трябва да обслужва двойно повече пациенти, тъй като модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това означава повече късни диагнози, повече усложнения и по-висока смъртност от заболявания, които при навременна намеса са предотвратими.

Медицинските сестри от 28 393 през 2024 година, ще намалеят до 22 000-23 000 - спад от 18 до 22%. Малките болници пък от 130 ще станат между 110 и 115. 

Това означва, че редица региони могат да останат без специалисти и болници. 

Прогнозата показва, че до 2040 година: 

  • По-малко лекари с 5% до 10% 
  • По-малко медицински сестри с 10%-20%
  • 10-20 закрити болници