Казват, че за първи път той я видял да язди бял кон и веднага бил очарован. Влюбил се и се оженил за нея скоро след това.

Той бил син на търговец на тютюн на име Христидис, получил образование във Великото училище на нацията в Константинопол. Тя била католичка от френско-английски произход от Адана.

Двойката живеела в семейния дом на Христидис в Ксанти - двуетажно неокласическо имение на улица „Орфей“. Той често пътувал по работа. Тя прекарвала сутрините си на балкона на втория етаж, като гледката ѝ била частично закривана от малките магазинчета, струпани отдолу.

На връщане от едно от пътуванията си Христос Христидис решил да изненада любимата си Джули: платил хиляда златни паунда, за да купи всяко едно от тези магазинчета и да разшири двора на къщата им, разказва гръцкият Kathimerini.

След това засадил сто розови храста в градината, която и до днес е една от най-големите и ароматни в Стария град.

Тук аристократични градини граничат с малки, варосани дворове, украсени с калаени саксии. Величествените имения на бивши тютюневи барони съжителстват с обикновени домове с ниски тавани.

Джамиите се изправят до църкви, еклектизмът среща традиционната архитектура, а величието живее в хармония със смирението.

Ксанти е мултикултурен, устойчив, дълбоко символичен град, който очарова не само със запазеното си архитектурно наследство, но и с историите, които се крият във всеки ъгъл.

Зад сенките

„Хората до нас често имат най-необикновените истории, но ние не ги знаем, защото никога не са излизали наяве“, казва Триантафилос Вайцис, международно признат художник, който пристига в Ксанти през 1994 г., за да учи екологично инженерство и никога не го напуска.

През 2014 г. той основава „Къщата на сянката“ в сърцето на Стария град - уникална галерия, където скулптури, изработени от скромни материали, проектират своите пленителни сенки по стените.

Днес Вайцис работи върху серия от произведения, вдъхновени от съвременната история на града:

  • земетресенията, опустошили Ксанти през 1829 г.,
  • реконструкцията му от каменоделци от Епир,
  • ерата Бел Епок,
  • пристигането на железопътната линия,
  • раждането на Манос Хаджидакис през 1925 г.,
  • втората вълна на реконструкция с жилищни сгради и основаването на Политехническото училище.

„В центъра на всичко това стои човек от Ксанти - обикновен човек, койтоq всъщностq е всичко друго, но не и обикновен“, обяснява Вайцис.

„Избрах дядото на жена ми, който три пъти е избягал от смъртта: в България, в Дахау и по време на Гръцката гражданска война. Като ветеран от войната, по-късно му е даден малък павилион, който да управлява.“

Само на пет минути път, на улица „Аристеиду“, под повърхността се крие друга забележителна история – съвсем буквално.

В мазето на двуетажна къща, сега собственост на семейство Фисекиадис, се намира фрагмент от хамам от 16-ти или 17-ти век, за който се смята, че е един от най-старите оцелели османски паметници в Ксанти.

„Баща ми купи къщата през 1958 г. за 20 000 драхми от семейство Кугиумцоглу, които бяха дестилатори“, обяснява настоящият собственик Димитрис Фисекиадис.

„По това време градът беше в упадък и богати ксантиотци заминаваха за Солун. Така открихме двата купола. Използваме долната част като склад за дърва за огрев през зимата, а горната част е интегрирана в хола ни.“

Резиденцията на улица „Аристеиду“ е една от 593-те сгради-паметници в Стария град, обявени за защитени с президентски указ от 1995 г., въпреки че районът вече е бил под културна защита от 1976 г.

„Иронията“, отбелязва Фисекиадис, „е, че докато ние бяхме отговорни за реставрацията ѝ, след като js приключи, Археологическата служба получи правото да контролира управлението ѝ, съгласно закона за наследството.“

Непоносими разходи

Поддържането на историческите домове в Стария град на Ксанти става все по-непоносима тежест за жителите, до голяма степен поради строгите изисквания за опазване, наложени от Министерството на културата.

Цената на необходимите реставрационни работи често е непосилна, оставяйки много собственици без друг избор, освен да оставят имотите да се рушат.

„Проблем номер едно са изоставените къщи“, казва Катерина Мавруди, президент на Асоциацията на жителите на Стария град, основана през 1992 г. за съживяване и защита на района. Днес асоциацията наброява около 150 семейства-членове, както християни, така и мюсюлмани.

„Има безброй стари сгради с множество съсобственици. Изключително трудно е да се поддържат - не само заради ограниченията, наложени от Археологическата служба, но и заради високата цена на реставрацията“.

Строителният инженер Триантафилос Сфирис, който е реставрирал множество сгради в историческия район през последните години, е съгласен.

„Цената за ремонт и реставрация на сграда-паметник с традиционни материали е многократно по-висока от изграждането на модерна от нулата. Държавата трябва да субсидира тази разлика. Не можеш да градиш култура върху портфейла на някой друг. В противен случай Старият град ще се окаже пълен с руини“.

Това разочарование се споделя и от Бахрие Кехагия, която живее със съпруга си, децата и родителите си в къщата, в която е родена, близо до джамията Ахриан.

„Тук е като квартал; различен свят. Не сме като онези, които живеят в жилищни сгради, струпани една върху друга, без да се познават.“

И точно това усещане оставя Старият град у посетителите си: жителите поздравяват минувачите с топлина, децата играят по улиците или в училищните дворове, съседите си обменят новините от балкон на балкон или седят заедно, за да бродират.

Красиво „село“, недокоснато от шум и бетон.

И все пак всеки септември картината се променя драстично. По време на Фестивала на Стария град калдъръмените улички преливат от посетители.

Събитието започва през 1991 г. по инициатива на тогавашния кмет Филипос Амойридис с цел да събере жители от всички общности, за да преоткрият града си. Днес обаче оплакванията от шум, боклуци и вандализъм са станали нещо обичайно.

„Когато се провежда фестивалът, нещата са много трудни“, посочва Сервили Ерсин, жител на улица „Пиндару“ и собственик от трето поколение на историческата пекарна за кафе „Сервили“.

„Не е само шумът – става въпрос за това, че за цяла седмица дворовете ни се превръщат в обществени тоалетни.“

Историите, които разказват къщите

За мнозина екскурзоводските обиколки, организирани от община Ксанти, са идеален начин да видят града си с нови очи.

„Ако някой може да си позволи да се изгуби в тези улички, това е най-добрият подарък, който може да си направи“, казва музеологът и екскурзовод Натаса Михайлиду, която води училищни групи и посетители от цяла Гърция и чужбина по време на Фестивала на Стария град.

Любимото ѝ място е традиционна къща, датираща от 1849 г. – най-старата датирана частна резиденция в селището – на ъгъла на улиците Орфеос и Силивриас. „Не е нито голяма, нито внушителна“, обяснява тя.

„Но нейните сахнисии (еркери) са оцелели, както и скосеният ѝ ъгъл – умишлено отрязан от майсторите, за да не го повредят преминаващите каруци – заедно с техните „подписи“: розетка и женски гърди, издълбани като благословия за късмета на собствениците.“

Друг отличителен пример за местна архитектура, включващ сахниси и почти полукръгъл двор, се намира на кръстовището на улиците Пигмалион Христидис и Филипос.

Тук някога е живяла фолклористката и поетеса Катина Вейку-Серамети, която е дошла в Ксанти като учителка от Неи Епиват в Източна Тракия. Тя е написала, наред с други произведения, Ксантиотика - кратки римувани четиристишия на местния диалект, предназначени да запазят езика за бъдещите поколения.

Вейку-Серамети е една от причините филологът, писател и поет Танасис Мусопулос да реши да се премести в Стария град.

„Двама скъпи приятели, които вече не са сред нас, живееха тук, два стълба на културния живот на Ксанти: Катина Вейку-Серамети и друг забележителен човек, поетът и писател Стефанос Йоанидис“.

През 90-те години на миналия век той напуска семейния си апартамент в новия град, за да се нанесе в къщата, която преди е принадлежала на майката на приятеля му художник Теодорос Мусмулидис, в защитения исторически район.

„Едно от най-големите благословии на квартала е съвместното съществуване“, подчертава той.

„Хора от различни култури, езици и вероизповедания живеят заедно. Проблемите възникват, само когато политиката се намеси – от двете страни. В Стария град нямаме нужда от спасители. Докато политиците стоят настрана, обикновените хора, независимо откъде идват, живеят заедно в хармония.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !