Намаляващата наличност на водни ресурси по целия свят е едно от най-належащите предизвикателства за екологичната сигурност на века.

Това е мнението на Франсис Галгано - доцент в катедрата по география и околна среда в университета Виланова в Пенсилвания, който публикува проучване, изследващо връзката между недостига на вода, геополитиката и потенциала за насилствени конфликти в един затоплящ се свят.

Лошото управление на водите в крайно уязвимите райони, особено в трансграничните речни басейни, както и задълбочаващата се климатична криза са двата основни проблема, според проучването, цитирано от CNBC.

Перспективата за избухване на водни конфликти е реална и все повече специалисти - от високопоставени служители на ООН до известни експерти по водна политика, изразяват своята загриженост относно подобни рискове.

Други обаче са по-скептични. Стокхолмският международен институт за водата (SIWI) заяви, че дори на фона на възможно нарастване на социалните конфликти, „водата може да бъде мост към мирни преговори, а не спусък или оръжие за война.”

Устойчивостта на водата се превръща във все по-неотложно глобално предизвикателство. Половината от световното население вече е изправено пред сериозен недостиг на вода през поне част от годината, докато данните, публикувани миналата година от Института за световни ресурси, предупреждават, че зашеметяващите 70 трилиона долара (31% от световния брутен вътрешен продукт) може да бъдат изложени на водни рискове до 2050 г. 

Жителите на столицата на Мексико излязоха по улиците през януари, за да протестират срещу „безпрецедентния“ седмичен недостиг на вода, а иранските власти предупредиха през юни, че Техеран и повече от 800 града и села са изложени на риск от засушаване. 

Рейтинговата агенция Moody's наскоро заяви, че силният воден недостиг в Индия може да навреди на нейната суверенна кредитна сила.

Сериозността на световната водна криза беше допълнително подчертана от тревожното нарастване на броя на инцидентите, свързани със сигурността.

Данните, цитирани от Control Risks в началото на юни, показват, че средният брой месечни инциденти, свързани със сигурността на водните доставки, се е увеличил с повече от 230% между началото на 2019 г. и май 2024 г.

Къде са горещите точки на водните конфликти?

Галгано от университета Виланова идентифицира девет международни речни басейна като потенциални  "горещи точки", в които или вече има конфликт, или потенциалът за въоръжен сблъсък е висок.

Те включват басейна на Нил в Африка, басейните на реките Тигър-Ефрат в Югозападна Азия и реките Хелманд и Харируд по границата на Афганистан и Иран.

В басейна на Нил страните, разположени по поречието на реката, досега не са успели да постигнат споразумение за силно спорен язовир, а Египет официално даде да се разбере, че ще влезе във война, ако това се налага.

Египет и Етиопия са въвлечени в дългогодишен спор относно изграждането на язовир на стойност 4 милиарда долара на главния приток на Нил.

Египет се страхува, че Големият етиопски ренесансов язовир (GERD) ще има опустошителен ефект върху водоснабдяването и напояването надолу по течението, освен ако Етиопия не вземе предвид нуждите на засегнатите държави. В резултат на това се засилват опасенията, че ситуацията може да предизвика мащабен военен конфликт.  

Реките Тигър-Ефрат, които следват приблизително успоредни течения през сърцето на Близкия изток, са идентифицирани като друга точка на възпламеняване от Франсис Галгано.

"Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда е убеден в своите изолирани и националистически позиции по редица проблеми. От него обаче зависи решението за част от водните доставки за Ирак и Сирия, които са заплашени от Суша“, каза Галгано.

По думите му, има и проблеми с водата, която идва в Хималаите, особено в Дападен Китай. 

"Не мисля, че наистина има някой, който наистина може да ги предизвика военно, но това е точка на възпламеняване, за която се тревожим. Същото е с река Брахмапутра и река Инд в тази област между Индия, Пакистан и Непал. Всичко това са големи глобални възпламенителни точки“.

На фона на страховете от перспективите за водни войни, Програмата на ООН за околната среда (UNEP) през март публикува списък от седем неща, които страните и хората могат да направят, за да се справят с надвисналия недостиг на вода. Те включват:

  • мерки за защита и възстановяване на природните пространства;
  • подобряване на водната ефективност;
  • справяне с течовете и загубите;
  • използване на неконвенционални водоизточници, като пречистване и повторно използване на отпадъчни води;
  • прилагане на интегрирани подходи при вземането на решения.