Два от три смъртни случая заради жегите в Европа през лятото са вследствие глобалното затопляне

16 500 смъртни случая са причинени от горещото време, предизвикано от парникови газове, според изследователи от Импириъл Колидж Лондон.

Глобалното затопляне, причинено от човека, е довело до два от всеки три смъртни случая, свързани с горещините в Европа през знойното лято тази година, установява ранен анализ на смъртността в 854 големи града.

Мащабът на проблема в цифри

Епидемиолози и климатолози отдават 16 500 от 24 400 смъртни случая заради горещини в периода юни - август на изключително горещото време, причинено от парниковите газове.

Експресният анализ, който се основава на установени методи, но все още не е представен за експертна оценка, установява, че климатичните промени са направили градовете средно с 2.2°C по-топли, което значително е увеличило броя на смъртните случаи заради опасно топлото време.

„Причинно-следствената връзка от изгарянето на изкопаеми горива до покачването на температурата и увеличената смъртност е неоспорима“, казва Фридерике Ото, климатолог в Импириъл Колидж Лондон и съавтор на доклада.

„Ако не бяхме продължили да изгаряме изкопаеми горива през последните десетилетия, повечето от приблизително 24 400 души, починали заради горещините в Европа, нямаше да умрат това лято.“

Кои икономики в ЕС ще пострадат най-много от горещините? Къде е България?

Най-уязвимите групи и подценяването на риска

Учените са използвали локални зависимости между температурата и смъртността, за да моделират свръхсмъртността през най-горещите месеци на годината и са сравнили резултатите си, които обхващат градове, в които живее почти една трета от европейското население, с хипотетичен свят без никакви климатични промени.

Те установяват, че допълнителната топлина е причина за около 68% от очакваните смъртни случаи. Възрастните хора са били най-силно засегнати от екстремните температури, установява проучването, като 85% от починалите са били над 65-годишна възраст, а 41% - над 85-годишна възраст.

„По-голямата част от смъртните случаи заради горещините са в домове и болници, където хората със съществуващи здравословни проблеми са докарани до краен предел“, каза Гарифалос Константинудис, епидемиолог в Импиръл колидж Лондон и съавтор на изследването.

„Жегата обаче рядко се споменава в смъртните актове.“

Екстремното лято струва на ЕС €43 млрд., България е сред най-тежко засегнатите страни

Човешката цена на екстремните горещини

Местни вестници обявиха имената на няколко жертви, починали на открито. Мануел Ариса Серано, 77-годишен бивш общински съветник в Ла Рамбла, Испания, почина след като колабира по време на разходка през август, според градския съвет и бивши колеги в региона на Кордоба, където през уикенда температурата е била 45°C.

Брахим Айт Ел Хаджам, 47-годишен баща на четири деца, който е управлявал компания за подови настилки в Северна Италия, е починал, докато е полагал бетона на училищна сграда близо до Болоня, където температурите са достигнали 38°C в този ден.

Той е починал два дни преди влизането в сила на регионална заповед за спиране на строителните работи на открито в ранния следобед.

„Той се обади на майка ми, за да ѝ каже, че ще се прибере у дома, за да приготви обяд“, заяви 19-годишният му син Салах пред италианската телевизия Antena 3 след смъртта му. „Че ще се прибере до обяд.“

Константинудис казва, че рискът за общественото здраве от горещините все още се подценява, въпреки опасностите.

„Никой не би очаквал някой да рискува живота си, работейки в проливен дъжд или ураганен вятър“, казва той. „Но към опасните жеги все още се подхожда твърде небрежно.“

Европейските градове са по-добре подготвени да се справят с екстремни горещини, отколкото през 2003 г., когато опустошителна гореща вълна уби 70 000 души, но службите за спешна помощ се затрудняват да се справят с покачващите се температури и застаряващото население.

Лекарите призовават за изготвяне на местни планове за действие при горещи вълни, повече зелени площи в градовете, които са по-горещи от селските си околности и климатизация за уязвими групи, като например жителите на домове за втзрастни хора.

Мадлин Томсън, експерт по адаптация в Wellcome, здравна организация с нестопанска цел, която не е участвала в проучването, заяви, че новите данни показват, че „никой град в Европа не е имунизиран“ срещу смъртни случаи от екстремни горещини.

„Ако не действаме сега, жертвите ще се увеличат“, казва тя.