България се нареди на трето място в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия с батерии през 2025 година, превръщайки се в един от най-бързо растящите пазари в Европа. Само за една година страната реализира ръст, надхвърлящ 1100%. Това показват данните от годишния доклад за пазара на съхранение на енергия в ЕС, публикуван от Европейската соларна асоциация (SolarPower Europe), съобщиха от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).

Рекорден растеж и европейски контекст

От около 200 MWh инсталиран капацитет през 2024 г., България достигна близо 2500 MWh към края на 2025 г. Очакванията са още през настоящата година капацитетът да бъде увеличен четири до пет пъти, като в момента в страната се изграждат над 10 000 MWh батерии, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Развитието в България се случва на фона на рекордна година за Европейския съюз, в която са инсталирани над 27 гигаватчаса нови батерии, или с 45% повече спрямо предходната година. Страната ни заема трето място след Германия и Италия, с пазарен дял от 9 на сто през 2025 г. Общият капацитет за съхранение на енергия в Европа вече е десет пъти по-голям в сравнение с 2021 г., като анализите сочат, че до 2030 г. той трябва отново да се увеличи десетократно.

„Този темп ясно показва, че батериите вече не са екзотика или технология на бъдещето. Те са ключов елемент на днешната енергетика“, коментира Никола Газдов, председател на АПСТЕ.

Стратегически постижения за България

През 2025 г. страната отбеляза и друго важно постижение – в България заработи първата в Европа гигафабрика за батерийни системи, получила стратегически статут по европейския регламент за индустрии с нулеви емисии. Това поставя страната сред малкото държави в ЕС, които едновременно внедряват и произвеждат ключови технологии за енергийния преход.

Успешна година отчетоха и българските строителни и инженерни компании. Българска фирма е водещият интегратор на големи соларни централи и индустриални батерии в Европа, а десетки други родни компании реализират проекти в целия континент, утвърждавайки България като еталон за качество и експертиза.

„За държави като България енергийният преход е преди всичко икономическа тема, а не абстрактна климатична цел“, подчертава Газдов. „Токът от възобновяеми източници е изключително евтин. Това прави индустрията по-конкурентна, привлича инвестиции и задържа работни места.“

Според него възобновяемата енергия е и местен ресурс, който увеличава енергийната ни сигурност. „Никой не може да врътне кранчето на слънцето и вятъра - нито големият брат от изток, нито този от запад. Това е фундаментално важно в свят на кризи и геополитическо напрежение“, уточнява Газдов.

Ролята на батериите в енергийния микс

Пазарните данни показват, че борсовите цени на електроенергията са най-ниски през деня, когато соларните централи произвеждат най-много ток. Соларната енергия вече е ключов фактор, като в топлите месеци (март-септември) тя осигурява до и над 70% от потреблението в светлите часове на деня.

„Батериите позволяват евтиният ток от слънцето да бъде съхранен през деня и използван вечер, когато е най-търсен и най-скъп“, обяснява Газдов. Това води до по-ниски сметки по време на вечерния пик както за домакинствата, така и за индустрията.

За да се гарантират ниски и стабилни цени целогодишно, е необходима и вятърна енергия, която произвежда ток предимно вечер и през зимата. Слънцето и вятърът се допълват естествено, а батериите са „лепилото“, което ги свързва в една работеща система.

Предизвикателството с продуктовите такси

Въпреки позитивните новини, от АПСТЕ обръщат внимание на сериозен риск – държавните продуктови такси за бъдещо рециклиране. Проблемът е, че размерът им в България е между 5 и 10 пъти по-висок от този в други европейски държави, което значително оскъпява проектите.

Ето някои от най-фрапиращите разлики:
Фотоволтаични панели: 460 евро/тон в България срещу 40 евро/тон в Нидерландия.
Литиево-йонни батерии: 2800 евро/тон в България срещу 600 евро/тон в Унгария и 300 евро/тон в Румъния.

В резултат соларните панели поскъпват с до 35%, а батериите – с близо 20%. Според данни на МОСВ, в страната няма изградена инфраструктура за рециклиране на тези технологии, което превръща таксата в санкция без връзка с реални бъдещи разходи и без механизъм за контрол.

„България е в решаващ момент от енергийната си трансформация. Водим в съхранението на енергия и имаме реален потенциал да се превърнем в основен балансьор в региона. За да запазим и усилим тази позиция, са нужни предвидими правила, разумни регулации и политики, които насърчават – а не оскъпяват – чистата енергия“, обобщава Никола Газдов.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !