На фона на поредицата топлинни вълни през лятото - с температури, надхвърлящи 40°C в много части на страната, жителите на градчето Херес де ла Фронтера, където се произвежда ликьорното вино, известно като шери, са измислили нов начин да поддържат улиците хладни.

Зелени корони от лози опасват града, намалявайки температурите по улиците с до 8°C.

„Засаждаме лози в стария град, защото се надяваме, че след две или три години ще можем да се похвалим, че това е сложило край на задушаващите температури“, казва пред The Guardian Хесус Родригес, президент на Los Emparrados, група жители, които се стремят да разкрасят и озеленят улиците на града.

Естествена сянка: Лозите в Херес де ла Фронтера

В продължение на десетилетия местните производители на шери са поддържали винарните си прохладни с емпарадори (лозови беседки), но сега практиката е разширена до група улици в стария град.

Лозите не само са част от същността на Херес, но и имат няколко предимства пред дърветата. Те се нуждаят от поливане само през първите две години и са широколистни, пропускайки зимното слънце между ноември и март.

В рамките на три години след засаждането си те образуват цялостен коронен лист над тясна улица.

Само едно стъбло лоза, растящо отстрани на къщата, може да предложи много сянка. В къщите за производство на популярото ликьорно вино, където това е практика от повече от 60 години, листата от една лоза образуват балдахин от 60 квадратни метра.

Избраният сорт е Vitus riparia, който не дава грозде, като по този начин се избягва падането на плодове, което прави улиците лепкави.

„Има перфектна симбиоза в това, че като засаждаме лозя на улицата, правим нещо за града и в същото време почитаме лозята на Херес. Нашата философия е тясно свързана с лозята на Херес“, казва Бегоня Гарсия Гонсалес-Гордън от Los Empаrados.

Сега местните власти планират да разширят зелената зона от четирите улици в пилотния проект до 20, свързвайки 14-те парка и зелени пространства в стария град върху площ от 4 кв. км.

Творчески решения за сянка в Испания

В андалуския град Алаурин де ла Торе, на 200 километра източно от Херес, улиците са засенчени под балдахин от цветни плетени одеяла.

Това е друга общностна инициатива, дело на Ева Пачеко - местна учителка по плетене на една кука, и нейните ученици, и осигурява сянка върху площ от 500 квадратни метра.

„Улицата на мандалите“ е подобен проект за плетене на една кука в андалуския град Ла Линеа де ла Консепсион, но вместо квадрати, балдахинът е под формата на 860 кръгли мандали, съединени заедно. Мандалите са дело на Асоциацията на плетящите на една кука в Ла Линеа.

На много испански улици и площади сянката се осигурява от платна, опънати между стълбовете на сградите. На улица „Санта Мария“ във Валядолид, в Северозападна Испания, жителите са отишли ​​още по-далеч, използвайки поредица от тенти, комбинирани с различни растения, които са окачени на въжета между сградите, осигурявайки сянка и висящи градини.

Градовете по света намират нови начини за справяне с проблема с повишаващите се температури. Париж създаде приложение, което ориентира хората във взаимосвързана мрежа от 800 „хладни острова“ – от паркове и гори до плувни басейни и музеи.

Островите са свързани предимно с хладни пътеки, а идеята е никой да не е на повече от седем минути от хладен оазис.

Колумбийският град Меделин успя да понижи температурите с два градуса чрез серия от 30 зелени коридора, състоящи се от вертикални градини, растения и около 1 милион дървета. Проектът също така подобрява качеството на въздуха и започва да привлича дивата природа обратно в града.

Древна технология за съвременно охлаждане

Сянката обаче не е единственият начин за охлаждане на градовете. Андалуската столица Севиля - регион, който понася най-тежките последици от климатичните промени, възражда древна персийска техника на име канат, като форма на външна климатизация.

Тази техника на 3000 г., използвана в целия Близък изток, традиционно се състои в отклоняване на хладна планинска вода през подземни канали, които са перфорирани на интервали, за да охлаждат околния въздух.

Проектът за канат „Картуя“ в Севиля е изграден в изоставен амфитеатър на остров Картуя в река Гуадалкивир. Това е мястото, на което се провежда Експо '92, голяма част от което е изоставено.

Финансиран частично от ЕС, проектът на стойност 5 милиона евро използва слънчева енергия, за да задвижва вода през дълбоки подземни канали. Под земята въздухът, уловен при 40°C, се охлажда до около 17°C.

Вертикални отвори по протежение на канала изтласкват хладния въздух около водата нагоре, намалявайки температурата на земята. През нощта част от водата се изпомпва на покрива, където се стича по слънчевите панели, охлаждайки се в нощния въздух, преди да се върне под земята.

През деня помпи, захранвани от слънчева енергия, изтласкват охладената вода над земята, където тя се насочва през малки тръби към вентилатори, които разпръскват хладния въздух в приземния етаж на амфитеатъра, докато отделен комплект дюзи пръскат водна мъгла във въздуха.

Допълнително охлаждане се осигурява от дървета, които осигуряват сянка, и чрез боядисване на покрива на аудиторията в бяло, за да отразява слънчевата светлина.

Тези елементи са се комбинирали, за да намалят температурата на въздуха в района с 6-7°C. Има планове схемата с каната да се повтори и в други части на града.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !