Франция се обърна към Европейския съюз за помощ, след като обяви допълнителни средства за спасяване на „влошаващата се“ винарска индустрия.

През миналата седмица френското министерство на земеделието потвърди, че е отпуснало 130 млн. евро за финансиране на нов план за изкореняването на лозя.

Това се прави, за да се „ребалансира предлагането“ и да се „възстанови жизнеспособността“ на затруднените производители в най-уязвимите региони.

Този процес включва отрязване и изваждане на лозите и корените им от почвата, обикновено с помощта на специализирано оборудване - като плуг, и може да струва около 1 000 евро на хектар.

Министърът на земеделието Ани Женевар също така поиска от европейския комисар по земеделие и храни Крисоф Хансен да финансира кризисната дестилация на непродаваеми излишъци.

Това е процес, при който излишното предлагане се превръща в алкохол, използван за промишлени цели, а не за консумация.

Какво стои зад кризата с лозята във Франция?

Женевар казва, че страната, която е един от най-големите винопроизводители в света и дом на 11% от лозята в световен мащаб, е „постоянно“ изправена пред криза от няколко години.

В изявление, публикувано на 24 ноември, тя посочи като виновник комбинация от три проблема, в това число „сериозно геополитическо напрежение“.

Това се случва, след като Доналд Тръмп заплаши да наложи 200% мито върху европейския алкохол по-рано тази година - ход, който бързо беше отменен. Няколко месеца по-късно обаче беше обявено 15% мито върху износа за САЩ - ключов пазар за френската винарска индустрия.

Експерти се опасяват, че митата, в комбинация с валутните курсове, биха могли да намалят годишните приходи от продажби на френски вина и спиртни напитки с около 1 млрд. евро.

Продължаващият спад в консумацията на вино - особено на червените вина, също допринесе за кризата с лозята във Франция. Миналата година глобалната консумация на вино падна до най-ниското си ниво от повече от 60 години, a множество проучвания сочат, че поколението Z (родените между 1997 и 2021 г.) напълно обръща гръб на алкохола.

В допълнение към всичко това, Женевар твърди, че проблемите на сектора са се утежнили от изменението на климата, което „многократно е оказвало влияние на реколтите“ в продължение на няколко години.

„Това значително ново финансово усилие, на фона на особено трудния бюджетен контекст и при условие че бъде приет законопроектът за финансите, демонстрира решимостта на правителството да спаси нашата винена индустрия в дългосрочен план и да ѝ позволи да се възстанови. Това не е поредният план за спешни случаи за коригиране на структурен дисбаланс, а инвестиция в нашия лозаро-винарски сектор и за земеделските производители в тези производствени райони.“

Какво е изкореняване?

Идеята за изкореняване на лозя не е нищо ново. Смята се, че е възникнала през първи век, когато римският император Домициан наредил изкореняването на 50% от лозята в Галия (древен регион на Западна Европа, който приблизително съответства на съвременна Франция) от страх, че те представляват конкуренция на римските вина.

Оттогава субсидии за изкореняване на лозя са въвеждани няколко пъти и сега това се счита за по-икономична мярка, в сравнение с дестилацията или съхранението на излишъци.

„Днешните проблеми са свръхпроизводство на вино и голямо намаляване на потреблението, особено при червените вина, предимно в сектора на евтините вина“, заяви пред Euronews Пиер Мец, който е партньор в лозята Domaine Alain Chabanon в Южна Франция.

„По-младите потребители са склонни да консумират по-малко вино, което кара продавачите да намалят цените, което, от своя страна, понижава цените на ниво производител.“

Мец обяснява, че производителите вече ще получават само около 0.80 евро за литър „генерично“ вино Бордо. „Решението, предложено от лобистките групи на производителите, е да се намали производството“, допълва той.

„Поддръжката на непродуктивно лозе продължава да струва пари, за да се избегне разпространението на болести, тъй като всъщност има глоби, ако не поддържате лозето си.“

Има два различни начина за изкореняване на лозята: постоянно или временно.

Последният има предимството, че позволява на собствениците на лозя да презасадят с устойчиви на топлина сортове, което им позволява да се адаптират към покачващите се температури, но това все пак намалява производството за няколко години.

Рискът от горски пожари

Изкореняването на лозята завинаги е свързано с друг набор от рискове, включително обезпокояване на дивата природа и възпрепятстване на предотвратяването на горски пожари.

Европа е изправена пред повече горски пожари от когато и да било, тъй като сушите, причинени от изменението на климата, и покачващите се температури правят много региони на континента по-уязвими.

Площта, изложена на риск от горски пожари само във Франция, се очаква да нарасне със 17% до 2040 г., според Европейската комисия.

Въпреки това, правилно поддържаните лозя биха могли да бъдат част от решението, тъй като изследванията показват, че лозовите парцели могат да действат като „противопожарни прегради“, като създават пропуски в горивото и забавят разпространението на пламъците.

„Проучвания в пожароопасни райони показват, че горските пожари често спират в края на добре поддържаните лозя, при условие че пространството между редовете не е обрасло със запалима растителност“, според отдела по Селско стопанство и развитие на селските райони на ЕК.

Мец обяснява, че рискът от горски пожари може да бъде смекчен чрез засаждане на живи плетове, изораване на земята и общата поддръжка. Това обаче би довело до високи разходи, които производителите, които изберат да изкоренят лозята си, може да не могат да си позволят.

Изкоренените лозя могат да освободят място за земеделските производители за отглеждането на култури като зеленчуци и зърнени култури, но повечето избират да оставят земята гола, тъй като това отново изисква първоначални разходи.

Как изменението на климата влияе на винената индустрия?

„Изменението на климата е ежедневна тема за собствениците на лозя“, казва Мец, посочвайки „увеличаването“ на горещите периоди, което се подхранва от глобалното затопляне.

Това лято множество части на Франция бяха поставени под повишена тревога за горещини, тъй като температурите се повишиха до 43℃ в части от Шарант и Од. Високите температури бяха определени като ключов двигател на огромен горски пожар, който изгори 160 квадратни километра в Од.

„Тази поредица от горещи вълни създава и проблем с водата, тъй като има по-малко валежи, а запасите от подземни води са по-малки всяка година“, добавя Мец.

„Някои от големите производствени площи могат да оцелеят само с напояване, което става все по-скъпо с липсата на вода.“

През юни Европейската агенция за борба със сушата класифицира една трета от Европа като намираща се в условия на суша, като 10% от Стария континент е в състояние на криза. Във Франция повече от 30 000 жители на общините са имали нарушено водоснабдяване.

За разлика от масовите производители, Мец избира да не напоява лозята си или да използва торове, което, според него, принуждава растението да „използва инстинкта си за оцеляване“ и „се насочва към корените, за да търси подпочвени води“.

Той твърди, че добрите винопроизводители не се нуждаят от защита и трябва да могат да се адаптират към променящата се среда.

„Истинската помощ би била да се настоява за повишаване на качеството чрез намаляване на добива на хектар“, добавя той, твърдейки, че изкореняването на лозята ще бъде като „капка вода върху горещ камък за повечето производители“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !