Индустрията на вятърната енергия в Швеция рискува да се превърне в жертва на собствения си успех.

Страната разполага с една от най-зелените електропреносни мрежи в света, разчитайки почти изцяло на водноелектрически и атомни централи и вятърна енергия, която вече генерира около една четвърт от предлагането. 

Увеличаването на броя на вятърните турбини в Швеция до хиляди през последните две десетилетия означава, в страната има толкова много електроенергия, че цените падат все повече под нулата както за цели дни, така и за отделни часове и се очаква да останат ниски в продължение на години.

Случващото се на пазара обезкуражава инвеститорите да подкрепят нови проекти за възобновяема енергия, тъй като ниските цени на електроенергията предлагат малка възвръщаемост. Увеличават се и съмненията относно това какво ще е търсенето в бъдеще като редица енергоемки зелени промишлени проекти в северната част на страна биват отлагани или отменяни напълно.

Швеция, която преди три години сложи край на своята основна система за субсидии за нови проекти за възобновяема енергия, предлага поглед към свят, в който инвестициите в чиста енергия зависят само от цената на електроенергията. С това тя изпъква в Европа, където страни като Великобритания, Франция и Германия все още предлагат редица стимули.

Ако оставим настрана падащите цени, вятърната индустрия на Швеция вече се сблъска с препятствия — от по-високите цени на турбините и по-високите лихви до опозиция от страна на недоволни съседи, общински и военни вета, както и неуловимо свързване с мрежата.

“Ситуацията определено е предизвикателна,” казва пред Bloomberg Матилда Афзелиус, главен изпълнителен директор за Скандинавския регион в Renewable Energy Systems Holdings Ltd. (RES), която разработва проекти за зелена енергия в над 20 държави по света. “Определено се сблъскваме с трудности, всичко се случва много по-бавно, отколкото ни се иска и сме очаквали.”

Това затишие поставя под заплаха целта на Швеция да постигне нетни нулеви емисии през 2045 г. Швеция също така не е единствената засегната. Глобалната цел за утрояване на производствения капацитет за възобновяема енергия до края на това десетилетие е поставена под заплаха заради това, че пускането на нови вятърни турбини е прекалено бавно, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Индустрия в застой 

В Швеция не са поръчвани нови вятърни турбини от първото тримесечие, според най-новите данни на организацията Svensk Vindenergi. Това е най-дългият подобен период от две години. В момента в Швеция са необходими до 8.5 години от подаването на заявление до привеждането на вятърен парк в експлоатация, докато през 2010 г. този срок е бил 2.5 г., според консултантската компания Ernst & Young. Този удължен период създава значителни предизвикателства за разработчици и инвеститори, особено на пазар, на който търсенето на възобновяема енергия расте бързо.

Докато зелената революция в страната изпитва колебания, оценките на анализатори за това с колко ще нарасне търсенето се разминават значително, но правителството очаква то да се удвои в следващите две десетилетия. Едно нещо е ясно, изграждането на допълнителен капацитет за вятърна енергия ще е от съществена важност за задоволяването на това увеличение в търсенето. Инсталираният капацитет за вятърна енергия в страната е четвъртият най-голям в ЕС и възлиза на около 16 400 мегавата до края на миналата година.

Други държави, които все още се опитват да декарбонизират икономиките си с помощта субсидии, разчитат повече на изкопаемите горива, което означава по-високи цени на електроенергията. Средната цена на електроенергията в Скандинавския регион през тази година, например, е около 36 евро за мегаватчас, или наполовина на цената в Германия, която е най-големият европейски пазар.

“Разликата в цената може да се увеличи допълнително, ако търсенето стагнира,” казва Сигбьорн Селанд, старши анализатор в StormGeo AS, който следи пазара от повече от две десетилетия. “Цените може да се задържат близо до нулата в продължителни периоди” в части от Скандинавския пазара в периода 2025 – 2027 г., казва той.

Въпреки че компаниите за комунални услуги, компаниите за управление на активи и фондовете, които купуват вятърни паркове, имат по-дълъг инвестиционен хоризонт, това си е остава притеснителен знак.

“Инвеститорите са доста притеснени от това, което се случва в Скандинавските страни, като се опасяват, че може да се случи и на други места?” казва Инфан Жанг, директор в консултантската компания Baringa Partners. “Такъв пример би могла да бъде Испания, където се разчита много на слънчевата енергия и цените на електроенергията са доста ниски.”

Вето върху нови проекти 

През първото полугодие на 2024 г., на 12 от 16-те нови проекти за вятърна енергия в Швеция е наложено вето от страна на местни общини, а три от останалите четири са спрени от военните, показват данни на Svensk Vindenergi.

“От гледна точка на разрешителните, това е най-трудният период, откакто започнах в този бизнес пред повече от 25 години,” казва Афзелиус от RES. “Предложените проекти просто не минават.”

В резултат на това, RES, както и други компании в Швеция, диверсифицират повече в технологии извън вятърната енергия, като, слънчева енергия, батерии и водород. RES наскоро е продала проект за зелено авиационно гориво в Швеция на германската компания за управление на активи Prime Capital AG.

Някои държави, които се сблъскаха с противопоставяне на проектите за вятърна енергия на сушата, насочват поглед към морето. Изненадващо, Швеция почти не разполага с капацитет за офшорна вятърна енергия, въпреки че може да се похвали с най-дългото крайбрежие от Балтийските държави.

Миналия месец правителството „хвърли бомба“ като отмени 13 предложения за проекти в Балтийско море, заявявайки, че те биха възпрепятствали отбраната на страната срещу Русия.

Допълнително притеснение за индустрията на вятърната енергия са плановете на правителството за нови атомни централи. Предложенията включват 40-годишен договор за разлика с производствена цена равняваща се на 70 евро на мегават. Дори и най-добрите проекти за вятърна енергия трудно биха се конкурирали с това.

За нови реактори финансовият стимул да произвеждат би бил много висок, независимо от пазарната цена, казва Андрес Иверт, старши мениджър корпоративни финанси в EY.

“Резултатът може да са по-ниски цени на електроенергията, по-чести случаи на отрицателни цени и пазарна среда, в която вятърната и слънчевата енергия може да изпитват затруднения да се конкурират със субсидираното производство на атомните централи”, казва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !