Повечето хора се ужасяват от мисълта някой да не ги харесва и често полагат неимоверни усилия, за да са сигурни, че ще се харесат.

Тази нагласа обаче вероятно се променя вследствие на азиатски бестселър на име „Смелостта да не те харесват“, който в момента е популярен в социалните медии.

Книгата е написана под формата на хипотетичен разговор между млад човек и философ, а в нея авторите Ичиро Кишими и Фумитаке Кога разглеждат въпроса защо, за да бъдем щастливи, е важно да разберем и да приемем, че може да не ни харесват.

Историята в книгата е базирана на теорията на австрийския психотерапевт Алфред Адлер.

В основата и на книгата, и на Теорията на Адлер е идеята, че “свободата означава човек да не бъде харесван от останалите хора.” Авторите наблягат на факта, че когато следвате пътя, по който ви води животът, не всички ще подкрепят това, което правите.

Това, че някой не ви харесва, “е доказателство, че упражнявате свободата си и живеете в свобода, както и признак, че живеете съгласно своите собствени принципи,” се казва в книгата.

От друга страна, когато променяте желанията си, така че да съответстват на това, което други хора мислят, че трябва да правите, тогава живеете несвободен живот.

Въпреки че не трябва да правите всичко по силите си, за да не бъдете харесвани, трябва да избягвате да се страхувате от това да не ви харесват, защото е неизбежно.

В книгата се казва, че за да живеете наистина живота си, според вашите собствени условия, трябва да:

  • Не се интересувате от преценките на други хора
  • Да не се страхувате от това да не ви харесват други хора
  • Да приемате, че другите може никога да не признаят вашия принос

Признанието е хубаво нещо, но не е необходимо

Това може да звучи прекалено хубаво, за да е истина, особено на фона на факта, че хората са социални същества, които жадуват за признание.

Усещането на положителни емоции в резултат на признанието от страна на други хора не е проблем. Усещането на необходимост да бъдете признати от други може да доведе до нещастие, отбелязват Кишими и Кога.

“Ако получавате признание от други хора, това със сигурност е нещо, което носи щастие. Грешно би било обаче да се каже, че да получаваме признание е абсолютно необходимо,” пишат те.

“Силното желание за признание ще доведе до живот, в който следвате очакванията на други хора, които искат да бъдете ‘този тип човек.’ С други думи, можете да захвърлите своята идентичност и да живеете живота на други хора.”

Това води до един от най-големите уроци в книгата, а именно, че “щастието е усещане за принос.” Докато чувствате, че приносът ви към света е полезен, тогава няма да имате нужда от валидацията от страна на други хора, които да потвърдят това, обясняват авторите.

Вашият принос, всъщност, може да бъде малък или незабелязан от другите, но докато вие усещате, че сте направили разликата, това може да доведе до истинско щастие, според книгата.

“Всичко, от което имаме нужда, е субективното усещане, че ‘сме полезни за някого,’ или с други думи, усещане за принос,” а това поражда щастие пишат авторите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google