• От 2011 г. плажовете в Карибския басейн и Южна Флорида са заливани от огромни количества кафяви водорасли саргасум, които вредят на туризма, риболова и околната среда.
  • Учени разкриват, че този цъфтеж вече е навлязъл в самоподдържащ се цикъл, като ефективно подхранва собствения си растеж.
  • Въпреки екологичните предизвикателства, нараства интересът към превръщането на саргасума в ценен ресурс за биогорива, торове и строителни материали.

Планирате мечтаната си почивка на плажа от месеци, само за да откриете при пристигането си брегова линия, покрита с огромни купчини миризливи кафяви водорасли, а още по-големи количества от тях плуват в морето. Това е разочароващо и за съжаление – все по-често срещано явление.

От 2011 г. насам подобни сцени се разиграват по плажовете в Южна Флорида и в целия Карибски басейн. Последствията обаче са много по-сериозни за хората, които живеят и работят по крайбрежието на Карибите, Мексиканския залив и тропическия Атлантик.

Големите маси от водорасли саргасум могат да запушат пристанища, да попречат на риболова и корабоплаването, а в някои случаи и да навредят на морския живот, посочва британският The Independent.

При разлагането си водораслите отделят газове като сероводород, амоняк и метан, което създава рискове както за общественото здраве, така и за околната среда.

За да се намали въздействието на този масов цъфтеж, е изключително важно да се разбере защо водораслите са започнали да растат толкова интензивно и какво поддържа този процес днес.

Изследванията показват, че тези огромни плаващи килими от водорасли може да са навлезли в самоподдържащ се цикъл, създавайки хронично бедствие за засегнатите брегове.

Какво представлява Големият атлантически саргасумов пояс?

Пелагичният саргасум е вид кафяво водорасло, което плува свободно на повърхността на океана. То е естествено разпространено в Саргасово море – регион в субтропичния Северен Атлантик.

Името му идва от португалската дума за грозде - sargaço, тъй като португалските мореплаватели забелязват малките, пълни с въздух мехурчета, които го държат на повърхността. Самият Христофор Колумб описва срещите си с огромни маси от тези водорасли по време на пътуването си до Америка.

През 2011 г. обаче се появяват необичайно големи количества саргасум в тропическия Атлантик, между бреговете на Африка и Бразилия. През следващите години този цъфтеж става по-чест, по-продължителен и значително по-мащабен.

Така се формира нова област, наречена Големият атлантически саргасумов пояс, където през 2025 г. количеството саргасум надхвърли 37 500 милиона тона. Прогнозите сочат, че лятото на 2026 г. може отново да счупи рекордите.

Причините за масовия цъфтеж: от вятъра до самоподдържащата се екосистема

Години наред учените търсят причините за формирането на Големия атлантически саргасумов пояс. Те изследват различни хипотези, сред които:

  • Промени в съдържанието на азот и фосфор в океана вследствие на торове и други човешки дейности в басейните на реките Амазонка и Конго.
  • Нарастващи количества сахарски прах, пренасян от вятъра.
  • Промени в океанските температури, ветрове и течения.

Нито една от тези теории обаче не успява да обясни напълно годишните вариации в размера на пояса. Нови изследвания показват, че основната причина се е променила с времето.

През зимата на 2010 г. силни ветрове пренасят част от саргасума на юг от Саргасово море към тропическия Атлантик. През следващите няколко години ветровете остават силни, смесвайки по-дълбоки, богати на хранителни вещества води с осветената от слънцето повърхност. Това осигурява на водораслите ресурсите, необходими за бурен растеж.

С времето обаче се задейства друг механизъм. Плаващият килим от саргасум е много повече от просто водорасли – той е плаваща екосистема, наречена „саргасумсфера“.

В нея живеят риби, скариди, раци и безброй малки организми. Тези животни намират храна около водораслите и рециклират хранителни вещества чрез отпадъците си и разграждането на по-стария саргасум.

По този начин хранителните вещества се концентрират около водораслите, подхранвайки следващия цъфтеж. Този процес прави цъфтежа самоподдържащ се и устойчив във времето.

От екологичен проблем към ценен ресурс

Тъй като Големият атлантически саргасумов пояс вероятно ще се задържи, прогнозирането на цъфтежа може да помогне за създаването на системи за ранно предупреждение.

Това ще даде време на крайбрежните общности да се подготвят. Същевременно се полагат усилия саргасумът да се превърне от скъпа напаст в ценен ресурс.

Биомасата от саргасум привлича все по-голям интерес като възобновяема суровина за производство на биогорива. За разлика от сухоземните енергийни култури, той не се нуждае от земя, прясна вода или торове.

Учени от университет в Барбадос например са разработили метод за производство на биогориво от комбинация между саргасум и отпадъчни води от местната ромова индустрия.

Освен това саргасумът се използва и като тор и подобрител на почвата. Той е богат на органична материя и микроелементи. След обработка за отстраняване на солта, той може да подобри структурата на почвата и да стимулира растежа на растенията.

Все повече се проучват и възможностите за използването на саргасум като устойчив строителен материал, особено в Мексико и Бразилия. Биомасата може да бъде включена в строителни продукти като компресирани панели и евтини тухли, които съдържат около 40% саргасум.

Като се научат да живеят със саргасума и да го използват, засегнатите региони могат да превърнат нарастващото предизвикателство в нова възможност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !