Остров Лорд Хау изглежда като дестинация, подходяща за свръхтуризъм - със зелени планински върхове, девствени плажове с бял пясък и чисти сини води, гъмжащи от цветни риби.

И все пак на този остров с около 400 обитатели, разположен на близо 600 км от източното крайбрежие на Австралия, плажовете са празни. Единствените звуци по време на преход през тропическите гори и планини идват от дивата природа.

„Това, което не е тук, осигурява изживяването – затова е толкова уникално“, казва Лиза Макиити, шесто поколение островитянка, която управлява бутиковото място за настаняване Bowker Beach House.

Тайната на този непокътнат пейзаж е тактика, използвана на много малко други места: ограничаване на броя на туристите, които изобщо могат да го посетят.

В продължение на повече от 40 години Лорд Хоу въвежда ограничение от 400 туристи, които могат скъпят на него наведнъж, като фиксира броя на достъпните за наемане легла. Целта е да се защитят многобройните уникални ендемични видове на острова, които му помагат да си спечели титлата обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1982 г.

Въпреки че числото е произволно, поддържането му минимизира въздействието върху околната среда и създава изживяване „един посетител на един местен“, казва Дарсел Матасони - шесто поколение островитянин, който работи за правителството на острова.

Не е изненадващо, че това означава, че е трудно да се стигне до там -  Макиити казва, че за Bowker има направени резервации до 2026 г. Самолетните билети за двупосочно пътуване до Сидни могат да надхвърлят 666 щатски долара, а в пиковия летен сезон настаняването за двама може да варира от 200 до над 3000 щатски долара на вечер.

„Концепция за извънземни“

Тези политики демонстрират „обединено желание да се уверим, че природата ще е на първо място“, посочва Дийн Хискокс, който ръководи Lord Howe Environmental Tours. Повече от 85% от острова все още е покрит с естествена гора, а около 70% е в рамките на резерват, което означава, че всяко развитие е забранено. Селищата обхващат 15%.

Посетителите често се чудят дали има натиск за повече развитие, но за Лорд Хоу това е „концепция за извънземни“, казва Хискокс. Дори местната общност е ограничена поради правилата за настаняване. Много жители са потомци на първоначалните заселници, пристигнали през 1800 г.

„Тези семейства, били тук за пет-шест-седем поколения, винаги са признавали колко специален е начинът им на живот“, казва Иън Хътън, натуралист и фотограф, който живее на острова от 1980 г. „Има силно усещане у поколенията за защита на техния остров“.

Природа като никъде другаде по света

Животът на Лорд Хоу е „като да живееш в документален филм на Дейвид Атънбъро (известен британски естественик и популяризатор на естествознанието, създател на редица научнопопулярни филми за природата през 80-те и 90-те години)“, казва Хътън, който е и куратор в музея на остров Лорд Хоу.

Въпреки че е дълъг само 11 км, островът е изпълнен с растения и животни, които не се срещат никъде другаде. В дъждовните гори има изобилие от пълзящи растения, орхидеи и птици.

На върха на планината Гауър – една от най-популярните туристически пътеки на Лорд Хоу, се намира рядка, застрашена облачна гора. Най-известният ендемичен износ на острова са семената на палмата Kentia - най-популярната палма в света, отглеждана на закрито.

На брега хората могат да се разходят покрай гнездящите колонии на провиденския буревестник - сиво-бяла морска птица с леко извит черен клюн, която се размножава главно на Лорд Хау. Птиците кацат, когато бъдат повикани и са толкова приятелски настроени към хората, че човек може да ги вдигне на ръце.

Голяма част от привлекателността на мястото е близостта до природата. Плажовете са само на няколко минути пеша или с велосипед от къщите за гости, което прави Лорд Хоу „най-лесната почивка“, казва Антъни Ридъл, шесто поколение островитянин, който съосновава Lord Howe Island Brewing Company и Lord Howe Island Distilling Company.

„Вие сте само на пет-десет минути с лодка от главната линия на рифа. Ако се опитате да направите това на Големия бариерен риф, може да прекарате на лодката три или четири часа и пак да не видите толкова, колкото тук“.

Около 500 вида риби, както и морски звезди, таралежи и раци, населяват най-южния бариерен риф в света точно до острова, според уебсайта на Хътън. Едно от най-добрите места за гмуркане е Пирамидата на Бол - най-високата морска пирамида в света, която се намира на 22 км югоизточно от главния остров и е заобиколена от пещери и води, изобилстващи от редки морски същества.

Подобно на жителите на Лорд Хоу, тези, които го посещават, се грижат за запазването на естествения свят на острова, казва Хискокс. Екскурзоводите винаги обясняват традициите за устойчивост на гостите, но не е нужно да правят много, за да ги убедят във важността им.

„Ние разказваме какво е специалното на остров Лорд Хоу. Имате публика, която вече е настроена на тази вълна и иска да знае за нея. Вие говорите на вече убедени хора."

Много посетители правят крачка напред, като участват в местни програми за опазване. Островният съвет е въвел платена програма за изкореняване на плевели, а Хътън провежда екотурове за плевене и граждански научни кампании.

Кучета за справяне с нашественици

Съществуват и строги процедури за защита от инвазивни видове. Всички вносни стоки и посетители се проверяват, включително и с кучета. В началото на пешеходните пътеки има специални места, на които туристите могат да изтъркат обувките си, за да спрат разпространението на гъбички.

Това е ниво на интензивно опазване, което посреща хората от момента, в който слязат от самолета, казва Хътън. „Кучетата за наблюдение проверяват багажа и посетителите разбират, че те не търсят марихуана, а плъхове и жаби“.

Островът е отстранил хищни диви прасета, кози и котки, а нови домашни котки са забранени от 1982 г. насам. Животните, използвани за борба с инвазивните видове, също са премахнати.

Една спорна инициатива е тази на правителството от 2019 г. за изкореняване на плъхове и мишки, които унищожават местните видове. Тя получава широка подкрепа, но използването на химически родентицид и редовните проверки на имотите разстроиват някои жители.

След елиминирането на гризачите много застрашени местни видове процъфтяват. Woodhen - нелетяща птица, която е една от най-редките в света, е почти изчезнала, но броят й се е увеличил десетократно след този ход, казва Хътън.

Въпреки усилията на правителството и гражданите да защитят острова обаче, много от определящите го характеристики са застрашени. Дългият период на рекордно високи температури на въздуха и океанската вода, подхранван от изменението на климата и естествения феномен Ел Ниньо, причинява няколко масивни избелвания на корали и измиране на видове в облачната гора.

Нарастващата честота на тежките метеорологични явления означава, че бъдещото оцеляване е „в скута на боговете“, казва Хискокс.

История на изолация

Днес Лорд Хоу е само на два часа път със самолет от континента, но исторически островът и неговата сплотена общност са били изолирани. Десетилетия наред единственият начин да стигнете до там е с хидроплан.

Тези „летящи лодки“ за първи път започват редовни полети до Лорд Хоу веднага след края на Втората световна война, а от 50-те години на миналия век превозват пътници напред и назад от Сидни шест пъти седмично, според Австралийския национален морски музей. Пътуването отнема около три часа в едната посока.

За жителите на острова животът през това време е бавен и нематериален. „Нямаше телевизия, интернет, телефони. Живеехме напълно неограничен и естествен начин на живот. И доста див“, казва Макиити.

След като правителството построява писта през 70-те години на миналия век, използването на хидроплани е преустановено и „внезапно нещата се ускориха малко“, според Макиити. Но в много отношения животът на Лорд Хоу днес е непроменен. Жителите държат вратите си отключени и няма мобилна телефонна услуга извън домашните Wi-Fi мрежи.

Тази изолация поражда предизвикателства, но местните са намерили уникални начини да се адаптират към нея. Няма средно училище, което означава, че всички деца трябва да учат дистанционно или да посещават интернати на континента.

Купуването на каквото и да било изисква много мисъл, защото целият внос, включително храната, идва с товарен кораб на всеки две седмици. Разходите за живот са тройни спрямо тези на континента – една ябълка струва 2 долара, а литър бензин и литър мляко струват 2.66 долара, казва Ридъл.

Много жители на острова частично са компенсирали тези разходи чрез земеделие и градинарство. В субтропичния климат на острова те могат да отглеждат почти всичко - от кореноплодни зеленчуци до авокадо, както и местни растения, като диви лимони. Има и бартерна система.

„Това е доста хубав друг аспект на свързаната общност - просто споделяте всичко и когато имате твърде много от нещо, всички се възползват от него“, казва Матасони.

Устойчивост в тяхното ДНК

Въпреки предизвикателствата, жителите се чувстват късметлии да живеят на острова. Това е спокойно място, където хората прекарват свободното си време в сърфиране, плуване и туризъм и повечето се придвижват с велосипеди.

Уважението към околната среда е „внушено в нас от много ранна възраст“, ​​казва Матасони, „защото ние сме настойници на тази среда“.

Около 80% от електричеството на острова се захранва от обществена соларна мрежа, посочва Хътън. Освен това всеки е длъжен сам да сортира отпадъците си и да ги носи в съоръжението за управление на боклука на острова. Всичко, което не може да се използва повторно, компостира или рециклира, се превръща в градински мулч.

„Никой не харесва бюрокрацията, но всички разбират, че всичко е в помощ да се уверим, че можем да запазим начина на живот, който имаме, че можем да запазим естествената среда такава, каквато е,“ според Матасони.

Макиити казва, че Bowker Beach House обръща внимание на малките детайли – тоалетните принадлежности и чашите за кафе са за многократна употреба и дори изпращат капсулите обратно на Nespresso. Яйцата, снесени от кокошките в къщата на плажа, отиват в контейнери за многократна употреба.

Островитяните „винаги използват аналогията по-малкото е повече“, казва Ридъл. „Колкото по-дълго можем да запазим острова уникален, толкова по-уникални сме в света.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !