• Доходността по държавните ценни книжа в ключови икономики като САЩ, Франция и Великобритания достигна върхове от десетилетия.
  • Нарастващите опасения за инфлацията, по-високите лихви и растящият държавен дълг оказват сериозен натиск върху световните облигационни пазари.

Световните облигационни пазари отново са под силен натиск, след като доходността по държавните ценни книжа в редица големи икономики достигна нови върхове за последните десетилетия.

По-високите доходности са подхранени от засилващите се опасения около инфлацията и перспективата за по-високи лихвени проценти, както и от тревогите за нарастващите държавни дългове.

Тенденцията е важна не само за правителствата. По-високите разходи по заемите могат да окажат натиск върху домакинствата и компаниите и едновременно с това да влошат състоянието на публичните финанси.

Какво се случва на облигационните пазари?

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации – един от основните ориентири за разходите по заемите в световната икономика и оценката на редица активи – достигна 5.34% в четвъртък. Това е най-високото ниво от 2002 г.

Само през третото тримесечие показателят отчете най-голямото си тримесечно увеличение за настоящия век – близо 90 базисни пункта, или 0.9 процентни пункта.

Подобна тенденция се наблюдава и на други големи пазари.

Доходността по 10-годишните френски облигации достигна най-високото си ниво от 2002 г., докато доходността по 30-годишните британски държавни облигации се повиши до 6% – за първи път от 1998 г. Междувременно доходността на японската държавни облигации също е на многогодишни върхове.

Новото покачване на цените на петрола, свързано с напрежението между САЩ и Иран, допълнително подклажда инфлационните опасения. Това кара пазарите да се подготвят за възможността от нови повишения на лихвените проценти.

Към това се добавят и тревогите около нарастващите нужди на правителствата от заеми и разходи. Дългът на САЩ вече надхвърля 40 трилиона долара, а съотношението на дълга към БВП е 100% или повече във всички държави от Г-7 с изключение на Германия.

Защо по-високата доходност е проблем?

Доходността по държавните облигации задава посоката на разходите по заемите в икономиката – от държавното финансиране до ипотеките, студентските и автомобилните кредити.

Когато лихвите се повишават, заемането и разходването на средства стават по-малко привлекателни, което може да забави икономическия растеж.

В САЩ например лихвата по най-популярния жилищен кредит се повиши през миналия месец до най-високото си ниво от повече от две години и премина границата от 7% за първи път от първата седмица на настоящия мандат на президента Доналд Тръмп.

По-високата доходност означава и по-скъпо финансиране за правителствата при рефинансирането на съществуващия дълг.

Във Великобритания например разходите за обслужване на дълга вече са почти 4% БВП. Според фискалния надзорен орган на страната това е приблизително два пъти повече от средното ниво през десетилетието преди пандемията.

Според Института за международни финанси големите икономики вече харчат повече за лихви по дълга, отколкото светът инвестира в изкуствен интелект, отбрана или чиста енергия.

Как изкуственият интелект влияе на облигациите?

Бързото увеличаване на емитирането на облигации за финансиране на инвестициите в изкуствен интелект е друг фактор, който оказва натиск върху доходността.

Логиката е проста – ако нуждата от заемни средства се увеличи рязко, кредиторите могат да поискат по-висока лихва, което води до по-висока доходност по облигациите.

Пет от най-големите компании в сферата на AI – Alphabet, Amazon, Meta, Microsoft и Oracle – вече са емитирали общо 220 млрд. долара дълг през тази година, показват данни на LSEG.

Средствата са предназначени за инвестиции в центрове за данни и модели за изкуствен интелект. Сумата е повече от два пъти по-голяма спрямо общия обем от миналата година.

Очаква се емитирането на нов дълг да продължи да се увеличава през следващите месеци.

Какво могат да направят правителствата и централните банки?

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт смята, че опасенията около растящия дълг и доходността пренебрегват силата на американската икономика.

Според някои анализатори в световната икономика настъпва структурна промяна, при която изкуственият интелект, здравеопазването и услугите заемат все по-голяма роля.

Много от компаниите в тези сектори продължават да инвестират и да се разрастват независимо от нивото на разходите по заемите.

Министерството на финансите на САЩ наскоро обяви обратно изкупуване на облигации – ход, който според анализатори има за цел да ограничи нарастването на разходите по държавното финансиране.

Доходността по дългосрочните облигации обаче впоследствие продължи да се повишава.

Централните банки също разполагат с инструменти за намеса при силен пазарен стрес. Централната банка на Англия например изкупуваше облигации по време на кризата около британския „минибюджет“ през 2022 г.

Европейската централна банка също има възможност да купува държавни облигации, за да ограничи „неоправдано, хаотично“ повишаване на разходите по заемите чрез своя Инструмент за защита на трансмисията.

Тази възможност обаче е обвързана с условието държавата, която изпитва натиск, да спазва бюджетните правила на Европейския съюз.

Управителят на Централната банка на Франция Еманюел Мулен заяви миналата седмица, че би било погрешно да се очаква ЕЦБ да се притече на помощ при разпродажби на френските държавни облигации.

Връщат ли се „облигационните бдители“ (bond vigilantes)?

Много инвеститори смятат, че сегашното покачване на доходността е отражение на по-високите нужди от финансиране и инфлационните рискове.

Спадът на цените на петрола би могъл да помогне в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче устойчиво понижение на разходите по заемите ще бъде възможно едва когато правителствата предприемат координирани мерки за намаляване на дълга или за стимулиране на икономическия растеж.

В противен случай вниманието на т.нар. „облигационни бдители“ ще остане насочено към правителствата.

Терминът се използва за инвеститори, които се опитват да наложат фискална дисциплина на правителства, които според тях харчат прекомерно. Те правят това, като изискват по-висока доходност като компенсация за покупката на държавни облигации.

Инвеститорите могат да поискат по-висока компенсация и когато смятат, че политиците не успяват да овладеят инфлацията.

Така комбинацията от висока инфлация, растящ държавен дълг и увеличаващи се нужди от финансиране поставя облигационните пазари пред ново изпитание.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google