Здравко Биков: Продуктовите такси са малка част от цената, но са ключови за рециклирането

Продуктовите такси, често наричани и „еко такси“, са финансов инструмент, който въплъщава принципа за разширена отговорност на производителя.

Този подход, залегнал в основата на европейското законодателство, задължава компаниите да поемат финансова отговорност за управлението на своите продукти, когато те се превърнат в отпадък.

Това обясни в предаването „Още по темата“ по Дарик радио Здравко Биков, председател на Управителния съвет на Българска асоциация по рециклиране (БАР).

Какво представляват екотаксите и защо оскъпяват електроуредите?

Какво представлява разширената отговорност на производителя?

Според Здравко Биков, системата е изцяло базирана на европейски директиви, които целят да гарантират, че производителите финансират събирането и рециклирането на отпадъците от техните стоки.

Продуктовите такси са основен принцип на европейското законодателство и финансовото изражение на разширена отговорност на производителя. Целият сегмент се базира на европейски директиви, които определят и налагат производителите да са финансово отговорни за това какво се случва с продукта, когато стане отпадък.

Той подчерта, че размерът на тези такси не е променян от 2008 г. насам и те реално представляват незначителна част от себестойността на всеки продукт.

Колко струва еко таксата на практика?

Ключова роля за оптимизирането на разходите имат организациите за оползотворяване, които членуват в браншовата асоциация. Благодарение на тяхната дейност, реално платената от производителите сума е в пъти по-ниска от държавно определената такса. По данни на асоциацията, продуктовата такса рядко надхвърля 1.5% от крайната цена за потребителя.

И задължените лица и потребителите имат голям интерес да има частни оператори на пазара, защото те са в състояние да им спестят голяма част от тази такса.

Държавната такса за един хладилник например би била около 50 евро, ако членувате в частна организация обаче ще заплатите 15 евро... Общо взето еко таксата е около 1% от себестойността на това, което купувате.

Нарастващият проблем с електронните отпадъци

Експертът напомни, че старите електроуреди представляват сериозна опасност за околната среда, след като се превърнат в отпадък, заради материалите, от които са изработени. В същото време количествата им нарастват драстично.

Количествата електронни отпадъци рязко се увеличават. Ако преди десетилетие на пазара са пускани около 35 хил. тона техника годишно, днес те надхвърлят 200 хил. тона.

Цялостната система, която предпазва природата от замърсяване с тези отпадъци, се поддържа именно от организациите по оползотворяване. Те са лицензирани оператори, които организират и финансират процесите по събиране, транспортиране и рециклиране.

Важно е да се отбележи, че тези организации не разпределят печалба, а връщат всички събрани средства обратно в системата за управление на отпадъци.

Ползи от системата за разширена отговорност на производителя: