С нарастващите опасения за дигиталната зависимост на Европа Европейската комисия предприема стъпки за изграждане на „суверенна“ инфраструктура за изкуствен интелект, която трябва да заработи до средата на 2028 г.

Европейската комисия стартира процедура за избор на проекти, чрез която ще предостави публично финансиране за до седем AI гигафабрики в Европа, докато Брюксел ускорява усилията си за изграждане на собствена инфраструктура за обучение на усъвършенствани модели на изкуствен интелект и за наваксване спрямо глобалните технологични конкуренти.

Стратегия за технологичен суверенитет на ЕС

AI гигафабриките представляват мащабни изчислителни центрове, оборудвани с най-съвременни специализирани чипове, предназначени за обучение на следващото поколение AI технологии – по-специално най-напредналите големи езикови модели, които изискват обработката на трилиони информационни точки.

Този ход е част от по-широката стратегия на ЕС за технологичен суверенитет, чиято цел е да намали зависимостта на блока от чуждестранни доставчици на облачни услуги и чипове.

Глобалната надпревара за създаване на все по-мощни AI модели, които обещават пробиви както в икономиката, така и във военната сфера, доведе до паралелна битка за изграждане на инфраструктурата, която стои зад тях. В САЩ и Китай вече се реализират мащабни проекти за центрове за данни.

В отговор председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви плана за изграждане на AI гигафабрики в Европа по време на AI Action Summit в Париж през февруари 2025 г. Целта е инициативата да повтори успеха на лабораторията CERN в Женева.

Оттогава инициативата привлече значителен интерес от индустрията, като 76 потенциални консорциума са заявили предварителен интерес да представят свои проекти.

За да отговори на интереса от частния сектор и едновременно с това да гарантира по-добро географско разпределение на инфраструктурата, Комисията разшири първоначалния план – от четири или пет гигафабрики до до седем обекта.

В същото време Европейската комисия беше критикувана за многократното забавяне на инициативата, което според критиците забавя Европа в момент, когато самият ЕС подчертава спешната необходимост да навакса спрямо САЩ и Китай.

Процесът по възлагане вече е разделен на две последователни фази, като подходът предвижда постепенно изграждане на капацитет през следващите шест години и половина.

Ролята на частния сектор и държавите членки

Поетапното изпълнение до голяма степен се дължи на недостига на налично финансиране. Първоначално Европейската комисия изглеждаше ангажирана със създаването на фонд от 20 млрд. евро за гигафабриките, но постепенно намали финансовите си обещания.

Публичното финансиране беше ограничено до приблизително една трета от общата инвестиция, а останалите две трети трябва да бъдат осигурени от частния сектор.

От дела на ЕС само половината ще бъде предоставена директно от Брюксел, а останалата част ще бъде осигурена от държавите членки, които подкрепят проектите.

В резултат се очаква Брюксел да осигури около 5 млрд. евро, съпоставени с още 5 млрд. евро от европейските правителства, както и приблизително 20 млрд. евро частни инвестиции.

При настоящия бюджет обаче Европейската комисия може да поеме ангажимент само за 1 млрд. евро, а останалата част се очаква да бъде включена в следващата Многогодишна финансова рамка (MFF) – която все още е обект на интензивни преговори между държавите членки.

„Не можем да предвиждаме решенията относно следващата Многогодишна финансова рамка. Дадохме най-добрата си оценка за това какъв ресурс бихме имали от следващия бюджет, за да подкрепим втората фаза“, заяви високопоставен представител на Европейската комисия.

В замяна на публичното си участие ЕС и подкрепящите държави ще получат пропорционален дял от изчислителния капацитет, който ще могат да предоставят на публични проекти, изследователски центрове и AI лаборатории по свой избор.

Всички оперативни разходи ще бъдат поети от частните компании, участващи в проектите. Европейски представители подчертават, че гигафабриките трябва да бъдат финансово устойчиви, като развиват собствени търговски услуги, тъй като достъпът до AI изчислителна мощност остава ограничен и ценен ресурс.

Мащабните инфраструктурни проекти от този тип често са обект на критики, тъй като могат да облагодетелстват държавите членки с най-големи финансови възможности.

Кои държави са поискали да имат гигафабрика? 

Десет държави вече са заявили интерес да бъдат домакини на гигафабрика: Германия, Италия, Франция, Полша, Чехия, Дания, Финландия, Гърция, Португалия и Испания.

Възможни са както проекти от една държава, така и многонационални консорциуми. Франция вече е дала сигнал, че възнамерява да реализира собствен проект самостоятелно.

Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления (EuroHPC JU) и държавите членки ще закупят съвместно достъп до изчислителна мощност от избраните AI гигафабрики. Осемнадесет държави членки са подписали споразумение за съвместна обществена поръчка с EuroHPC JU: Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия, Испания и Швеция.

Друга често повтаряна критика е, че макар целта на гигафабриките да е създаване на европейска независима AI инфраструктура, ЕС остава силно зависим от чуждестранни доставчици на специализирани AI чипове.

В тази връзка Европейската комисия е подписала меморандуми за разбирателство с три производители на чипове: NVIDIA, AMD и Qualcomm.

Сред критериите за оценка на проектите са и мерки за ограничаване на риска от прекомерна зависимост от конкретни доставчици.

„Напълно осъзнаваме, че искаме да изградим капацитета на Европа, но в същото време трябва да признаем, че искаме да използваме AI още сега. Въпросът е да намерим правилния баланс“, заяви високопоставен представител на ЕС.

Одобрените проекти се очаква да започнат физическото изграждане на гигафабриките в началото на 2027 г., като съоръженията трябва да заработят до средата на 2028 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !