• Изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в класните стаи, като позволява на учениците да подготвят домашните си за секунди.
  • Нови мащабни проучвания обаче разкриват тревожна тенденция – докато ефективността при писане на домашни расте, реалните знания и резултатите от изпитите спадат значително.
  • Експерти определят този феномен като „метакогнитивен мързел“, при който задачите се изпълняват без реална полза за ученето.

Стотици милиони ученици по света започват новата учебна година в среда, в която изкуственият интелект (AI) из основи променя начина, по който учат.

Основният въпрос, който си задават както ученици, така и учители, е: какъв е смисълът от домашните, когато чатбот може да ги напише за секунди?

Глобално въвеждане на AI в училищата

Някои държави вече предприеха решителни стъпки за интегриране на изкуствения интелект в образователния процес. Китай, например, въведе задължително обучение по AI от поне осем часа годишно.

В региона на Персийския залив държави, като ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар, също започнаха активно да вплитат технологиите с изкуствен интелект в своите учебни програми, пише гръцкото издание ToVima.

Чатботовете безспорно правят училищната работа по-бърза и лесна. Истинският въпрос обаче е какво остава в съзнанието на учениците, след като оставят технологията настрана, и доколко привидното учене е наистина тяхно собствено постижение.

Ученик с молив; ©Pixabay

Парадоксът: По-бързи домашни, по-слаби изпити

За да проучат този въпрос в дълбочина, изследователите Дейвид Стромберг от Стокхолмския университет и Виктор Лей и Янхуей Ву от Университета в Хонконг проведоха едно от най-големите проучвания по темата.

Те са проследили близо 27 000 ученици на възраст между 12 и 18 години в Китай в продължение на 30 месеца, събирайки данни за техните домашни, месечни изпити и приемни изпити по девет предмета.

Резултатите разкриват рязко разминаване между изпълнението на задачите и реалното усвояване на знания.

След като учениците започнали да използват генеративен изкуствен интелект, резултатите им от домашните се повишили с 18%, а времето, отделено за всяка задача, намаляло с около 30% – от средно 64 на 45 минути.

Когато обаче същите тези ученици се явявали на месечни изпити без помощта на AI, резултатите им спаднали с 20% в рамките на само шест месеца. Оценките им на по-сложните приемни изпити също се понижили, като пълният негативен ефект се проявил след по-дълъг период.

ОИСР стига до подобно заключение в своя преглед „Перспективи за дигиталното образование 2026“. Докладът установява, че когато генеративният AI не е специално проектиран за преподаване или не се използва в рамките на ясна образователна структура, той подобрява производителността, без да носи реални ползи за ученето. Изследователи като Драган Гашевич описват този спад в умствените усилия като „метакогнитивен мързел“.

Как учениците реално използват AI?

Начинът, по който учениците използват тези инструменти, се оказва по-важен от това дали изобщо ги използват. Проучване на Ipsos за фондация Vodafone, обхванало 7000 ученици на възраст от 12 до 17 години в седем европейски държави, разкрива как те прилагат AI при самостоятелно учене.

Най-честите употреби са:

  • 56% го използват просто за търсене на информация.
  • 45% искат от AI да им обясни сложни концепции или термини.
  • 31% признават, че го използват, за да получат готови отговори на задачите си.

Значително по-малко ученици използват изкуствения интелект по начини, които активно подпомагат ученето. Едва 29% са работили с интерактивно или адаптивно съдържание, а само 20% са го използвали за изграждане на персонализирани учебни планове или за проследяване на собствения си напредък.

Отвъд академичните резултати: AI и училищният живот

За много ученици изкуственият интелект се е превърнал в нещо повече от инструмент за домашни. Той все по-често се вплита в цялостното училищно преживяване.

Проучването HEPI/Kortext Student Generative AI Survey 2026, базирано на отговори от над 1000 ученици в Обединеното кралство, установява, че 49% от тях вярват, че AI е подобрил преживяването им, като са посочили спестеното време, по-доброто разбиране и незабавната подкрепа като основни предимства.

Ефектите обаче надхвърлят ученето. За първи път проучването засяга и темата за самотата. Повечето ученици (59%) не усещат промяна. Сред останалите мненията са почти разделени: 21% споделят, че се чувстват по-малко самотни благодарение на AI, докато 20% казват, че се чувстват по-изолирани.