Когато технологията успее да разреши най-дълбоките проблеми на човечеството, с какво ще се занимават хората?

Този въпрос разглежда философът Ник Бостром от Оксфордския университет, в чиято последна книга се твърди, че човечеството е изправено пред шанс едно към шест да бъде унищожено през следващите 100 години.

Една от причините за това може да е развитието на опасни форми на изкуствен интелект (AI). 

В последната публикация на Бостром, озаглавена „Дълбока утопия“, той разглежда и един доста по-различен резултат - какво ще се случи, ако AI започне да работи изключително добре?

Според един сценарий, представен в книгата, технологията може да напредне до точката, в която ще може да върши цялата икономически ценна работа при почти нулеви разходи, пише The Economist. 

При още по-радикален сценарий дори задачи, които може да мислите, че са запазени за хората, като например родителството, биха могли да се изпълняват по-добре от AI. Това може да звучи по-скоро дистопично, отколкото утопично, но Бостром твърди обратното. 

Какво би представлявал светът без дефицити и нужда от работна ръка? 

В първия сценарий, който авторът нарича "пост-дефицитна утопия", нуждата от работа би била намалена.

Преди почти един век икономистът Джон Мейнард Кейнс пише есе, озаглавено „Икономическите възможности за нашите внуци“, което прогнозира, че след 100 години неговите богати потомци ще трябва да работят само по 15 часа на седмица.

Това все още не се е случило, но работното време действително е намаляло значително. В богатия свят средните седмични работни часове са спаднали от над 60 в края на 19 век до по-малко от 40 днес. 

Типичният американец прекарва една трета от активното си време в развлекателни дейности и спорт. В бъдеще хората може да пожелаят да отделят времето си за неща, които надхвърлят текущата концепция на човечеството. 

"Пост-дефицитната утопия" обаче може да е леко подвеждаща, защото икономическата експлозия, причинена от суперинтелигентността на машините, все още ще бъде ограничена от физическите ресурси, и най-вече земята.

Въпреки че изследването на космоса може значително да увеличи наличното пространство за строителство на сгради, то няма да го направи безкрайно. 

Съществуват и междинни сценарии, при които хората развиват мощни нови форми на интелект, но не се превръщат в космическа раса. При такова развитие на нещата голяма част от богатството може да бъде погълнато от жилищата, както е в днешните развити икономики. 

Т. нар. "позиционни стоки", които повишават социалния статут на своите собственици, също вероятно ще продължат да съществуват и в бъдеще. Дори AI да надмине хората в изкуството, интелекта, музиката и спорта, хората вероятно ще продължат да извличат стойност от съревнованието помежду си, включително и на материално ниво.

През 1977 г. икономистът Фред Хирш твърди в своята книга „Социалните граници на растежа“, че с нарастването на богатството по-голяма част от търсенето ще се съсредоточи именно в такива "позиционни блага".

Времето, прекарано в конкуренция, се увеличава, цената на тези стоки расте, така делът им в брутния вътрешен продукт се увеличава. Този модел може да продължи дори в условия на AI утопия.

Полезна ли е конкуренцията?

Бостром отбелязва, че някои видове конкуренция са провал от гледна точка на координацията. Ако всички се съгласят да спрат да се конкурират, ще имат време за други, по-полезни неща, които биха могли допълнително да стимулират растежа.

И все пак някои видове конкуренция, като спорта, имат присъща стойност и си струва да бъдат запазени.  

Интересът към шахмата, например, нарасна, откакто компютърът Deep Blue на IBM за първи път победи Гари Каспаров (тогава световен шампион) през 1997 г. Около електронните спортове се разви цяла индустрия, въпреки че компютрите лесно могат да победят хората на почти всяка игра.

Приходите от този сектор се очаква да растат с 20% на година през следващото десетилетие, достигайки близо 11 милиарда долара до 2032 г. 

Няколко групи в обществото дават представа за това как бъдещите хора биха могли да прекарват времето си - аристократите и бохемите се наслаждават на изкуството, монасите живеят във вътрешния си мир, спортистите прекарват живота си на игрището, а пенсионерите могат да се занимават с всички тези неща едновременно. 

Могат ли задачи - като родителството, да останат екслузивна територия за хората, в която компютрите няма да бъдат допуснати? Ник Бостром не е толкова сигурен. Той твърди, че ни предстои „постинструментален“ свят, в който AI ще се превърне в нещо като "суперродител". 

Самият Кейнс пише, че няма страна и народ, които да очакват ерата на свободното време и изобилието без страх. Тази динамика предполага т. нар. „парадокс на прогреса“.

Въпреки че повечето хора искат по-добър свят, ако технологиите станат твърде напреднали, те може да загубят своята жизнена цел и идентичност. Според Бостром, повечето хора все още биха се радвали на дейности, които имат присъща стойност, като яденето на вкусна храна, например.

Утопистите от бъдещето, вярващи, че животът е станал твърде лесен, може да решат да предизвикат себе си, като колонизират нова планета, за да се опитат да преустроят цивилизацията от нулата.

В един момент обаче дори подобни приключения може да престанат да бъдат полезни. Открит е въпросът колко дълго хората биха били щастливи да разполагат с цялото си свободно време.

Икономистите отдавна вярват, че хората имат неограничени желания, което предполага, че има безкрайни вариации на нещата, които биха искали да притежавата или консумират. Но AI утопията може да постави дори и тази теория на изпитание, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !