Учените са идентифицирали три нови вида гигантско кенгуру, живяло преди 5 милиона до 40 000 години, едното от които е около два пъти по-голямо от най-големия представител на вида, съществуващ днес.

Гигантските кенгурута са от рода Protemnodon и демонстрират по-голяма променливост във формата, обхвата и метода на подскачане, отколкото изследователите смятаха преди, според изявление на университета Флиндърс в Южна Австралия.

Изследването, публикувано в списание Megataxa, се основава на откритието на няколко пълни фосилни скелета от палеонтолози, работещи в езерото Калабона в Южна Австралия.

Те позволяват на екип, ръководен от палеонтолога от университета Флиндърс Исак Кер, да отговори на отдавнашни въпроси относно Protemnodon.

Вкаменелостите им са доста често срещани в Австралия, но за създанията не се знае много, тъй като находките се състоят от отделни кости, а не от цели животни.

Въпреки че кенгурутата биха изглеждали доста подобни на тези, които виждаме днес, те са били по-клекнали и мускулести, според учените, цитирани от CNN. Трите новоописани вида също така биха скачали по различни начини и са се адаптирали да живеят в различни среди.

Един вид – P. viator – би могъл да тежи до 170 килограма, което го прави около два пъти по-тежък от най-големите мъжки червени кенгура, живеещи днес. Най-големите екземпляри биха били високи повече от 2 метра, казва Кер пред CNN.

„С тесни крака, сравнително къси бедрени кости и дълги пищяли, видът има пропорции като днешните червени и сиви кенгура – създаден да скача бързо и ефективно“, допълва ученият.

„Това би му помогнало да се движи между източници на храна и вода в своето открито, сухо местообитание в Централна Австралия“, според експерта.

Името му viator означава пътешественик на латински, като Кер казва, че кенгурутата вероятно са се движили в големи групи, известни като „тълпи“, както червените и сивите кенгура правят днес.

„Основният им противник би бил Thylacoleo carnifex - вече изчезналият „торбест лъв“, добавя той. „Приблизително с размерите на голямо куче, той е хищник, дебнещ ог засада, за който се смята, че се е специализирал в лова на кенгуру.“

Другите два новоописани вида са P. mamkurra и P. dawsonae. P. mamkurra би бил четириног, казва Кер, което означава, че би се движил основно на четири крака, вместо да подскача на два.

„Голямо, с дебели кости и здраво кенгуру, то вероятно е било доста бавно и неефективно. Може да е подскачало рядко, може би просто когато е било стреснато“, казва Кер.

Сравнително по-малко се знае за P. dawsonae, тъй като има по-малко вкаменелости, които учените да изучават, но вероятно то се е движело със средна скорост, смятат изследователите.

Изследването описва и необичайната способност на Protemnodon да оцелява в различни среди. „Сега е известно, че различните видове Protemnodon са обитавали широк спектър от местообитания - от сухата Централна Австралия до влажните, гористи планини на Тасмания и Нова Гвинея“, казва Кер.

Преди около 40 000 години Protemnodon е изчезнал от континентална Австралия, въпреки разликите между различните видове.

Това обаче не е засегнало подобни животни, като валару и сиво кенгуру, по причини, които учените не разбират напълно. Екипът се надява, че проучването ще допринесе за бъдещи изследвания, които донякъде ще обяснят защо това се е случило.

Следващото пътуване за Кер е до Папуа Нова Гвинея, където ще бъдат проведени първите палеонтологични разкопки от повече от 40 години, казва той пред CNN.

„Във формацията, в която ще копаем, присъства вид Protemnodon - Protemnodon otibandus, и се надявам на пълен череп от него“, завършва ученият.