Жегата трепти над асфалта в Дубай, крановете пробождат небето, а някъде наблизо багер бучи над шума на движението. На пръв поглед, гледайки безкрайния бежов хоризонт, бихте си помислили, че пясъкът е нещо, което тази част на света никога няма да изчерпи. Свободен ресурс, точно под краката на всички.

После поглеждате по-отблизо на кейовата зона. Огромни кораби разтоварват блед пясък, почти копринен – внесен от далечни крайбрежия. Внесен, претеглен, закупен с тонове. В средата на пустиня, която изглежда безкрайна.

Нещо в тази картина не се връзва.

Защо пустинните кралства са гладни за чужд пясък

На пръв поглед идеята звучи като лоша шега. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), заобиколени от едни от най-големите пустини на Земята, са сред най-големите вносители на пясък в света. Не става въпрос за няколко камиона - милиони тонове всяка година се транспортират през океани и морета, подобно на зърно или въглища.

Строителните обекти в Рияд, Дубай, Абу Даби и Джеда се хранят с този невидим поток пясък. Без него тези стъклени небостъргачи и изкуствени острови просто не биха израснали.

Вземете за пример острова Палм Джумейра в Дубай – форма на палма, видима от космоса. За да го построят, инженерите се нуждаят от пясък с точен размер и тегло на зърната, способни да държат основите и да устоят на вълните. Пустинният пясък, полираният от хилядолетия вятър, е твърде фин и гладък – той се плъзга и не се свързва правилно.

Затова използват морски пясък от дъното на Персийския залив и разчитат и на внос. Същата история се повтаря при строеж на нови летища, изкуствени плажове по Червено море в Саудитска Арабия и амбициозни „гига-проекти“ като "НЕОМ". Пустинята е там, но истинското съкровище пристига на товарни кораби.

Физиката и икономиката зад пясъка

Този странен парадокс се свежда до физика и пари. Строителният пясък трябва да има груби, ъгловати зърна, които да се хващат като малки Lego тухлички. Пустинните дюни са съставени от полирани от вятъра зърна – почти като малки мраморчета – и те не се свързват добре с цимента.

Затова страните от Залива се обръщат към речни корита, морски дъна и чуждестранни кариери. Градският растеж, туристическите мечти и престижните проекти превърнаха пясъка от евтин фон в стратегически ресурс. Пустинята може да изглежда безкрайна, но правилният пясък е изведнъж рядък.

Скритата индустрия зад „обикновения“ пясък

Зад всеки внесен тон пясък стои тихо координирано усилие. Геолози тестват проби, инженери смятат натоварвания, брокери договарят контракти между разработчици в Залива и чуждестранни компании за добив. Един небостъргач може да погълне стотици хиляди тонове пясък за бетон, стъкло и основи.

Методът е прост, почти брутален: багери засмукват пясък от речни устиета или морското дъно, натрупват го на баржи, след което го прехвърлят на товарни кораби към Джебел Али или Джеда. Това, което изглежда като блед прах, всъщност е скелетът на бъдещите градове.

По света местните жители във Виетнам, Камбоджа, Шри Ланка или Кения наблюдават как плажовете им ерозират, за да се обслужи строителният бум другаде. Никой реално не следи откъде идва пясъкът в стъклото на вашата хотелска стая в Дубай или под асфалта на Рияд. Потреблението е разпилено, фрагментирано и често скрито в сложни вериги на доставка.

Глобалната търговия с пясък

Търговията с пясък е толкова печеливша, че в някои региони процъфтява незаконен добив. Реките се драгират през нощта, плажовете се „острят“ в тайна, уязвими екосистеми се изтриват за бърза печалба. Търсенето от Залива не причинява всичко това, но натоварва вече напрегнат пазар.

Според доклад на ООН, пясъкът вече е най-екстрахираният твърд материал в света по обем, преди дори петрола. Идеята, че „пясъкът е просто пясък“, вече изчезна; той е стока със собствена геополитика, конфликти и слепи зони.

Какво ни казва този пустинен парадокс за бъдещето

Историята показва колко съвременният живот зависи от материали, за които повечето от нас никога не мислят. Всеки бетонен под, всяка стъклена фасада, всеки километър асфалт – пясъкът е част от тях.

Веднъж когато осъзнаете това, не можете да го „забравите“. Плажът под краката ви е свързан с небостъргач на друг континент.

И има и тревожно послание. Ако пустинни държави, буквално изградени върху пясък, трябва да внасят „правилния“ пясък за своите амбиции, какво означава това за останалия свят? Много нации са в разгара на строителен бум. Други се възстановяват след войни, наводнения, покачващо се море.

Обикновено мислим за недостиг на петрол, газ или литий. Но един от тихите търсения на XXI век може да е точно този нискотехнологичен материал, който скърца под обувките ни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !