През 2022 г. в пещерния комплекс Шанидар в Ирак археолози откриха останки от едни от най-старите печива в човешката история. Според учените, семена на житни растения са били накиснати, преди да бъдат сготвени, след което са оформени в плоска форма.

С други думи, кулинарното лакомство на възраст около 70 000 години е било прародителят на палачинката, пише Smithsonian.

Палачинките, или поне най-елементарните техни версии, са един от най-ранните и най-важни хранителни продукти за човечеството.

Предишните изследвания предполагаха, че готвенето се е появило през епохата на неолита (приблизително между 7000 и 1700 година преди Новата ера), когато праисторическите хора преминават към по-големи, по-структурирани общности и започват да опитомяват култури и животни.

По-новите открития обаче сочат, че още преди 30 000 години хората от каменната епоха са приготвяли брашно от папур и папрати, като вероятно са комбинирали праха с вода и са изпичали сместа върху горещ камък, за да направят подобие на палачинка. 

Днес палачинката си остава една от най-лесните за приготвяне храни. За целта са необходими само нишесте, под формата на пшеница, ечемик, лимец или друго брашно, вода, мляко, едно-две яйца и, евентуално, набухвател, ако искате да стане пухкава.

Получената смес се излива върху гореща повърхност и се обръща, щом се появят мехурчета, за да се получи перфектна златисто-кафява консистенция.

Основната рецепта за палачинки е до голяма степен една и съща в целия свят, като различните култури са намерили начини да им придадат собствен облик. В Съединените щати палачинките се мажат с кленов сироп и масло, а във Франция се правят от пшенично брашно или елда, но без набухвател.

Останалите глобални разновидности включват етиопската инджера, корейската бучимгае, китайската джианбинг, северноиндийската чила, венецуелската чачапас, южноиндийската доса, холандските "бебета" и мароканските мсемен.  

"Това, което свързва палачинките от различни съставки и различни култури, е плоската им форма, която им помага да се приготвят бързо. Те са относително прости и малкият им размер ги прави лесни за ядене“, казва Мелиса Кларк, която е кулинар и автор на готварски книги. 

Ранна история на палачинките

Първите писмени сведения за палачинките идват от древните гърци и римляни. Около 500 г. преди Новата ера атинският поет Кратинус описва „плоска торта, гореща и проливаща сутрешна роса“.

Около 600 години по-късно, в края на втори век след Новата ера, гръцкият лекар Гален включва рецепта в своята книга „За свойствата на хранителните продукти“, която е подобна на начина, по който днес се приготвят руските блини или канадските тестени сладкиши. 

"Зехтинът се слага в тиган, който се нагрява на огън и след това в него се изсипва пшеничното брашно, накиснато в голямо количество вода“, пише Гален и отбелязва, че тези сладки лакомства често се консумират с мед.

На изток, в днешния автономен регион в Северозападен Китай Синдзян, при разкопките на гробницата Субейши са открити палачинки от просо, датиращи между 500 и 300 г. пр.н.е.

Тези ранни примери може и да съвпадат със съвременното определение за палачинка, но по онова време те не са наричани по този начин.

Според Оксфордския речник, думата „палачинка“, произлизаща от средноанглийското "panecake" или "ponkake", започва да се използва едва през Средновековието.

В една от своите готварски книги от 15-и Томас Остин съветва читателите "да поставят тиган върху огъня, да изсипят тестото и да го оставят да се разтече, за да си приготвят палачинка“.

Храна за народа

Със своите ограничени съставки и кратко време за приготвяне, палачинката исторически е била храна на работническата класа. 

"Едно от страхотните качества на палачинките с квас и цялата група на сладкишите, приготвяни на тиган, е, че те осигуряват средство за използване на по-евтини ястия и брашна, като ечемик, елда, овесени ядки, които не са подходящи за приготвянето на истински хляб.

Като част от семейството на хлебните изделия, палачинките имат по-течен състав, който замества тестото, изискващо месене“, пише Елизабет Дейвид в книгата си от 1977 г. „Английски хляб и готвене с мая“. 

Статутът на палачинката като "храна на народа" датира от векове. В готварската книга от 1750 г. „Семеен спътник на селската домакиня“ авторът Уилям Елис възхвалява палачинките, като „едно от най-евтините и по-полезни ястия в семейството на фермера", защото, по думите му, "всичките им съставки са от негово собствено производство и са готови под ръка при всички случаи". 

Когато Прусия обсажда Париж в продължение на четири месеца през 1870 и 1871 г., хлябът става оскъден, особено за по-бедните класи. Много парижани се обръщат към палачинките, които отдавна се смятали за евтина храна за обикновените хора.

Жените, приготвящи палачинки, заменили продавачите на кестени по булевардите. Отчаяните майки трябвало да приложат креативност, за да нахранят децата си. Те правели палачинки от ориз, който все още бил евтин, въпреки войната, и се намирал в изобилие.

И въпреки че палачинките били особено популярни сред работническата класа, те не били ограничени само до тази аудитория. През февруари 1619 г. английската благородничка Ан Клифърд - графиня на Дорсет, Пембрук и Монтгомъри, подробно описва в дневника си как е направила палачинки заедно със своите придворни дами. 

Почти 300 години по-късно, в края на Викторианската епоха, англичаните обичали да похапват палачинки с хайвер, сервирани в края на вечерята. Обикновено те се слагали на масата след десерта, но преди плодовете и ядките.

Палачинките по света

Палачинките на много места се смятат за празнична храна и за символ на живота, тъй като зърнените култури били в основата на много древни цивилизации. Една тяхна разновидност, известна като инжера, се яде в Етиопия, Еритрея и някои части на Сомалия.

Тя се приготвя от специално тревно брашно и се сервира на сватби, рождени дни и семейни събирания. Традиционно инджерата се консумира общо, като двама или трима души ядат от една и съща чиния. 

В Северна Индия чила (палачинка, приготвена с брашно от нахут) обикновено се сервира на сватби. В западния свят палачинки се ядат на Задушния вторник - последния ден преди началото на 40-дневния Велик пост. В източноправославното християнство той е известен като Заговезни.

Асоциацията на този ден със сладкишите вероятно е възникнала прагматично - тъй като постът забранява млечните продукти и месото, християните трябвало да използват яйцата и млякото преди неговото начало. 

Палачинките играят централна роля и в юдаизма. Евреите ядат т. нар. латкес, за да отбележат чудото на Ханука. Днес латкесите често се правят от картофи (или настъргани, или пюрирани), изпържени в олио.

Картофите пристигат в Европа от Новия свят през 16-и век, но започват да се отглеждат масово в Източна Европа около 200 години по-късно. Преди те да станат широко достъпни, еврейските народи са яли латкес, направени от брашно от елда или сирене, надграждайки по-ранна италианска традиция.

Добавките към палачинките обхващат широка гама - от боровинки и парченца шоколад до лимон, захар, захаросан джинджифил и дори шунка и домати. В Индонезия палачинките сераби куа имат яркозелен цвят заради включването на кокосово мляко и аромат на пандан.

В Ндиреландия "панекокен" се ядат за закуска, обяд и вечеря, подобно на корейските бучимгае. Т. нар. фарината, приготвена с брашно от нахут, се харесва като предястие в италианския регион Лигурия и е известна във Франция като "сока". 

Според легендата, фарината е случайно изобретение. По време на силна морска буря през 13-и век част от товара на кораб, включително буркани със смлян нахут, била разпиляна по палубана.

На следващия ден, под парещите лъчи на слънцето, тя се "сготвила", образувайки кръгли, кафяви дискове, които бързо били изядени от оцелелите моряци.

Всяка култура има своя собствена версия на палачинката, както и истории, свързани с нея. Но тя неизменно попада сред любимите рецепти на домакините. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !