През четвъртото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България се повишава с 1.6% в реално изражение (очаквано по-бавно от предходните тримесечия), а за цялата година се очертава ръст от 1.8%, който е един от относително високите в ЕС.

Това се посочва в макроикономическия анализ на ОББ за последното тримесечие на миналата година. 

"От страна на производството, през тримесечието икономическата активност се движеше главно от услугите. Те не само че нараснаха най-бързо (с 1 реално спрямо същото тримесечие на 2022 г.), но поради огромния си относителен дял в БВП от 61.9%, солидно подкрепиха растежа на икономиката като цяло.

На този фон, индустрията отчете сравнимо увеличение от 0.9%, но нейното влияние беше далеч по-слабо, тъй като тя заема близо три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.8%.

Най-малкият бранш в БВП - този на строителството, с дял от 2.7%, също увеличи продукцията си с 0.7%, докато селското стопанство се сви с -3.9% при дял в БВП от 4.5%“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 

Причина за по-слабия резултат през четвъртото тримесечие е забавянето на растежа в еврозоната, следствие от рестриктивната парична политика на Европейската централна банка.

Освен това, най-големият търговски партньор на България - Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние към леко забавяне на икономическата активност и у нас.

"Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и от национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е леко забавяне на растежа до 0.4% (0.5% за 2023 г.) при инфлация от 2.4%.

На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът да е малко по-висок от миналата година и да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%“, прогнозира Калчев.

Статистическите данни за безработицата показват устойчиво ниво от 4.4% през януари 2024 г. (4.3% в края на 2023 г.), като експертите на банката не очакват сериозни промени в безработицата за цялата година. Тяхната прогноза е за 4.2% в края на декември. 

"Ситуацията  на трудовия пазар в страната е, общо взето, непроменена. Тя се характеризира с ограничено предлагане на квалифициран персонал и относително високо търсене, което се отразява в относително висок ръст на средната работна заплата в страната, който е по висок от инфлацията“, обяснява Калчев.

dbr.bg-image

Ръстът на цените продължава да се забавя и през февруари 2024 г. Така хармонизираната инфлация намалява до 3.5% спрямо февруари миналата година.

От своя страна, и базисната инфлация (без храните и горивата) следва същата тенденция, като достига 4.1%. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) е малко по-ниска от хармонизираната, като за февруари спада до 3.3%. 

"С най-бързо растящи цени към февруари се оказват отново ресторантите, хотелите, здравеопазването и образованието“, казва още Емил Калчев.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !