Земеделските министри на Европейския съюз одобриха закон за налагане на ограничения за емисиите на метан върху вноса на петрол и газ в Европа от 2030 г. Очаква се мярката да окаже натиск върху международните доставчици да намалят изтичането на опасния парников газ, предава Ройтерс. 

Метанът е основният компонент на природния газ, който страните изгарят в електроцентралите си и използват за отопление. Той се смята за втория най-важен фактор за изменението на климата след въглеродния диоксид, а една от основните причини са течовете от инфраструктурата за пренос на петрол и газ. 

Министрите на земеделието на ЕС дадоха окончателното одобрение на своите правителства за въвеждането на мярката на среща в Брюксел, което означава, че тя вече може да влезе в сила. Само Унгария гласува против.

От 2030 г. ЕС ще наложи максимални стойности на интензитета на метан за изкопаемите горива, които се продават на европейския пазар. Европейската комисия ще определи точните допустими граници на емисиите на метан до тази дата. Вносителите на петрол и газ, които пренебрегват ограничението, могат да бъдат изправени пред финансови санкции.

Правилата за внос вероятно ще засегнат големи доставчици на газ, като САЩ, Алжир и Русия. Москва намали доставките за Европа след инвазията си в Украйна през 2022 г. и оттогава беше заменена като най-големия доставчик на газ за Европа от тръбопроводите от Норвегия, чиито доставки са с най-нисък интензитет на метан в света.

Администрацията на американския президент Джо Байдън, която обедини усилия с ЕС за намаляване на метановите емисии с 30% до 2030 г., приветства закона на ЕС за метана. Миналата година САЩ въведе свои собствени правила, изискващи от петролните компании да ограничат емисиите си на метан.

От 2027 г. ЕС ще изисква новите договори за внос на нефт, газ и въглища да могат да се подписват само с чуждестранни производители, които следват правилата за докладване на емисиите на метан, еквивалентни на тези в Общността. 

Според правилата, европейските производители трябва редовно да проверяват дейността си за изтичане на метан в срокове, вариращи от всеки четири месеца за LNG терминалите до всеки три години за енергийната инфраструктура под морското дъно.

Политиката на ЕС също така забранява повечето случаи на изгаряне и изпускане, когато нефтените и газовите компании умишлено отделят нежелан метан в атмосферата.