Реките и потоците в Аляска променят цвета си – от чисто ясно синьо до ръждиво оранжево – заради токсичните метали, освободени от размразяването на Зоната на вечна замръзналост (районите, в които температурата на почвата се задържа под 0°C в продължение на поне две последователни години), сочат данните от ново проучване.

Констатацията изненада изследователи от Службата за национални паркове, Калифорнийския университет – Дейвис и Геоложката служба на САЩ, провели тестове на 75 места във водните пътища на планината Брукс в Аляска.

Реките и потоците в района изглежда „ръждясват“ и стават мътни и оранжеви през последните пет до десет години, според проучването, публикувано в списание Communications: Earth & Environment.

Обезцветяването и мътността се причиняват от метали, като желязо, цинк, мед, никел и олово, установиха изследователите – някои от които са токсични за екосистемите на реките и потоците, тъй като Зоната на вечна замръзналост се размразява и излага водните пътища на минерали, заключени под земята в продължение на хиляди години.

Какво казват учените?

„Свикнали сме да виждаме това в части от Калифорния, където има минна история. Това е класически процес, който се случва в реки в континенталната част на САЩ “, казва Брет Пулен, съавтор на изследването и професор по екологична токсикология в Калифорнийския университет – Дейвис. „Но е много стряскащо да го видиш, когато си в някои от най-отдалечените пустини и си далеч от мина.“

Арктическите почви естествено съдържат органичен въглерод, хранителни вещества и метали, като живак, се казва в проучването. Високите температури водят до това тези минерали и водните източници около тях да се срещнат, когато вечната замръзналост се топи.

Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят, показват проучвания. Според Пулен:

„Размразяването на почвата се случва по-бързо там, отколкото би се случило другаде. Това наистина е неочаквана последица от изменението на климата.“

Изследователите са използвали сателитни изображения, за да определят кога е настъпила промяната в цвета на различни реки и потоци. Пулен посочва:

„На няколко от местата, където се случи това, най-драстичните увеличения бяха между 2017 и 2018 г. и те съвпаднаха с най-топлите години, регистрирани в този момент“.

Това обезцветяване е свързано с „драматичен спад“ във водния живот, което поражда опасения за това как продължаващото топене на вечната замръзналост ще засегне общностите, които разчитат на тези водни пътища за достъп до питейна вода и риболов.

Само в арктическите реки на Аляска живеят различни риби, които са „критични за препитанието, спорта и търговския риболов“, пишат изследователите.

Аляска не е сама

Аляска не е единственият щат, който страда от това явление. Друго проучване, публикувано по-рано, описва подробно как в Скалистите планини в Колорадо се документират подобни ефекти от затоплящия се климат, наред с други неща.

Проучването, публикувано от Water Resources Research, отбелязва увеличение в концентрациите на метали –сулфат, цинк и мед, в 22 от планинските потоци на Колорадо през последните 30 години. Изследователите откриват, че намаленият поток се е отговорен за половината от ръста, докато другата половина, според тях, се дължи на размразяването на замръзналата почва, което позволява на минералите да се извличат от скалната основа.

Подобни изследвания за увеличаване на концентрациите на метали и редкоземни елементи в планинските реки и потоци са правени в чилийските Анди, европейските Алпи и Пиренеите в Северна Испания.

Въпреки че някои от тези райони са изложени на ефекта от минни обекти, заради което се наблюдават концентрации на метали в реки и потоци през годините, отбелязаните увеличения повдигат въпроси относно това как изменението на климата ще продължи да оказва влияние върху източниците на планинска вода.

Изследователите в Аляска ще продължат проучването си през следващите години, за да определят местоположението на металните и минералните източници и как водният и човешкият живот ще бъдат засегнати.