Семейните фирми са важни за развитието на българската икономика, но, за съжаление, рядко попадат във фокуса на общественото внимание. Това коментира в интервю за Darik Business Review Добромир Добрев, член на Кънтри тийма на КВС Group за България, член на Управителния съвет и изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и пазари“ на ОББ.

Кой е Добромир Добрев?

Добромир Добрев е част от екипа на КВС Банк България (предишната Райфайзенбанк (България) ЕАД) от 2003 г., като през 2005 г. е назначен за началник отдел „Корпоративно банкиране – среден пазар“.

От 2006 г. насам той оглавява KBC Лизинг България. През 2013 г. става член на УС с ресор „Корпоративно банкиране“, а през 2016 г. е избран за изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и капиталови пазари“ на КВС Банк България. 

Добрев е магистър по финанси и банково дело от Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Ето какво още каза той за развитието на семейните компании у нас: 

Колко са важни малките и средните семейни компании за развитието на икономиката?   

Семейните компании са важна част от българската икономика, но за тях не се говори чак толкова много в медиите и поради тази причина ролята им не е осъзната в достатъчно голяма степен.

Исторически, в годините след Освобождението, една голяма част от успешните български компании са били семейни, но след това развитието им рязко е прекъснато от следващия строй и след промените през 90-те години този процес на формиране на частна собственост започва отначало. 

Това прекъсване прави голямата разлика с повечето европейски държави, където има семейни компании, които днес се управляват от 15-о или дори 20-о поколение.  У нас в масовия случай се намираме на етапа на промяна между първо и второ, а в отделни случаи - между второ и трето поколение. Това е и една от причините, поради които за този тип бизнеси не се говори достатъчно в публичното пространство.

Независимо от тази специфика в българското развитие, статистиката показва, че делът на малките и средните предприятия в икономиката, така и на семейните в общия брой малки и средни е съотносим с този в Западна Европа. Тоест, България не е изключение в нито една от двете посоки. 

Що се отнася до приноса на този тип бизнес в икономиката на страната -  98% от българските предприятия се класифицират като малки и средни. Те допринасят за две трети от добавената стойност в икономиката и около три четвърти от заетостта. Има няколко изследвания, които показват, че около две трети от тези компании се определят като семейни. 

Какво прави един бизнес "семеен", тъй като в тази група има и компании с десетки служители? 

В ОББ приемаме че, ако мажоритарният дял от капитала е в рамките на едно семейство, заедно с важните позиции в борда на директорите или надзорния съвет,  разглеждаме компанията като семеен бизнес. Това няма връзка с мащаба на една компания, броя на нейните служители, оборотите, типа дейност и т.н., а само с това как е разпределена собствеността и как тя се контролира. 

Разбира се, много често хората от семейството участват и в оперативното управление, било то като управители, финансови, продажбени, производствени директори и всякакви други позиции, но не това е критерият, по който дефинираме един бизнес като семеен. Ключовото е кой държи контрола върху собствеността и стратегическите решения. 

Защо фамилният бизнес е интересен за ОББ и какво представлява академията NextGEN? 

През 2023 година решихме да започнем наша собствена инициатива, насочена към семейния бизнес. Създадохме Клуб на собствениците, в който членуват около 100 големи български семейни компании. Срещите на клуба се провеждат веднъж годишно и на тях се обсъждаме различни теми, които са важни и са в непосредствения дневен ред на тези фирми. 

Друг важен елемент от дейността ни, насочена към семейния бизнес в страната, е  академията NextGen, Преди броени дни връчихме сертификатите на завършилите второто издание на Академията. В първата година имахме 22-ма завършили, а тази година - 14, тоест общо 36 души за двата курса. 

Какво е съдържанието на проекта – той представлява курс от четири модула, предназначени за второ и трето поколение наследници на семейни бизнеси, които вече за започнали да навлизат в управлението, но все още не са на водещи ръководни позиции. Нашата цел е да им помогнем да израснат като мениджъри. 

Академията помага на бъдещите собственици на семейни компании, да се запознаят с въпроси свързани с лидерството, устойчиви бизнес модели, развитието на работодателска марка, създаване на структури на корпоративно управление и други важни теми, с които ще се сблъскват в работата си в бъдеще. Виждаме своята роля и в това да подпомогнем успешния преход между различните поколения в бизнеса.

Изключително сме доволни от обратната връзка, която получаваме от участниците в Академията и от факта, че им създаваме среда, в която те могат да споделят своя опит, казуси, да намират сред другите участници в проекта приятели, а защо не и бъдещи бизнес-партньори. Ще продължим да я развиваме с ежегодни издания. Планираме в бъдеще да организираме и алумни клуб на завършилите.  

Важно е да отбележим, че академията не е комерсиална инициатива. Ние я разглеждаме като част от приноса на банката към общественото развитие и цялостното развитие на икономиката в страната. Развитието на такива проекти за обществена отговорност, насочени към семейния бизнес, се вписват в ценностната система и традициите на цялата KBC Group във всички пазари, на които оперира. 

Нашият локален подход на ОББ се изразява в това да дефинираме конкретните потребности на семейния бизнес, с оглед на етапа на развитието му, да допринесем за осъзнаването на тази тема и за решаването на специфичните проблеми, които българските компании имат. 

Имат ли нужда семейните компании от различен тип финансови продукти? 

Една от особеностите на семейния бизнес е, че когато в една фамилия се натрупа определено богатство, банката може да предложи продукти за неговото управление. Говорим за асет мениджмънт, брокерски услуги, различни други форми на инвестиционно управление и др. Обикновено личните средства са с по-дългосрочен хоризонт и предполагат по-различно управление от корпоративните средства. 

В България вече има търсене на такива продукти. Клиентската база все още не е чак толкова голяма, но с всяка година се разширява и интересът започна да става по-осъзнат. Тук виждаме своята роля и като банка и предимството на уникалния банково-застрахователен модел, който предлагаме на пазара - ние можем едновременно да подпомагаме този процес, но и да предлагаме целия набор от финансови продукти под „един покрив“.  

Що се отнася до самите компании, реалното им финансово обезпечаване не се различава особено от това на всяка друга корпоративна структура. Тук търсим своето място като своеобразни консултанти и партньори при решаването на специфичните потребности, свързани с преминаване на отговорността и на контрола от едно поколение в друго. Освен това, прехвърлянето на собствеността предполага плащания, а банката има специализирани продукти и услуги и в тази насока. 

Какви са възможните сценарии за развитието на една компания след първото поколение и има ли сектори, в които превръщането на една фирма в семеен бизнес се случва по-често?

Има сектори от икономиката, в които семейните компании имат по-голяма тежест, отколкото в други. Трите сектора, които в най-голяма степен покриват малките и средните предприятия, са търговията (с около една трета от всички семейни компании), следвана от селско, горско и рибно стопанство (около 12-13%) и професионалните дейности и научните изследвания, като тук влизат до голяма степен и свободните професии (около 10% от семейните компании). 

Ако се изключат свободните професии, които предполагат по-скоро знания и умения на конкретния човек, а не толкова за прехвърляне на бизнес, в останалите сектори развитието на компаниите и начините, по които може да се случи предаване през поколенията, са по-скоро сходни. 

Разбира се, има различни сценарии на развитие. Например, един бизнес може да няма наследници или пък те да нямат интерес към развитието му. Тогава единия от вариантите е неговата продажба на друг собственик.

Друг случай е, когато има наследници и те са част от бизнеса, но компанията просто достига предела на своето развитие и има нужда от по-голям инвеститор, достъп до нови продукти и пазари и т.н. Тогава голяма част от контролния пакет се продава на корпоративна структура и компанията спира да бъде семейна, дори част от семейството да продължи да се занимава под някаква форма с управлението ѝ. 

Най-устойчивият модел, при който бизнесът остава семеен е, когато прехвърлянето на следващите поколения е планирано и родителите целенасочено изпращат децата си да учат за съответната професия или позиция. Понякога те дори работят за конкурентни компании в чужбина, за да видят как се случват нещата на практика. 

Някои компании осъзнато "дирижират" този процес и се подготвят с години за момента, в който следващото поколение ще поеме управлението. Мениджмънтът мисли за това кой наследник би бил подходящ за различните позиции.

Не са рядкост, обаче и случаите, при които собствениците изчакват до последния момент и реагират на ситуацията спонтанно. В Европа статистиката показва, че само едно от три прехвърляния на бизнеси между поколенията е успешно. Това означава, че този процес в никакъв случай не е елементарен. 

Ако се върнем към нашата инициатива NextGen, това е целта, която искаме да постигнем - да има все повече предсказуемост при прехода между поколенията и да се минимизират рисковете от това успешно развити бизнеси да преживеят шокове, спад на пазарни позиции и други неблагоприятни сценарии по причина прехвърляне на собствеността между различните генерации в семейството. 

Кои са най-големите предизвикателства за семейния бизнес у нас?  

Според някои изследвания, сред най-големите проблеми на семейните компании в България са достъпът до работна ръка и високата инфлация през последните две години, но те важат за всички сектори. Конкретно за семейния бизнес това, което наблюдаваме повече в България и много по-малко в останалите европейски държави, като пречка, е високата административна тежест и бюрокрацията. 

В масовия случай семейните компании у нас са малки и средни, което означава, че по-малко на брой хора трябва да се справят със същите предизвикателства, с които и по-големите. За нас, като банка, семейният бизнес представлява една много интересна и важна група от предприемачи, като съм убеден, че в бъдеще все по-често ще се осъзнава необходимостта да се адресират техните проблеми и да има все повече инициативи, проекти и действия от страна на финансовия и други сектори, а и от държавата, за това да се подобрят условията за развитието му. Да се изгради култура и устойчиво поведение, защото с оглед на дела на този тип фирми в икономиката на страната, тяхната роля в бъдещото ѝ развитие ще расте.