В епоха, в която предприемачеството често се романтизира, серийният предприемач Христо Попов предлага далеч по-трезва формула за успех. Не идеята е важна, а дисциплината да я реализираш. Не балансът е ключът, а готовността да платиш цена. И не образованието като диплома, а като способност да мислиш и да предаваш на другите. 

"Аз мисля, че това е един тип отговност, Сенека е казал, че знанието, което остава в нас е кражба. Аз съм имал късмета да мина през различни социални слоеве и ситуации и това е натрупало знания в мен. Етапът от живота ми, в който съм, ме кара да споделя това знание с други хора", каза Христо Попов в Дарик радио. 

Попов каза, че според него човек преминава през три етапа, започвайки от оцеляването, след като го преодолее влиза в етапа на желание за развитие и накрая се достига до зрялост. 

"Според мен зрелостта е свързана с възратстта и е свързана с това: да се научим да сме благодарни, да прощаваме и да стигнем до момента, в който даваме повече, отколкото взимаме", добави той. 

"Предприемачът не дели баницата, той я увеличава"

Попов е категоричен, че страхът от конкуренция е погрешно разбиране за природата на бизнеса - придаването на допълнителна стойност. 

„Предприемачът не се опитва да вземе по-голямо парче от баницата. Предприемачът се опитва да направи баницата по-голяма“, казва той.

В свят, в който информацията е навсякъде и практически безплатна, истинската разлика вече не е в достъпа до знания. Лекциите на водещи университети могат да се гледат онлайн, а новите технологии поставят огромни масиви от информация на един клик разстояние.

"Не е важна информацията, а какво правим с нея", каза Попов. 

Затова, според него, стойността се измества към нещо много по-трудно измеримо: вътрешната дисциплина и способността да се действа.

Попов разясни, че ако успее да помогне на някого това ще подобри средата и неговата работа. 

За него правилната формула не е да се фокусираш върху конкуренцията, а върху клиентите и как да бъдеш по-добър за тях. 

"Имаме един принцип, по който се ръководим във фирмата: "Пази Боже да си много опитен и пази Боже да си много успешен. Упсехът е лош учител, защото си мислиш, че си разбрал какво работи, но светът се променя", каза Попов. 

Най-важното умение на XXI век

Попов смята, че съветът да избереш „правилната професия“ вече е остарял. 

"Светът се променя много по-бързо: географиите се променят, индустриите се променят и ако човек се опита да се напасне на индустрия, много бърка", каза той. 

Затова фокусът трябва да бъде другаде: не върху професията, а върху човека. Идеята е да учим бързо и да прилагаме бързо. 

Той очертава три ключови качества:

  • Способност за бързо учене

Но не академично учене, а практическо – прилагане на знанията в реалния свят.

  • Дисциплина и фокус

„Няма значение колко си умен, ако не си дисциплиниран.“

  • Адаптивност

Попов често цитира идеята, приписвана на Чарлс Дарвин, че оцеляват не най-силните, а най-адаптивните.

„Работата не е да се напаснем към индустрията. Работата е да се напаснем към промяната.“

Краят на традиционното образование

Една от най-провокативните му тези е свързана с образованието. По думите му настоящият модел е изчерпан.

„Целта на образованието не е да ни пълни главата, а да ни подпали мозъка.“

Дипломата показва какво човек е научил, но не и какво ще създаде. Според него университетите трябва да учат студентите да задават въпроси и да решават проблеми, а не просто да възпроизвеждат информация. Всяко образование, което не помага на истинския живот е излишно, затова образованието днес трябва да развива човека, не да дава информация. Истинското образование започва след университета. Образованието в сегашната си форма е мъртва. Той казва, че финансите и образованието са най-бързопроменящите се индустрии. 

В свят на изкуствен интелект това става още по-очевидно.

„Разликата вече не е кой знае отговора. Разликата е кой задава правилния въпрос.“

Защо „балансът“ може да бъде опасен

Попов атакува и една от най-популярните концепции в модерния корпоративен свят – идеята за work-life balance.

Според него тя често се превръща в удобна илюзия.

„Нищо уникално в света не е създавано от балансирани хора“, казва той.

Ако човек постигне състояние, в което всичко е стабилно и удобно, естественият импулс е да не рискува нищо. Но именно рискът е двигателят на съзиданието.

Според него, ако работата, семейството и всичко ви е наред, няма да се опитате да промените нещо в живота си. 

"Ако не мърдаш, ще ръждясаш. Трябва да се пазим от ситуацията на баланса. Тя е страшна", каза Попов.

Попов казва, че разбира най-много за хората на интервю на работа, когато те самите зададат въпрос. В зависмост от това получава информация колко широко мислят, защото "малките хора нямат големи проблеми". 

"Ако стигнеш до там да решаваш големи проблеми значи си направил голяма фирма. Ако успеете да ми обясните как е решен този проблем. Това ми показва структурирано мислене. Това ми показва, че този проблем не е решен случайно", добави той. "Не се интеерсувайте от отговора, а логиката, по която е стигнато. Пази Боже да решавате малко проблеми"

Най-големият риск е егото

Попов твърди, че повечето хора надценяват финансовия риск. Истинският страх е друг – страхът от провал пред самите себе си.

Предприемачите могат да загубят три неща: пари, репутация, самочувствие.

Първите две могат да се възстановят сравнително лесно. Третото е много по-сложно.

„Въпросът е какво правиш, когато паднеш. Ако станеш – това е нокдаун. Ако не – това е нокаут.“

България и културата на съмнението

В разговора се появява и една типично българска тема – скептицизмът към успеха.

Според Попов това има проста психологическа причина: когато някой успее в среда, в която други се оплакват, успехът му подкопава техните оправдания.

„Всеки успял човек опровергава историята, която някой друг си е разказвал за живота си.“

Бъдещето не се чака

Посланието му е, че предприемачеството не е просто бизнес стратегия, а начин на мислене. И че най-голямата грешка е да се чака перфектният момент.

„Ако идеята ви гори отвътре, няма значение дали сте готови. Важното е да започнете.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !