Меко, розово петно ​​се взира в камерата със стъклени очи — преди да разтегли лицето си в усмивка с трапчинки. Въпреки че изглежда като излязъл от някой кошмар, този малък робот, покрит с „жива кожа“, отбелязва стъпка напред в стремежа ни да направим роботите по-човешки.

Той е плод на работата на японски изследователи, които казват, че са открили нов начин за свързване на жива кожна тъкан с механична роботизирана повърхност.

Екипът е ръководен от професор Шоджи Такеучи от Института по индустриални науки към Токийския университет. Преди това той разработва „жива“ кожа на робот – използвайки колаген (влакнест протеин в човешката кожа) и човешки дермални фибробласти (основният клетъчен тип в съединителната тъкан), която може да се приложи върху роботизиран пръст и да се огъне, без да се счупи.

За новата си техника екипът е вдъхновен от естествената структура на връзките на човешката кожа, като създава „котви“, използвайки колагенов гел, нанесен върху малки, V-образни дупки на повърхността на робота. Новият метод осигурява „по-безпроблемно и издръжливо закрепване, според Такеучи.

Ученият не е сам в усилията си да направи роботите по-човешки

Амека - често наричан "най-напредналия хуманоиден робот" в света, използва изкуствен интелект, за да разговаря с хората и да реагира по подходящ начин на отговорите им.

Едно от нещата, които я карат да изглежда по-реалистична от другите роботи, са очите й, казва Уил Джаксън, основател и главен изпълнителен директор на Engineered Arts Ltd (компанията зад Амека).

„Очите са прозорци към душата. Разчитаме емоциите си чрез зрителен контакт“, казва Джаксън пред CNN, добавяйки, че с „ограничено количество движение“, налично в главата на робота, очите осигуряват „най-изразителната способност“.

За разлика от 3.5 милиона индустриални робота, които вече работят зад кулисите в сектори, като автомобилостроенето и електрониката, хуманоиди - подобни на Амека или София и Грейс на Hanson Robotics, са предназначени да изпълняват роли, насочени към хората в сектори, като туризъм, здравеопазване или образование.

Понастоящем обаче те нямат голям обхват на движение на лицето, създавайки така наречения ефект „зловеща долина“ – феномен, който може да накара хората да се чувстват неудобно при сблъсъка си с неща, които трябва да бъдат човешки, но пропускат целта.

„Реалистичните изражения на лицето подобряват способността на робота да общува и взаимодейства с хората по-естествено и ефективно“, казва Такеучи.

„Това е особено важно в сфери, като здравеопазването, където емпатията и емоционалната връзка могат значително да повлияят на грижите за пациентите.“

Създаване на роботи, които могат да усещат

Изследването, подробности за което са публикувани в списание Cell Reports Physical Science, е вълнуващо развитие за роботиката, казва Ифан Уанг, асистент в училището по механично и космическо инженерство в Технологичния университет Нанянг в Сингапур. Работата на Уанг се фокусира върху „меки роботи“, които имитират биологични същества.

Кожата - най-големият орган на човешкото тяло, е жизненоважна за сетивното възприятие, усещането за температура, влажност и текстурите на предметите, казва Уанг.

„Този ​​вид функция в биологичните системи в момента е много трудна за постигане с изкуствени роботи“.

Но изследването на Токийския университет дава възможност за „хибридно решение“ между меките и традиционните области на роботиката, което е „много интересно“, допълва Уанг. Роботите често са покрити с материал, направен да прилича на плът - като силикон, който е прикрепен чрез лепило или закопчаване, но това може да доведе до падане или счупване на „кожата“, според учения.

Новият метод, от друга страна, предлага начин за „залепване на кожата върху твърда повърхност много добре, така че да не се отделя лесно и да образува много добра връзка между твърдата и меката повърхност“, допълва той.

За Уанг най-вълнуващите последици от това изследване са свързани с развитието на „възприемчивостта на роботите“.

„Нашата човешка кожа има тези много деликатни сензори с висока плътност на повърхността, които в момента все още не можете да постигнете с някои синтетични материали. Но ако използваме биологична кожа върху тези традиционни роботи, можем да постигнем подобен тип усещане на различни характеристики".

Такеучи и неговият екип се надяват да добавят повече сензорни функции в следващата изследователска фаза, „за да направят кожата по-отзивчива към стимулите от околната среда“, казва той. Осигуряването на консистенцията и качеството на живата кожа обаче може да не е толкова лесно, посочва ученият.

Ето защо друга част от неговото изследване се фокусира върху това как да създаде съдова система за роботизираната кожа – мрежата от съдове и вени, които пренасят кръв и лимфни течности по цялото тяло, която може да осигури необходимото снабдяване с хранителни вещества за поддържането й. Това ще даде на кожата повече влага, „повишавайки нейната издръжливост и дълголетие“, казва Такеучи.

Нещо подобно ще „има нужда от много работа по отношение на инженерството“, според Уанг, но ако го направят, ще даде на хуманоидите способността да изглеждат и да се чувстват като хора в бъдещето.