Компаниите, които внасят палмово масло от Малайзия, ще могат да осиновяват орангутани, но животните няма да могат да напускат страната.

Това заяви министърът на суровините при представянето на преработена версия на схема за опазване на околната среда, обявена по-рано през годината.

Министърът на плантациите и суровините Джохари Абдул Гани също така обеща да спре обезлесяването в Малайзия, заявявайки, че 54% от страната е залесена и че това ниво няма да падне под 50%.

През май министърът предложи план за изпращането на орангутани в чужбина като търговски подаръци в опит да разсее опасенията относно ефекта от производството на палмово масло върху местообитанията на животните, което включва изсичане на горски площи.

Планът срещна съпротивата на природозащитни организации, опасяващи се за благосъстоянието на орангутаните, които са застрашен вид.

По време на пресконференция Джохари заяви: 

"Животните не могат да напускат естествените си местообитания. Трябва да ги задържим тук. А след това ще се срещнем със страните или купувачите на нашето палмово масло, ако искат да си сътрудничим, за да гарантираме, че за тези гори могат да се полагат грижи и да бъдат опазени завинаги."

По данни на Световния фонд за природата (WWF) популацията на орангутани е по-малко от 105 000 на остров Борнео.

Схемата за "дипломация с орангутани" беше обявена публично за първи път през май, след като ЕС през миналата година одобри забрана за вноса на суровини, които са свързани с обезлесяването.

Малайзия, която е вторият най-голям производител на палмово масло в света, определи закона като дискриминиращ.

Джохари заяви, че средствата, набрани от компании, които осиновят орангутани, ще бъдат разпределяни между неправителствени организации и щата Сабах за мониторинг на горските райони, в които живеят приматите, както и на тяхното състояние.

Той не предостави информация за това колко ще струва осиновяването.

Марк Анкренас, научен директор на неправителствената организация Hutan, се надява планът да финансира работата по опазване на местообитанията, в това число изграждане на коридори между разпокъсаните гори, които са твърде малки, за да поддържат жизнеспособни популации от диви животни.