Екипът ни стартира специален проект, посветен на въвеждането на еврото и уроците, които България може да извлече от държави, вече преминали през този процес.

Първата спирка е Атина, където заедно с оператора Благовест Гунев обръщаме внимание на личните истории на българската общност отвъд числата и статистиките за приемането на еврото в Гърция. 

Живот под Акропола и споменът за драхмата

Подножието на Акропола е пълно с туристи, но за нашия екип това е и отправна точка към темата за паричната промяна в Гърция. Оказва се, че и 23 години по-късно гърците и българите, които живеят тук, ясно помнят какво са направили с последните си драхми.

Една от историите идва от българката Мая Лунгулова от културния институт "Иван Селемински". С усмивка тя разказва, че все още си спомня как с последните си драхми е купила блуза, която и днес пази като скъп спомен.

Други сънародници признават, че просто са оставили по някоя банкнота за сувенир, също както днес мнозина българи смятат да запазят левове.

В началото на 2000-те гърците дори въвеждат интересна инициатива за децата – специални класьори, в които да събират монети от всички държави в еврозоната.

Така новото поколение се е научило по-бързо да възприема еврото не просто като валута, а като символ на общо европейско пространство.

Български преподавател с мисия

Особено любопитна е срещата на екипа с Генчо Банев – единственият преподавател по български език в Университета в Атина. Той споделя, че вече е започнал да събира левчета. На 1 януари, когато България се очаква да приеме еврото, той планира да ги подари на студентите си.

„Това е начин младите да запазят частица история и символ от България“.

Български ресторант с гръцки домати… от български семена

Разговорите ни отвеждат и в българския ресторант в Атина – "Балкан". Там собствениците не крият скептицизма си. Причината е практична – вносът на български продукти излиза скъп, дори по-скъп от гръцките аналози. А менюто трябва да остане автентично.

Собственичката Цветана Бонева обаче е намерила оригинално решение – работи с гръцки земеделец от остров Крит, който отглежда български домати със семена, внесени от България. Така традиционният вкус остава, но разходите са поносими.

Танцовите зали на Галена Великова

Екипът се среща и с Галена Великова – добре позната в България от телевизионните риалити формати, а в Гърция – собственичка на девет клуба по танци. С нея разговорът преминава към годините на дълговата криза от 2008–2009 г. Тя си спомня:

„Тогава хората взимаха заеми за всичко – за кола, за тостер, за курсове по танци. Имаше кредити за всичко“.

Този период е белязан от сериозни сътресения, които световни медии, като New York Times и Politico, описаха с твърдения, че Гърция е манипулирала част от данните си, за да влезе в еврозоната. До 2008 г. страната натрупва дълг от 115% от БВП при позволени по Маастрихт едва 60%.

Разделени мнения за еврото

Питаме местните хора еврото е донесло повече добро или повече проблеми, отговорите варират. Едни твърдят, че валутата е отворила пътя за по-тесни връзки с България и региона.

Други настояват, че животът е станал по-скъп, макар и без да могат да посочат конкретни икономически аргументи. Темата се оказва сложна и често надхвърля възможността на обикновения човек да я обясни.

Очаквайте интервютата, които направихме в Гърция съвсем скоро.

Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google