В продължение на хиляди години маслената палма, която вирее в Западна Африка, е имала близка връзка с човешката цивилизация.

Експлозивното разрастване на маслените палмови горички в Западна и Централна Африка в резултат на сухия период преди около 2500 години дало възможност за развитието на миграцията и селското стопанство.

На свой ред хората улеснили размножаването на маслената палма чрез разпръскване на семена чрез сечене и изгаряне. 

Археологическите находки показват, че палмовите плодове и ядки и тяхното масло са били неразделна част от диетата на жителите на Западна Африка още преди 5000 години, пише преподавателят по история Полин фон Хелерман от Лондонския университет в свой материал за електронното издание The Conversation. 

Маслодайните палми били ценна култура, защото виреели добре в обезлесени и дори опожарени зони. Изоставените села и селскостопанските лагери често се превръщали в палмови горички.

Дори днес възрастта и разпространението на маслените палми могат да помогнат за лесното идентифициране на антични селища. 

С изключение на изкуствено създадените плантации за палмово масло през 18-и век в кралство Дахомей, всички маслени палми в Западна Африка обикновено растат в диви или полудиви горички.

Как се добива палмовото масло в Западна Африка?

Жените и децата обикновено събират падналите плодове от земята, докато мъжете ги берат на гроздове от върха на дърветата. След това плодовете са преработват в палмово масло чрез дълъг и трудоемък процес, включващ многократно изваряване и филтриране на пресните плодове. 

Подобни методи все още се използват широко в цяла Западна Африка. Докато чистото червено палмово масло се извлича от месестата външна част на палмовия плод, жените и децата често разбиват палмовите ядки, за да направят от тях кафяво прозрачно масло. 

Палмовото масло си остава ключова съставка в западноафриканската кухня, като в същото време се използва и в производството на сапун. В кралство Бенин тя се употребява в уличните лампи и като строителен материал в стените на кралския дворец.

Освен това участва в ритуални церемонии, както и в медицински процедури, по-специално като кожен мехлем или противоотрова. Освен това сокът от маслените палми се извличал за палмово вино, а палмовите листа осигурявали материал за сламени покриви и метли.

Бумът на добивите през 19-и век 

Палмовото масло е известно в Европа от 15-и век, но търговците на роби от Ливърпул и Бристол са тези, които в началото на 19-и век започват по-мащабен внос на този продукт.

Те били запознати с многобройните му приложения в Западна Африка и го купували редовно като храна за робите, изпращани до Америка. 

Чрез търговията с роби самата маслена палма достига до Мартиника, където получава и официалния си ботанически запис като Elais Guineensis Jacq. в книгата Selectarum Stirpium Americanarum Historia от 1763 г. на френския ботаник Николаус Йозеф фон Жакен.

С премахването на търговията с роби в Америка през 1807 г. търговците от Британска Западна Африка се обръщат към европейските пазари и започват да търгуват по-активно със стоки и природни ресурси, като палмовото масло.

По това време основните източници на мазнини и масла в Северна Европа били на животинска основа - лой, свинска мас, китово и рибено масло. За много от тях осигуряването на редовни доставки било предизвикателство.

По тази причина огромният внос на палмово масло е един от двигателите, който, по думите на историка Мартин Лин, "смазва колелата на индустриалната революция“ в началото на 19 век.

Палмовото масло се използва като индустриална смазка в производството на ламарина, улично осветление и като мастно полутвърдо вещество за производство на свещи и сапун.

Напредъкът в химическите изследвания улеснява промяната към широкомащабно промишлено производство на сапун. 

След като през 1836 г. е открита нова техника за избелване на червено палмово масло и намаляване на неговата остра миризма, а през 1845 г. е премахнато и митото върху палмовото масло във Великобритания, то се превръща в особено привлекателна съставка за производителите на сапун, която се доставя директно от пристанищата.

Все по-големи количества палмово масло (от 157 тона годишно в края на 18-и век до 32 480 тона в началото на 50-те години на 19-и век) се внасят в Обединеното кралство от дребни търговци от Западна Африка, като Джон Джонсън Хамилтън. 

Те стават известни като „палмовите разбойници", защото търговията не била за хора със слаби сърца. Веднъж годишно търговците прекарвали до шест седмици в пътуване с малки шхуни до една от многото търговски станции на западноафриканското крайбрежие.  

Европейските търговци използвали изоставени ветроходни кораби, които им служели и като домове. По този начин те се опитвали да избегнат смъртоносните африкански болести, като маларията и жълтата треска, но местните власти, така или иначе, не им позволявали да строят наземни търговски обекти.

Вътрешната търговия била строго контролирана от местните брокери и селски вождове. Европейските търговци давали на тези брокери европейски стоки, като съдове за готвене, сол и платове, като в замяна получавали палмово масло от вътрешните райони на производство.

Размяната обаче понякога отнемала месеци. Много от африканските брокери били бивши търговци на роби. Търговията с хора в делтата на Нигер продължила заедно с търговията с палми чак до 1840 г.  

Африканските палмови търговци продължавали да използват мрежите и системите, разработени за търговията с роби, и европейските им колеги били принудени да се съобразяват с този факт.

Докато чакали, бъчварите на европейските търговци сглобявали големи дървени съдове, купени по пътя на парчета от френски производители на бъчви за вино, в които съхранявали палмовото масло.

А заради скуката на пристанищата в Западна Африка пиенето, хазартът и насилието били често срещани явления, понякога водещи и до жертви.

За разлика от големите индустриални концесии, създадени по-късно в Югоизточна Азия, съществуващите диви и полудиви горички в Западна Африка до голяма степен задоволявали европейското търсене.

Във вътрешността на реките и в много други райони имало изобилие от дива маслена палма. Засаждане на изкуствени платнации имало в Югоизточна Гана, където естествените насаждения били по-малко.  

В Дахомей също са създадени допълнителни насаждения по това време и като цяло маслодайните палми стават все по-приоритетни в стратегиите за управление на земята на общността.

Някои части от Югоизточна Нигерия се съсредоточават толкова много върху производството на палмово масло, че стават напълно зависими от него, но въпреки това липсва мащабна и радикална трансформация в управлението на земята, собствеността и екологията в тези райони. 

Възходът на палмовите брокери 

Западноафриканските производители успешно отговарят на нарастващото търсене на палмово масло в Европа чрез постепенно модифициране и разширяване на съществуващите методи за производство в малък мащаб.

Това носи повече доходи на жените производители, особено през първите няколко десетилетия от развитието на бизнеса. Но тъй като палмовото масло продължава да става все по-важно като износ, производството и търговията с него включват все повече и повече хора.

Младите мъже вършат опасната работа по събирането на пресните плодови гроздове с нарастваща специализация. В кралство Бенин мъжете от племето Уробо били наемани поради дългата им история в производството и търговията с палмово масло. 

При самата обработка пък се развива втори, много по-малко трудоемък метод, при който пресните плодове се оставят да ферментират и след това се натъпкват в големи ями, изкопани в земята, или понякога в стари канута.

Полученото масло е много по-мръсно и по-твърдо поради по-високото съдържание на свободни мастни киселини, което го прави негодно за консумация. То се продава на много по-ниски цени, но новата технология увеличава драстично мащабите на производство.

 То често се извършвало от млади мъже, наемни работници и дори от роби.

Транспортирането на палмовото масло също е свързано с много работа, тъй като включва пренасянето на съдовете, пълни с масло, по горските пътеки до най-близката река и товаренето им в канута, с които те стигали до морските пристанища.

Това носи известен паричен доход за младите мъже, но обикновено по-възрастните и вече по-богати търговци - най-вече вождовете, успяват да спечелят най-много от „червеното злато“ чрез труда на своите съпруги и роби и от контрола върху търговията.

Именно чрез посредничеството с европейските търговци можело да се спечели най-много богатство и власт, а местните властови структури били дълбоко заплетени в търговията с палмово масло.

Колониалното превземане на търговията с палмово масло

В края на 19-и век химиците откриват, че хидрогенирането може да се използва за преработка на растителни масла в маргарин, който играе все по-важна роля в доставянето на мазнини за диетата на нарастващата градска работническа класа в Европа.

Докато обемът на вноса на западноафриканско палмово масло в Обединеното кралство се стабилизира между 50-те и 90-те години на 19-и век, широкомащабното производство на този нов продукт стимулира подновеното търсене на палмово масло и особено на ядки в началото на 20-и век.

През 30-те години на миналия век Британска Западна Африка е изнасяла около 500 000 тона палмова продукция годишно. Палмовите продукти продължават да играят значителна роля в западноафриканските селски икономики, но местният контрол върху търговията ерозира при колониалната администрация.

Възможностите за богатство и власт, предлагани от палмовото масло на местните хора, както и на "палмовите разбойници", остават в миналото. 

Нещо повече - докато колониалните сили продължават да разширяват обхвата си в тропиците, започва и възходът на плантациите за маслена палма.

В рамките на няколко кратки десетилетия горите в Югоизточна Азия са изсечени, създавайки бърз път към промишлени монокултурни насаждения, като по този начин се слага край на позицията на Западна Африка като глобален център за производство на палмово масло.