Сушата на италианския остров Сицилия стана толкова тежка, че много жители на град Калтанисета нямат течаща вода от два месеца, от което пък се възползват неупълномощени търговци на вода, които печелят добре.

В ситуация, която може да бъде свързана повече с развиваща се държава, отколкото с развита европейска икономика, хиляди сицилианци получават вода от хора и групи, които я доставят с водоноски на завишени цени.

След като в продължение на четири поредни години островът отчита валежи под средната норма в исторически план, италианското правителството обяви извънредно положение през май, за да се опита да управлява по-добре ресурсите до дъждовния сезон през есента, но оттогава нещата се влошиха.

Водоснабдяването е ограничено в десетки градове в централната част на Сицилия, което принуждава гражданите да разчитат на доставки с водоноски, които в някои случаи струват на домакинства и компании средно по 300 евро на месец.

"На всеки 15 или 20 дни трябва да се обаждам на водоноски, за да напълня резервоарите, които имам вкъщи", казва пред Reuters Албертo Микиче, който живее в района Поджо Фиорито, в покрайнините на Калтанисета.

Цената на 8000-литрова водоноска се е удвоила в сравнение с преди година до около 100 евро, казва Микиче. Освен това има и допълнителни разходи за електроенергия за изпомпването на водата от резервоарите към неговата кухня или баня.

"Отварянето на крана само по себе си е скъпо," казва той.

В останалата част от Калтанисета властите подсигуряват редовно водоснабдяване само по няколко часа на седмица или на всеки две седмици, в зависимост от квартала.

Хроничният недостиг на вода не е нищо ново за сицилианци, много от които имат резервоари на покривите. Те обаче се оказват недостатъчни, защото периодите на недостиг стават по-дълги и тежки.

Воден рекет

Бизнесите, които имат нужда от постоянно от питейна вода, като ресторантите, са недоволни, тъй като търсенето надхвърля предлагането, а цените скачат.

"Много собственици на водоноски знаят, че сме в беда и се възползват от ситуацията, прилича на изнудване," казва Микеле Торнаторе, който притежава ресторант на име „Sale e Pepe“ (Сол и Пипер) в Калтанисета.

"Ако водоноските могат да си набавят вода, тогава защо няма вода?" пита той.

Официално водата е считана за обществено благо и не може да бъде продавана от физически лица, които могат да разполагат с кладенци единствено за лична употреба.

Само упълномощени частни водоноски могат да разпространяват вода, която са взели от обществени източници, като начисляват такса за транспорт. За да извършват тази дейност, самите те трябва да плащат на местната компания за водоснабдяване.

Въпреки това, правилата рутинно се нарушават, което крие потенциални рискове за общественото здраве. Много от водоноските не са регистрирани и развиват дейност без контрол или регулации, доставяйки вода от неконтролирани източници и с несигурно качество.

Властите в няколко града в Сицилия са наложили глоби на стойност хиляди евро през тази година за неоторизираното разпространение на замърсена вода.

Салваторе Кочина, директор на отдела за гражданска защита на Сицилия, казва, че островът търси нови източници на вода и възстановява изоставени кладенци, но ситуацията е толкова критична, че в изключителни случаи се налага кметове на градове да конфискуват временно частни кладенци.

Оскар Айело, общински съветник в Калтанисета, залага на моркова, вместо на тоягата, като се опитва да убеди собствениците на кладенци да споделят скъпоценната си вода доброволно. По-рано през месеца той написа във Facebook, че щедростта им "ще бъде възнаградена".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !