Сантяго Риверон е кмет на оживено малко градче по границата на Доминиканската република с Хаити, който си пада по белите каубойски шапки и сините дънки. На стената на кабинета му виси пушка Уинчестър.

Тя е поставена точно над знамето на Доминиканската република и според него е символ на същото нещо, на което и стената, строяща се на няколко километра по-надолу - “нашият суверенитет.”

Когато бъде завършена, високата близо 4 м стена ще се простира на около 102 мили (164 километра), покривайки почти цялата граница без най-негостоприемните й части. В цяла Северна и Южна Америка има само една гранична стена, която е по-дълга – тази между САЩ и Мексико.

Риверон описва своя град Дажабон като пример за дебата относно имиграцията, който се води по цял свят, след като пандемията тласна стотици милиони хора към по-голяма бедност в развиващите се страни. Риверон знае, че неговият малък град не би съществувал без трансграничната търговия с Хаити, но въпреки това казва, че всички започва да излиза от контрол.

Хаитяни, които бягат от най-бедната страна в Америка, с едно от най-високите нива на продоволствена несигурност в света, почти провалено правителство и земя, станала неплодородна от обезлесяването и климатичните промени, претоварват местните болници, разхвърлят боклуци по улиците и понижават заплатите, които получават доминиканците, казва той.

“Тук просто има прекалено много хаитяни,” заявява Риверон. “Не искам да използвам думата ‘завладели,’ но има части от този град, които изобилстват изцяло от хаитяни.”

Два различни свята 

Хаитяните и доминиканците има много различно качество на живот. 

В столицата на Доминиканската република - Санто Доминго, правителствени служители дипломатично описват стената като болезнена необходимост, за да изолират една от най-успешните икономики в региона от един от най-нерешимите проблеми в това полукълбо. Хаити е разкъсвана от голяма улична престъпност и отвличания, а политическата нестабилност само се задълбочи след убийството през 2021 г. на президента Жовенел Мойс.

Стената също така е в известна степен и упрек към международната общност, която похарчи милиарди долари за Хаити, но не успява или не желае да облекчи нарастващата хуманитарна криза.

Насилието в Хаити прерасна в “гражданска война с нисък интензитет”, която заплашва целия регион, заяви по-рано през месеца президентът на Доминиканската република Луис Абинадер. “Изправени сме пред реалната възможност криминалните групировки, които действат в Хаити, да се опитат да застрашат нашата териториална цялост и сигурността на гражданите в нашата страна.”

Стената е много противоречива и от двете страни на остров Испаньола, където враждебността и недоверието са дълбоко вкоренени. Част от недоволството е по националистически причини, свързани с инвазията на Хаити през 1822 г. и 22-годишната окупация от страна на нейната съседка.

По границата все още има спомени от клането от 1937 г., при което са избити между 9 000 и 20 000 хаитяни по нареждане на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо. Част от неприязънта се корени и в расизма и ксенофобията, насочени към първата чернокожа република в Западното полукълбо.

Невъобразими последици

В последните седмици в столицата на Доминиканската република бяха организирани демонстрации за прогонването на хаитяните, които протестиращите обвиняват в престъпления и изземване на работните им места. Вестниците пък публикуват изпълнени със страх редакционни статии.

“Ние сме на прага на миграционен взрив, който ще има катастрофални и невъобразими последици за американския континент и най-пряко за Доминиканската република,” пише на 24 август ежедневникът Listin Diario.

Не е известно колко хаитяни пребивават в Доминиканската република. Преброяване от 2017 г. установява, че в страната живеят около половин милион хаитяни, въпреки че, според някои оценки, те може би са два пъти повече.

Работниците от Хаити, официално и незаконно пребиваващи, са гръбнакът на селскостопанския и строителния сектор в Доминиканската република. Освен това десетки хиляди хаитяни посещават страната ежедневно в търсене на работа и за да пазаруват.

Съветници на Абинадер не отричат, че в доминиканското общество има дългогодишни расистки течения, които оказват натиск за твърда позиция. Това може да затрудни отделянето на грозния нативизъм от легитимната необходимост от наличието на една подредена граница.

10 интересни факта за рая Белиз

“В това общество има дълбоко вкоренен расизъм, който се подхранва от времето на Трухильо, както и дълбоки нагласи против Хаити, които нашата собствена образователна система поддържа,” казва министърът на икономиката на страната Павел Иса Контрерас. “Тя е против хаитяните, защото те са считани за чернокожи и бедни.”

Въпреки че поделят остров Испаньола, двете държави често са като отделни светове.

Икономиката на испаноговорящата Доминиканска република отчита 12% ръст през миналата година и се очаква да нарасне с 5% тази година, което е един от най-бързите темпове на растеж в региона. Туризмът поставя рекорди със скок на пристигащите от САЩ. Износът и преките чуждестранни инвестиции са близо до рекордни нива.

От другата страна на границата, Хаити е в състояние на свободно падане. Страната, в която се говори креолски и извоюва своята независимост от Франция през 1804 г., има доходи на глава на населението в размер на една пета от тези в Доминиканската република.

Страната е обхваната от политическа нестабилност и е в лапите на влиятелни престъпни банди. Електричеството и бензинът често не стигат. Близо половината от 11-те милиона население на Хаити редовно гладуват, според Световната продоволствена програма.

На фона на кръвопролитията и бедността, десетки хиляди хаитяни са вътрешно разселени, а броят на хората, които бягат от страната към Доминиканската република или други места, се е увеличил значително. Броя на депортациите през първото полугодие на 2022 г. вече е надхвърлил този за цялата минала година.

В тази връзка, Доминиканската република наскоро сключи договор за 32 млн. долара с Cofah Consortium за построяване на първите 53 км от стената.

Не просто стена 

Министърът на икономиката на Доминиканската република Контрерас казва, че стената е нещо повече от грубо препятствие пред хаитяните.

“Това не е просто ограда и не е просто стена. Това е част от по-голям пакет, в който стената просто осигурява сигурност,” казва той. “Нашата граница е ужасно пропусклива и много несигурна и ние трябва да с правим с това.”

Стената ще намали нелегалната имиграция, трафика на наркотици и оръжие, кражбите на добитък и контрабандата, според Контрерас. Тя също така ще насочи мигрантите, стоките и услугите през контролно-пропускателните пунктове.

Освен това правителството заделя средства за пристанище, туристически център и за търговски проекти по границата, които, според Контрерас, ще създадат работни места и двете страни.

И макар по-света да има десетки граничи стени, те са изключителна рядкост в Латинска Америка - регион, който разчита на естествени бариери, като реки, планини или пустини, за да държи съседите под контрол.

В миналото е имало предложения за огради по части от границата между Еквадор и Перу и между Гватемала и Белиз, но те не бяха реализирани напълно. Различните части от стената по границата между САЩ и Мексико са с обща дължина от над 1 125 км - най-дългата в Западното полукълбо.

“Всяка стена по света винаги се е проваляла - от Берлинската стена до стената на Доналд Тръмп,” казва Джозеф Черубин, ръководител на организацията с нестопанска цел Mosctha, която помага на хаитяни в Доминиканската република. Доминиканската стена е “прахосване на пари, което има за цел да задоволи група националисти.”

Той смята, че само цялостното икономическо развитие на Хаити ще спре притока от мигранти.

25-годишната хаитянка Даяна твърди, че стената няма да я спре, независимо от това колко висока и дълга ще е. Почти всеки ден тя ходи по 40 минути пеша от своя град до Доминиканската република, за да търси работа, понякога като продавач в магазин, за да може да купува храна на своята 7-годишна дъщеря. Тя често дава по някой и друг долар на граничните служители, за да си затварят очите.

“Докато са гладни, хората ще продължат да идват,” казва Даяна.