През 2024 г. 6.3% населението на Европейския съюз на възраст 16 или повече години не е могло да си позволи стоматологична помощ.

Това показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат.

Като основни бариери пред достъпа до зъболекарски услуги анкетираните посочват финансови причини, дълги списъци с чакащи или твърде голямо разстояние до най-близкия специалист.

Разлики в достъпа до дентална грижа в ЕС

Ситуацията варира значително в отделните държави членки. Най-висок е делът на хората, които не са успели да получат необходимата им дентална грижа, в следните страни:

  • Гърция: 27.1%
  • Латвия: 16.5%
  • Румъния: 16.2%

В другия край на класацията - с най-нисък процент на неудовлетворени нужди от стоматологична помощ, се нареждат Малта (0.4%), Германия (0.9%) и Хърватия (1.1%).

dbr.bg-image

Бедността като ключов фактор

Данните на Евростат разкриват и тревожна тенденция, свързана със социалния статус. Делът на хората, изложени на риск от бедност, които съобщават за невъзможност да посетят зъболекар, е 13.7%.

За сравнение, при хората, които не са в риск от бедност, този дял е едва 5.1%. Тази зависимост се наблюдава във всички страни от Европейския съюз.

Разликата между двете групи е особено драстична в някои държави. В Румъния 43.5% от хората в риск от бедност не са получили дентална грижа спрямо 12.6% от тези, които не са в риск – разлика от цели 30.9 процентни пункта.

Подобна е картината и в Гърция, където разликата достига 30.1 процентни пункта (52.8% срещу 22.7%). Значителни разлики се отчитат още в Латвия (24.5 п.п.) и Португалия (20.5 п.п.).

За разлика от тях, най-малки са разликите в достъпа до дентални грижи между бедните и останалата част от населението в Германия (1.3 п.п.), Малта (1.5 п.п.) и Полша (1.7 п.п.).

Ситуацията у нас 

У нас делът на хората, които не могат да си позволят посещение на зъболекар при нужда, е под средноевропейския – данните сочат, че 4.5% от българите над 16 г. са с неудовлетворени нужди от дентална грижа.

Според Евростат, в България съответно 11.7% от хората в риск от бедност и 3.2% от тези, които не попадат в тази категория, не са успели да си осигурят средства за посещение на стоматолог през миналата година.

2.78 млн. проведени дентални лечения у нас през 2024 г.

Същевременно, данни на Националната здравноинформационна система сочат, че проведените дентални лечения у нас през 2024 г. възлизат на 2.78 млн. (eдно дентално лечение може да се състои от множество проведени дентални процедури при едно или повече посещения на зъболекар).

Най-много са денталните лечения на глава от населението в област София-град - 536 496, следвана от Пловдив (356 442), Варна (212 552) и Бургас (160 375).

Стастиката сочи още, че извършените извършени дентални процедури у нас през 2024 г. са 6.48 млн. И тук първенци са софиянци (1 359 260), следвани от пловдивчани (983 551), варненци (449 806) и бургазлии (306 501).

За 2025 г. общият брой проведени дентални лечения е 2.57 млн., а дентални процедури - 5.87 млн., сочат още данните на НЗИС.

10 684 лекари по дентална медицина работят у нас

Според статистиката на Българския лекарски съюз, у нас през 2025 г. има 10 684 лекари по дентална медицина.

Най-много са те в София - 3 670, а най-малко в Търговище - 73.  Денталните практики у нас наброяват 8 700, от които 2 922 са разположени в столицата.