Американската валута поскъпна значително от началото на тази година, а доларовият индекс, който измерва силата на "зелените пари" спрямо останалите водещи световни валути, е на най-високото си ниво от 2002 г. насам. 

Това не е особено изненадващо, тъй като по-високите лихвени проценти обикновено привличат капитали от чужбина. В случая със Съединените американски щати Федералният резерв действаше по-агресивно в борбата с инфлацията от останалите централни банки, повишавайки лихвите отвъд Океана.  

Силният долар носи повече ползи, отолкото негативи за САЩ, но как стоят нещата в останалите държави по света?

Forbes очертава някои от възможните въздействия на скъпата американска валута. 

Проблемът с долара в Европа

Инфлационният скок в Европа е доста по-различен от този в САЩ. Скокът на разходите за живот в САЩ до голяма степен се дължи на масивните фискални стимули по време на пандемията от COVID-19.

В Европа той е резултат в много по-голяма степен от шока в енергийните доставки след нахлуването на Русия в Украйна.

По-скъпият долар поставя Европейската централна банка и Банката на Англия в доста трудна ситуация. Управителите и на двете институции са наясно, че вътрешната европейска инфлация няма да бъде ограничена значително от увеличаването на лихвените проценти. Това е така, защото колкото и висока да е цената на заемите, тя няма да достави повече енергия на Европа.

Но в същото време централните банкери знаят, че ако не повишат лихвените проценти поне в съответствие с това, което прави Фед, тогава стойността на техните валути ще падне драстично.

Еврото в момента струва малко по-малко от един долар, в сравнение с около 1.17 долара за евро преди година. Британският паунд пък се търгува на ниво от 1.16 долара спрямо 1.39 година по-рано.

И именно там се крие основният проблем. Държавите с падаща валута са склонни да "внасят" инфлация. Това е така, защото цената на повечето неща в света е деноминирана в щатски долари.

Или, с други думи, европейските и британските централни банкери трябваше да направят избор между това дали да "смажат" доста слабите си икономики с по-високи лихвени проценти или да внесат инфлация, която също би осакатила техните икономики, но по-бавно. 

Засега изглежда, че те са избрали втория вариант и резултатът със сигурност ще бъде лош, но вероятно не фатален, пише Forbes. 

Доларът и развиващите се пазари

Икономиките, които не са достигнали нивото на развития свят, често взимат заеми в щатски долари, вместо да продават облигации, деноминирани в тяхната местна валута. Индонезия, например, има деноминирани в долари заеми на стойност над 7% от брутния вътрешен продукт към 2020 г.

Това означава, че постоянният спад в стойността на индонезийската рупия тази година ще превърне този нов доларов дълг в още по-голям проблем за индонезийското правителство.

Министърът на финансите ще трябва или да купува все по-скъпите долари на пазара, за да плаща лихвите по дълга, или да намали доларовите резерви на страната. Засега той избира втория вариант, в резултат на което валутните резерви на страната силно намаляха тази година.

И други държави са изложени на подобни рискове, но добрата новина за Индонезия е, че тя поне изнася стоки и суровини, които се представят добре на пазарите и в крайна сметка, икономиката се развива сравнително добре.

Въпреки това, ако доларът продължи да расте, Индонезия и останалите развиващите се страни с дългове, с деноминирани в долари, може да се окажат във финансови затруднения. Това би бил много по-голям проблем, в сравнение с този, пред който е изправена Европа, но все пак и той (поне засега) не изглежда катастрофален. 

Доларът и периферните пазари

Има обаче и по-слаби икономики, известни като "периферни пазари" (от англ. frontier markets), които са доста по-уязвими. Пример за това е Пакистан, който пострада сериозно по време на пандемията от COVID-19.

Когато САЩ и Европа наложиха масови локдауни в края на март 2020 г., много капитали потърсиха "убежище" в безопасността на американските държавни облигации. Докато доларът скачаше, пакистанската рупия падна до рекордно ниско ниво.

Въпреки оптимистичните перспективи за Пакистан преди пандемията, с развитието на кризата инвеститорите започнаха да изтеглят парите си от страната. Това, което последва, беше продължителен спад на рупията и все по-затруднена икономика.

Очаква се брутният вътрешен продукт на глава от населението на Пакистан да спадне до 1250 долара до края на 2022 г. спрямо около 1500 долара през 2019 г.

А това няма да е добре за никого в близкоизточната държава, както и за всички останали икономики, които страдат от масовия отлив на чуждестранни инвестиции. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !