Колкото по-несигурни са времената в икономически и геополитически план, толкова по-често се обръщаме към изпитани методи за търговия. Бартерът, или размяната на стоки срещу стоки, се завръща като актуален и работещ модел. Данните са красноречиви – в момента между 20% и 30% от световната търговия се извършва именно чрез бартер, а впечатляващите 80% от компаниите в престижния списък Fortune 500 са създали специални отдели за бартерни сделки.

На вътрешния пазар моделът „дай това, което имаш, за онова, което ти е нужно“ също намира приложение, често като начин за компенсиране на щети от несъбираеми вземания. Според експертни оценки тази форма на търговия заема между 15% и 20% от общия оборот в съседна Сърбия.

В началото беше бартерът

Така вероятно би започнала всяка въображаема „икономическа библия“ и днес тези думи звучат по-актуално от всякога. Засилващата се геополитическа и икономическа криза, съчетана с множество санкции, които затрудняват международните банкови разплащания, карат много държави да се върнат към основите.

Русия например, след три десетилетия пауза, поднови преговорите за бартерна търговия с Китай, който отдавна прилага подобни схеми и с други държави. Ето няколко примера:

  • Китай и Малайзия: Разменят палмово масло на стойност 150 млн. долара срещу строителни дейности на същата стойност.
  • Китай и Иран: Пекин доставя автомобилни части за 2 млн. долара в замяна на шамфъстък на еквивалентна стойност.
  • Шри Ланка и Иран: Островната държава изплаща част от дълговете си за нефт към Иран с доставки на цейлонски чай.
  • Пакистан: Сключва бартерни споразумения с Русия, Иран и Афганистан за внос на ключови суровини като суров петрол, газ, пшеница и стомана.

Решение при недостиг на пари и излишни запаси

Основната причина за възраждането на бартера е, че той позволява на държави и компании да си гарантират снабдяването със стоки в несигурни времена. Той ефективно решава проблеми с липсата на ликвидност и помага за освобождаването от излишни складови наличности. Във Великобритания например около 470 000 компании активно се занимават с такъв тип сделки.

В съвременния свят вече съществуват и специализирани бартерни платформи, които обединяват информация за търсенето и предлагането както на вътрешния, така и на международния пазар, улеснявайки процеса.

Възможности за сивата икономика

В държави с растяща инфлация, като Сърбия, бартерът и компенсационната икономика се засилват.


„Когато няма инфлация и паричните потоци между компаниите са стабилни, този вид търговия е доста по-рядък. Най-често се използва от фирми с проблеми в ликвидността, които, за да работят, предлагат на обмен стоки от склада си. Другата страна – ако има трудности с пласирането – приема сделката по принципа ’дай каквото имаш’“, коментира Драгоян Миличевич, бивш държавен секретар в сръбското Министерство на търговията.

Той уточнява, че бартерните сделки се осчетоводяват като стандартни парични операции, като във фактурата се отбелязва, че плащането е чрез компенсация. Именно тук обаче се отваря и голямо поле за сива икономика, особено ако разменяните стоки не са официално заведени в складовата наличност на фирмата.

Международен бартер – предимно между държави

Според Миличевич вътрешнофирменият бартер е възможен само в рамките на една държава. При международната търговия всички доставки задължително се придружават от митнически документи и банкови плащания. Въпреки това, две държави могат да сключат официално бартерно споразумение. В такъв случай техните централни банки уреждат разплащанията в национални валути, а накрая балансите се изчистват чрез предварително договорена разчетна валута.

Този модел е добре познат от времето на Югославия, която по този начин е купувала енергийни ресурси от СССР чрез т.нар. „клирингови долари“. По-късно Сърбия временно намалява сметката си за руски газ, плащайки частично с лекарства от фармацевтичната компания „Галеника“. Днес този тип разчети са широко разпространени сред страните от БРИКС, които целят да намалят зависимостта си от американския долар.

„Не е здравословно, но работи“

Боян Станич от Търговско-промишлената камара на Сърбия припомня, че през 90-те години ООН организира глобален бартер под формата на програмата „Петрол срещу храни“ за Ирак. Той отбелязва, че днес подобни схеми са по-редки, а цените в тях обикновено се определят от държавите, а не от свободния пазар.

На вътрешните пазари бартерът намира приложение в редица сектори:

  • Строителство: Разменят се машини срещу строителни материали.
  • Заплащане на труда: Работници получават стоки от склада на фирмата вместо пари.
  • Недвижими имоти: Собственици на земя получават апартаменти в бъдеща сграда вместо пари.
  • Селско стопанство: Разменят се машини, услуги или земеделска продукция.
  • Държавни резерви: Например, държавата предлага килограм тор срещу 1.3 кг жито или 1.5 кг царевица.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !