Желязната руда е една от най-зле представящите се суровини тази година и спадът в цените вероятно ще се задълбочава, докато китайската икономика не започне да се съживява.

Фючърсите на желязото в Сингапур падаха в продължение на седем поредни месеца, което е една от най-лошите серии за суровината. В момента желязната руда се търгува на ниво от около 81 долара за тон, което е около една трета от пиковите нива през май миналата година.

Китай е най-големият купувач на желязна руда, като основните му доставки идват от Австралия и Бразилия. Рудата е ключова суровина за производството на стомана в Поднебесната империя, което надхвърля 1 милиард тона годишно през последните две години. 

Желязото беше и един от основните двигатели на стоковия бум, който обаче може да се превърне в далечен спомен, тъй като пазарът на имоти е изправен пред срив, а правителството в Пекин продължава да поддържа осакатяващите икономическия растеж мерки срещу разпространението на COVID-19.

Надеждите, че условията ще се подобрят през есента, която е пиков сезон за китайската строителна дейност, бяха попарени в края на конгреса на комунистическата партия през октомври.

Срещата, която се провежда веднъж на всеки пет години, не успя да осигури широкомащабна подкрепа за сектора на недвижимите имоти и не начерта път за излизане от кризата с противоепидемичните мерки, които свиха търсенето на стоки и нарушиха операциите на редица компании - от молове до фабрики и строителни обекти.

„Вероятно предстоят още трудни времена, тъй като все още няма яснота за евентуалния край на локдауните и няма ясно очертани икономически мерки за стимулиране на икономиката на Китай“, каза Гавин Уенд, директор на базираната в Сидни компания MineLife. По думите му, това означава, че натискът върху маржовете на печалбите в стоманодобивните заводи ще продължи.

Китайската стоманодобивна промишленост предупреждава за предстоящата криза още от лятото и през третото тримесечие на годината някои от големите заводи отчетоха първите си загуби от 2018 г. насам. Някои от тях ограничиха покупките на желязна руда, за да контролират разходите си. 

Забавящият се глобален растеж не оставя много възможности за стоманодобивните заводи. Ограниченията срещу замърсяването, които бяха предприети срещу тях през зимата, и наложеният от правителството лимит върху годишното производство на стомана за ограничаване на въглеродните емисии допълват мрачната картина за търсенето през следващите няколко месеца.

UBS изчислява, че дневното производство на стомана в Китай ще намалее с около 5% през това тримесечие, в сравнение със септември, ако властите наложат целта си за по-ниско годишно производство през 2022 г.

Имотният пазар в Китай генерира 39% от потреблението на стомана в страната, но секторът се намира в сериозна криза в продължение на повече от година. Няма и изгледи ситуацията да се подобри скоро, тъй като продажбите на най-големите строителни компании се сринаха с 28% миналия месец.

Въпреки че държавните разходи за инфраструктура в подкрепа на икономиката са компенсирали част от загубите за производителите на стомана, индустрията остава в трудна ситуация. 

Рязкото поевтиняване на желязната руда контрастира с други метали, използвани в строителството, като медта и алуминия, които се възползват от допълнителното търсене, свързано с енергийния преход от изкопаеми горива към възобновяеми източници. 

И докато търсенето на желязо се свива, за предлагането няма подобни изгледи. Големите минни компании постигнаха изключителен успех в намаляването на разходите си през последните години и не са подложени на голям натиск да ограничат доставките.

Производствените разходи на Rio Tinto Group в Пилбара, например, са около 20 долара на тон. Фокусирането на компанията върху ефективността през последните години й позволяваше да печели пари, дори когато фючърсите на желязната руда достигнаха рекордно ниско ниво от 36 долара на тон през 2015 г.

Ако не се стигне до някакъв драстичен обрат в китайската политика, очакванията на повечето анализатори са, че цените на желязната руда вероятно ще продължат да падат. Последните прогнози на Citigroup и Goldman Sachs предвиждат спад до 70 долара за тон в следващите три месеца.