Корените на френската кухня са дълбоки.

Основите на кулинарната империя на страната са положени още в средата на 1600 г., когато главният готвач Франсоа Пиер Ла Варен написва своята изключително влиятелна книга с рецепти Le Cuisinier François, наблягаща на регионални и сезонни съставки и подчертаваща допълващите се вкусове.

„В основата си френското готвене е създаване на красива, изискана храна от прости съставки“, казва Мариан Тебен, автор на Savoir-Faire: A History of Food in France.

„Във френската кухня има някаква мистерия и магия, която привлича хората. Даже основните ястия – перфектна багета или картофи, задушени в сметана – са удивително добри, дори и да не можем да разберем какво ги прави толкова вкусни.”

Кухнята на Франция „продължава да вдъхновява хората. Тя е забавна. Вкусна е. Достъпна е“, казва главният готвач и носител на звезда Мишлен Даниел Булуд.

Представители както на селската храна, така и на гурме кухнята, вижте 20 класически френски ястия, подбрани от CNN:

Бьоф Бургиньон

Има ли по-френски начин за приготвяне на говеждо месо от мариноването му в червено вино?

Наречено Boeuf Bourguignon - на прочутото червено вино от френския регион Бургундия, това ястие съчетава хубаво, мазно парче говеждо със сух пино ноар и много пресни зеленчуци, за да се превърне в обилна и вкусна яхния.

Най-важната съставка тук обаче е търпението – като всяка добра яхния, тази се приготвя поне една нощ. Не сте фен на говеждото? Друг френски фаворит - coq au vin, префасонира рецептата, давайки главната роля на пилето.

Буябес

С дълго име и още по-дълъг списък от съставки, bouillabaisse е приносът на Марсилия към френската кухня. Супата, някога ястие за бедните, днес намира място в много менюта със звезда Мишлен. Тя трябва да включва поне четири от шест специфични риби.

Наред с незадължителните ракообразни и пикантен бульон, нито един уважаващ себе си буябес не е завършен без гарнитура от крутони, потопени в руй - пиперлив чеснов сос.

Тарт Татен

Pixabay
Pixabay

Всеки списък с класически френски ястия би бил непълен без включването на нещо от обширния репертоар на сладкарниците в страната.

Въпреки че не е толкова изискан, масленият тарт татен - по същество обърнат с главата надолу карамелизиран ябълков тарт, е известен по целия свят с богатия си вкус и уникална история.

Легендата разказва, че сестрите Стефани и Каролин Татен работели в ресторант в долината на Лоара в края на 19 век, когато били затрупани от клиенти по време на ловния сезон.

Стефани случайно оставила ябълките за пая да се готвят твърде дълго и се опитала да ги спаси, покривайки ги с карамел. Полученото ястие станало толкова популярно, че в крайна сметка е кръстено на сестрите: la tarte des demoiselles Tatin.

Лучена супа

Pixabay
Pixabay

Лучената супа не е ястие, което може да бъде пряко свързано с Франция. Някои от най-ранните му рецепти могат да бъдат проследени до Древен Рим.

Но най-известната му версия? Онази, за която се сещате, когато си мислите за „лучена супа, направена с телешки бульон, лук, препечен хляб и лепкаво сирене Gruyère? Това е приносът на Франция.

Елементът, който отличава тази супа от другите, е слоят сирене, който покрива димящия бульон. Техниката, чрез която се получава тази хрупкава коричка, французите наричат gratin.

Ескарго

Pixabay
Pixabay

Escargot е може би едно от най-известните – или скандални, в зависимост от това кого питате – френски ястия. Деликатесът, който може да бъде проследен чак до Римската империя, не е за всеки, но определено си струва да го опитате поне веднъж.

Класическата рецепта включва охлюви с магданоз и чесново масло. Те се сервират топли в черупките им или в специален съд, оформен с 6 до 12 малки отделения. Често ястието се поднася с хляб, който да поеме богатия му маслен вкус.

Най-популярните видове охлюви за escargot са бургундските, които са защитен вид във Франция.

Шоколадово суфле

Уместно кръстен на френския термин souffler, богатият, но лек десерт украсява френските маси от 18 век, но е усъвършенстван от уважавания готвач Мари-Антоан Карем в средата на 1800 г. Въпреки че е изключително трудно за приготвяне, суфлето има сравнително прост списък със съставки.

Отличителната въздушна текстура идва от отделянето на белтъците от жълтъците и разбиването им на твърд меренг. Времето за печене и температурата на готвене са специфични и лесно могат да се объркат, като суфлетата винаги се сервират горещи.

Палачинки

Pixabay
Pixabay

Палачинките имат уникално качество – те могат да се сервират за закуска, обяд или вечеря. Приготвят с брашно от елда (солените им варианти от региона Бретан) или с по-широко използваното бяло брашно.

Предлагат се във всякакви комбинации от сладки или солени съставки, но crêpes suzette е една от най-популярните - карамелизирана захар, портокалов сок и ликьор за фламбиране.

Салата Нисоаз

Salade Niçoise е празник на свежите, цветни продукти, налични из цялата Френска Ривиера, откъдето произхожда ястието.

Елегантно подредена на поднос или голямо плато, салатата включва легло от маруля и обикновен дресинг със зехтин или винегрет, който позволява на истинската звезда да блесне – crudités, или суровите зеленчуци.

Салатата може да включва сезонна селекция от пресни домати, черни маслини, каперси и зелен фасул, всички сервирани студени, с незадължително добавяне на аншоа или риба тон.

Но тъй като популярността й нараства извън Ница, редица съставки се превръщат в обичайни добавки, като твърдо сварени яйца, картофи, червени чушки, боб фава и краставици.

Сандвич версията на тази салата - pan bagnat, също си струва да бъде опитана. Представете си всички вкусни съставки на салатата, пъхнати в хлебче.

Крем брюле

Pixabay
Pixabay

Трудно е да се определи кога и дори къде е приготвен първият крем брюле. Подобни рецепти се разпространяват във Франция, Испания и Англия още от пети век. Но едно нещо е сигурно – през цялата човешка история този кремообразен десерт е любим на ценителите на храната.

Касуле

Рагу, произхождащо от южния град Кастелнодари, касулето може да съдържа различни съставки, в зависимост от региона. В Кастелнодари белият боб се приготвя с патешко конфи, свинско месо и наденица. В Каркасон добавят дивечово месо, а в Тулуза - топинг от трохи хляб.

Това ястие е толкова обичано от французите, че Кастелнодари има свое собствено братство, което да го защитава - Grande Confrérie du Cassoulet.

Киш Лорен

dbr.bg-image

Кремообразни яйца, опушен бекон, люспеста кора от тесто – кишът Lorraine е типичният френски брънч. Но това, което се е превърнало в основен продукт във всяко прилично френско бистро, има доста бурно начало.

Терминът киш произлиза от немската дума за торта – kuchen. Първите кишове са направени именно в германското кралство Лотарингия, което през Средновековието обхваща територията на няколко днешни западноевропейски страни.

Пайът с крем от яйца и сметана е обичан в региона, по-късно анексиран от Франция. Границите се променят, но ястието остава. Сега кишовете се сервират по целия свят във всякакви вкусови комбинации.

Конфи дьо канар

Някога метод за консервиране на месо или зеленчуци преди съществуването на хладилниците, днес confit de canard е един от най-известните френски начини за приготвяне на храна. Процесът води до създаването на сочно, крехко месо с хрупкава кожа, обогатено с аромати и собствена мазнина.

Конфи със сигурност не е най-лесният процес, но е трудно да се измисли по-вкусен начин за приготвяне на патица. Първо, суровото месо се изсушава със сол и подправки, след което се задушава на ниска температура в продължение на няколко часа, докато мазнината му се стопи напълно.

След това може да се съхранява с мазнина в херметически затворен съд седмици или дори месеци, докато не сте готови да го изпържите и изядете.

Рататуй

Pixabay
Pixabay

Сред толкова много тежки ястия, включващи месо, най-после едно известно предястие, подходящо за вегетарианци: рататуй. То произхожда от региона на Прованс, но бързо набира популярност в цяла Франция заради употребата на пресни летни зеленчуци.

Включващ цветна колекция от патладжани, тиквички, чушки, лук и домати, рататуй може да се приготви или чрез изпичане на всички зеленчуци – подобно на гювеч, или чрез задушаване със зехтин, чесън, сол и черен пипер. Получената яхния може да сервирате топла или студена.

Съчетава се страхотно с хрупкава багета.

Профитероли

Pixabay
Pixabay

Красиви, сладки и достатъчно малки, за да изядете повече, отколкото е препоръчително, профитеролите се предлагат във всякакъв асортимент от вкусове.

Пълнени с ванилов крем, сметана или дори сладолед, тези малки десертчета могат да бъдат гарнирани с шоколадов сос или плодове. Поради своята простота, профитеролите са често срещан десерт, който се приготвя в повечето френски домове.

Морски език по мелничарски (Sole meunière)

Това рибно ястие е подходящо за кралски особи – буквално. Твърди се, че sole meunière е любимо на крал Луи XIV в края на 1600 г. Измамно простото блюдо има малко съставки, но вкусовите му профили са сложни поради специфичните техники, използвани за приготвяне на рибата.

В най-класическия вариант се използва морски език поради твърдото му рибно месо и свеж вкус. Той се панира с брашно и се задушава в масло, докато стане деликатно хрупкав и златист, след което се гарнира с магданоз и цвъртящо масло.

Терин

Теринът е страхотно ястие за креативни готвачи. Наречено на съда, използван за създаването на отличителната му форма, подобна на хляб, то има специфичен вид, но вкусовите комбинации са почти неограничени.

Направете селски терин селски със съставки, като свинско месо и боб, или създайте гурме версия с рядък дивеч и трюфели. Ястието може да бъде приготвено с птиче месо или риба, а дори и изцяло със зеленчуци.

Пържола с пържени картофи

Опитайте се да назовете по-класическа комбинация от пържола и картофи. Произхождаща от Франция и Белгия, тази комбинация заема централно място в менютата на бирарии и бистра в цяла Европа – и има защо.

Елементите са прости и обичани от всички: цвъртящ бифтек с горещи, хрупкави пържени картофки.

Пържолата често се сервира с гарнитура от кремообразен беарнез. Направен от масло, билки и яйчни жълтъци, сосът създава богат акомпанимент към сочното парче рибай или портърхаус.

В съчетание с хубаво червено вино, за да преодолеете тежките вкусове, това ястие се превръща в най-добрата ежедневна вечеря.

Джамбан беур

Jambon-beurre е точно това, за което се представя: jambon (шунка), наслоена върху beurre (масло) между две филийки хляб. Простотата на този сандвич принуждава неговия създател да използва само най-добрите съставки, защото всеки елемент е съществено важен.

Хлябът - обикновено франзела, трябва да бъде прясно изпечен до съвършенство с хрупкава коричка и дъвчаща вътрешност. Най-добрата шунка е Jambon de Paris, идваща директно от френската столица, нарязана на тънки резени и без добавки и консерванти.

Маслото, в идеалния случай директно от северозападния регион Нормандия, трябва да бъде леко осолено и щедро намазано.

Телешко бланкет

Любима на домакините във Франция, blanquette de veau е телешка яхния, приготвена така, че нито месото, нито маслото да покафеняват по време на готвене. Процесът, наречен blanquette, води до ястие с крехко месо и меки вкусове, покрити с кремообразен сос.

Пот-о-фей

Едно ястие има сериозни претенции за титлата „идеална храна за студено време“. Pot-au-feu (което означава „гърне на огън“) е топло, просто и ароматно бавно приготвено блюдо.

Смятан за национално ястие на Франция, pot-au-feu няма категорична рецепта и много региони на страната имат свои собствени версии.

Обикновено се прави с месо, кореноплодни зеленчуци, билки, подправки и костен мозък, приготвени заедно, но сервирани като отделни блюда: предястие от костен мозък, последвано от бульона и накрая месото и зеленчуците.

Смята се, че голяма порция pot-au-feu олицетворява духа на френската кухня – споделянето на храна, вино и разговор на маса, пълна с любими хора, е това, което прави живота хубав.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !