Скрити съкровища и тайни места по света, които очакват да бъдат открити от любопитни и приключенски настроени туристи, са представени в книгата Hidden Places - From Secret Shores to Sacred Shrines от Клаудия Мартин.

Във въведението към своето произведение, илюстрирано със 180 снимки, Мартин пише: „В свят далеч от музеите на Париж, небостъргачите на Ню Йорк или плажовете на Средиземно море, безстрашните пътешественици могат да намерят странни и прекрасни места, които са малко посещавани и почти неизвестни.

Daily Mail представя 20 от тези тайни места, „които чакат да бъдат открити със същия прилив на изненада и радост, каквито трябва да са изпитвали пътешествениците от далечните векове.“

Чивита ди Баньореджо, Централна Италия

Pixabay
Pixabay

Eдинственият начин да стигнете до това грандиозно селце е по пешеходен мост от съседния град Баньореджо.

„Скалата от глина и туф, върху която „балансира“ градът, е податлива на опустошителна ерозия, спечелвайки му прозвището „Умиращият град“, пише Мартин.

Лептис Магна, Либия

Лептис Магна е основан от финикийците през 7 век пр. н. е. и пада под римска власт след поражението на Картаген през 146 г. пр. н. е.

Римският император Септимий Север е роден в града, в който се разгръща обширно строителство, включващо създаването на триумфална арка по повод на неговата африканска обиколка през 203 г. сл. н. е.

Maol-bhuidhe, Cape Wrath trail, Шотландия

Преминавайки през планините в продължение на 330 км от Форт Уилям до нос Раф, Cape Wrath Trail е една от най-предизвикателните туристически пътеки в Обединеното кралство, казва Мартин.

Описвайки изолираната структура на снимката по-горе, която се появява по маршрута, тя пише: „Това е едно от най-отдалечените обитаеми жилища в Шотландия. То е отключено и готово за използване от туристи.“

Планината Санкин, Китай

Pixabay
Pixabay

Името на тази свещена планина обозначава трите й върха Юдзин, Юшуй и Юхуа, които символизират даоистката троица - тримата най-велики богове.

Тя е дом на много редки растения, включително китайската дугласка ела и безброй рододендрони.

Hitachi Seaside Park, Япония

Pixabay
Pixabay

Всяка пролет местните хора се тълпят в този огромен обществен парк в град Хитачинака, за да видят цъфтежа на четири и половина милиона Немофила (бебешки сини очи).

Лятото носи цъфтежа на макове, цинии и слънчогледи, есента предлага кохия и градински космос, докато през зимата е ред на ледените лалета. Има и малък увеселителен парк в Hitachi Seaside Park, който може да се похвали с високо 100 м виенско колело.

Национален парк Great sand dunes, Колорадо, САЩ

Pixabay
Pixabay

Този национален парк защитава най-високите пясъчни дюни в Северна Америка, които се издигат на до 230 м, разкрива Мартин. Образуването им продължава милиони години.

Aung Mingalar, езеро Инле, Мианмар

Pixabay
Pixabay

Книгата разкрива, че в Мианмар има „безброй“ ступи, често известни като пагоди, в които се съхраняват свещени реликви. Повече от 1479 от ступите в страната надвишават 8.2 м височина.

Ik Kil Cenote, полуостров Юкатан, Мексико

Близо до Чичен Ица, този сеноте (кладенец, яма с вода) е бил свещен за маите, които го използвали за жертвоприношения в името на бога на дъжда Чаак, се казва в книгата.

В карста на полуостров Юкатан има най-малко 6000 сенота, много от тях подходящи за плуване и гмуркане.

Casa do Penedo, Португалия

Тази привлекателна структура се намира в северния португалски град Брага. Мартин обяснява, че е построена между 1972 и 1974 г., като за целта са използвани четири големи камъка.

Въпреки че е разположена до вятърен парк, в къщата няма електричество.

Румъния - страната на бизоните, цуйката и най-красивия път в света

Лаутербрунен, Швейцария

dbr.bg-image

Това идилично село се намира в дъното на дълбока, U-образна долина, широка по-малко от един километър. На запад водопадът Щаубах се спуска от 297 м височина.

В книгата се отбелязва, че през 1779 г. немският поет Йохан Волфганг фон Гьоте е написал стихотворение след посещение на водопада.

Carnarvon Gorge, Австралия

Описвайки това грандиозно аборигенско произведение на изкуството, Мартин казва: „В централен Куинсланд дефилето Carnarvon е важно за народите Bidjara, Karingbal и Kara Kara, а скалното изкуство върху пясъчните му стени е свидетелство за тяхната дълга история.“

Книгата разкрива, че произведението е предимно шаблонно изкуство, „създадено чрез издухване на охра върху предмет, държан до стената, като ръка, бумеранг, щит или брадва“. Добавя се, че най-старите обекти в дефилето са на повече от 3000 години.

Рейне, архипелаг Лофотен, Норвегия

Pixabay
Pixabay

„Рибарското селище Рейне е на издълбания от ледник остров Москенесойя“, пише Мартин. Авторът казва, че въпреки че Лофотенските острови се намират над Арктическия кръг, те имат „меки зими поради топлото Северноатлантическо течение“.

През последните години островите се превръщат в дестинация за сърф, особено около плажа Unstad на Вествагой.

Апостолски острови, Уинсконсин, САЩ

Pixabay
Pixabay

22-та Апостолски острова, които се намират в югозападните части на езерото Супериор, са „покрити с иглолистна гора и обитавани от изобилие от черни мечки“, разкрива Мартин.

През зимата пещерите на Дяволския и Пясъчния остров са украсени със замръзнали водопади и деликатни ледени висулки. В някои години езерото замръзва достатъчно стабилно, за да може хората да се разходят до пещерите на Майерс Бийч на брега на Уисконсин.

Остров Боуен, Британска Колумбия, Канада

Pixabay
Pixabay

До този остров се стига след кратко пътуване с ферибот или водно такси от Horseshoe Bay в Западен Ванкувър. Остров Боуен е известен като Nexwlelexm на езика скуамиш, говорен от местното население в северозападната част на Тихия океан.

Туристическите пътеки на острова се вият през гора, в която се скитат черноопашати елени, спирайки в заливи, където тюлените и видрите са единствената компания на хората.

Бърни фолс, Калифорния, САЩ

Pixabay
Pixabay

Тези водопади на Бърни Крийк - приток на река Пит, са обявени за „Осмото чудо на света“ от президента Теодор Рузвелт.

Кога е най-доброто време за посещение? Мартин обяснява, че водопадите „се подхранват от топенето на снега през пролетта, което ги прави най-красиви от април до октомври“.

Въпреки ниската си температура, басейнът е популярен за улов на дъгова, кафява и речна пъстърва.

Газов кратер Дарваза, Туркменистан

Този кратер с ширина 69 метра в пустинята Каракум гори от 1971 г. насам, разкрива Мартин, спечелвайки си прозвището „Вратата към ада“.

Как се появява? Мартин обяснява: „Най-широко разпространената история относно произхода му е, че съветски геолози са изследвали това огромно находище на природен газ, когато земята под тяхната сондажна платформа се е срутила. Те запалват кратера, за да спрат разпространението на газ метан и оттогава той гори.“

Кохем, Германия

Pixabay
Pixabay

На брега на Мозел, град Кохем се пази от своя замък, който е построен за първи път през 11 век.

През 1689 г. той е взривен от френски войски по време на Деветгодишната война. След като е купен от богат бизнесмен през 1868 г., е преустроен в готически стил.

Gur-e-amir, Самарканд, Узбекистан

Благодарение на местоположението си по Пътя на коприната между Китай и Европа, Самарканд е един от най-големите градове в Азия до 14 век, когато турско-монголският завоевател Тимур го прави своя столица.

По-късно градът става дом на семейния мавзолей на Тимур - Gur-e-amir („Гробница за краля“). Мартин казва, че мавзолеят „е бил забележителност на централноазиатската архитектура, вдъхновявайки много по-късни гробници, включително Тадж Махал, който е построен от един от потомците на Тимур - Шах Джахан“.

Магистрала Transfagarasan, Румъния

Pixabay
Pixabay

Затворен от сняг между края на октомври и юни, този път се изкачва до 2042 м в планината Фагарас, давайки достъп до прекрасното ледниково езеро Балеа, се казва в книгата.

Той е строен от военни от 1970 до 1974 г., по време на управлението на румънския диктатор Николае Чаушеску. По официални оценки броят на смъртните случаи по време на строителството е 40.

Национален парк Lencois Maranhenses, Бразилия

Pixabay
Pixabay

Мартин казва за този епичен национален парк: „В дъждовния сезон долините между дюните на това огромно пясъчно море се пълнят с дъждовна вода, която не може да се оттича заради непропускливата скала.“

Свързващите се помежду си езера са дом на видове, като рибата трахира, която се забива във влажната тиня и остава латентна през сухия сезон.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !