• Три български университета намират място в престижната световна класация на Times Higher Education (THE) за 2027 г.
  • Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отново е лидер у нас, но бележи най-ниското си класиране досега.
  • Техническият университет – София и Тракийският университет също са включени в подреждането, докато други два не покриват критериите.

Три български университета попадат в тазгодишната класацията на Times Higher Education (THE) най-добрите висши учебни заведения в света.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-високо класираното българско учебно заведение, като попада в групата от 1601 до 1800.

Това обаче е най-ниското класиране на Алма Матер досега. В предходните три издания на класацията той се нарежда на местата 1501+, докато през 2022 г. е бил в групата от 1 201 до 1500. В периода 2018 – 2021 г. той е на местата 1001+. През 2017 г. е най-високото му класиране сред местата 801+.

Другите две български висши учебни заведения, които попадат в тазгодишната класация, са Техническият университет – София, който попада в групата 1 801 – 2 000 и Тракийският университет, който е в групата от 2001+.

Други два български университета са подали документи, но не изпълняват необходимите критерии за получаване на официално класиране. Това са Икономически университет – Варна и Университета за Национално и Световно Стопанство (УНСС).

Класацията се основава на 17 внимателно подбрани показателя, чрез които се оценява цялостното представяне на университетите. Те са обединени в пет ключови направления: преподаване и учебна среда; изследователска дейност, включваща нейния мащаб, финансиране и репутация; качество и влияние на научните разработки; международна ориентация, свързана с преподаватели, студенти и изследователи; както и връзки с индустрията, измервани чрез приходи и патентна активност.

Общи тенденции в класацията

Монополът на западните университети в челните позиции на световната академична сцена изглежда все по-несигурен, докато традиционните лидери разчитат на силната си репутация на фона на отслабващи резултати в научните изследвания.

Класацията показва, че азиатските университети отново ускоряват изкачването си нагоре, след кратка пауза през миналата година. Това подсказва, че дългогодишният баланс в световното висше образование може да е на прага на сериозна промяна.

Лидерите 

На първо място за рекордна 11-а поредна година остава Университетът в Оксфорд. Той обаче изпреварва Масачузетския технологичен институт (MIT) с минимална разлика. Общият резултат между двете институции се различава само с 0.1 пункта.

Оксфорд се представя силно по показатели като продуктивност на научните изследвания, международно съавторство и съотношение между докторанти и преподаватели. MIT обаче има предимство при съотношението студенти-преподаватели, влиянието на цитиранията и показателя за сила на научните изследвания.

Китайски университет изпреварва водеща европейска институция

Китайският университет Цинхуа в Пекин, се изкачва до 11-о място, изпреварвайки швейцарския ETH Zurich, като остава на крачка от топ 10.

Така най-високо класираният азиатски университет вече заема по-предна позиция от водещия университет в континентална Европа.

Цинхуа беше на 12-о място в продължение на три последователни години, след като през предходното десетилетие се изкачи бързо в класацията.

Основен фактор за настоящото му изкачване е увеличаването на броя на чуждестранните преподаватели и студенти. Университетът обаче продължава да изостава по друг международен показател – международното съавторство.

Подобна е ситуацията и с Пекинския университет, който запазва 13-ото си място.

Междувременно National University of Singapore (NUS) се изкачва с две позиции до 15-о място. За първи път в историята на класацията три азиатски университета попадат в топ 15.

САЩ и Великобритания все още доминират в топ 10

Великобритания и САЩ продължават да имат силно присъствие сред първите 10 университета.

Принстън и Станфорд си поделят третото място. Университетът в Кеймбридж пада до пета позиция спрямо съвместното трето място през миналата година.

Харвард също отстъпва – до шесто място спрямо съвместното пето място година по-рано.

Калиформийския технологичен институт и Имперския Колеж в Лондон запазват съответно седма и осма позиция.

Йейл се изкачва до съвместното девето място спрямо 10-ото през миналата година, като дели позицията с Калифорнийския университет, Бъркли, който запазва класирането си.

Репутацията подкрепя западните университети

В англоезичните държави университетите продължават да се възползват от силните си резултати по показателя за репутация. В същото време обаче се наблюдава обща тенденция към спад по други показатели, включително в областта на качеството на научните изследвания.

Великобритания има общо 25 университета в топ 200, с един по-малко спрямо миналата година. От тях 12 подобряват позициите си, три ги запазват, а 10 се понижават.

САЩ имат 53 университета в топ 200, което е с два по-малко спрямо предходното издание. 33% от тях подобряват позициите си, докато 46% се понижават.

Континентална Европа отчита спад. Във Франция и четирите най-високо класирани университета се понижават с приблизително 10 позиции всеки. Страната вече има три институции в топ 200 спрямо пет през миналата година.

Китай прекъсва тригодишния застой

На фона на относителния спад в голяма част от Запада, Източна Азия и региона на ASEAN отчитат общо подобрение, което до голяма степен се дължи на по-високите резултати в научните изследвания.

В региона на ASEAN се наблюдава и значително подобрение по отношение на преподаването.

Китай прекъсва тригодишния застой, при който броят на неговите университети в топ 200 оставаше непроменен – 13 институции от изданието за 2024 г.

В тазгодишната класация броят им вече достига 17, като 71% от китайските университети подобряват позициите си.

Като цяло китайските университети отчитат подобрение по повечето показатели. Изключение са силата на научните изследвания и международното съавторство.

Данните очертават все по-ясно разместване на позициите в глобалното висше образование – традиционните западни центрове запазват силата на своите репутации, докато азиатските университети продължават да се изкачват в международните класации.

Добави в предпочитани в Google