Седимент от ледниковия период в Северна Гренландия е носител на най-старото ДНК в света.

Пробите на 2 милиона години разкриват, че днес лишената от живот полярна област някога е била дом на богат растителен и животински свят - включително подобни на слон бозайници, известни като мастодонти, северни елени, зайци, гъски, брези и тополи.

Това сочат данните от ново изследване, публикувано в списание Nature и цитирано от CNN.

Комбинацията от умерени и арктически растителни и животински видове предполага непознат досега тип екосистема, която няма съвременен еквивалент. Тя може да бъде използвана като генетична пътна карта на адаптацията на различни видове към по-топъл климат, според изследователите.

Pixabay
Pixabay

Откритието е дело на учени от Дания, успели да открият и извлекат ДНК в малки количества от седимент, взет от формацията København, разположена в устието на фиорд в най-северната точка на Гренландия по време на експедиция от 2006 г.

След това те сравняват ДНК фрагментите със съществуващи банки ДНК, събрани както от изчезнали, така и от живи животни, растения и микроорганизми. Генетичният материал разкрива десетки растения и животни, неоткривани преди в този район.

 „Първото нещо, което ни порази, е присъствието на мастодонта толкова далеч на север от това, което предполагахме, че е естественият му ареал“, казва съавторът на изследването Микел Педерсен, асистент в GeoGenetics Center на Фондация Lundbeck към университета в Копенхаген.

Откритата ДНК в Гренландия оглавява класацията на най-стария генетичен материал, намиран някога, измествайки от първото място ДНК, извлечена от зъб на мамут, бродил из Сибирската степ преди повече от милион години.

Пищна екосистема

Докато ДНК от животински кости или зъби може да хвърли светлина върху отделен вид, тази от околната среда позволява на учените да изградят картина на цяла екосистема, казва професор Еске Вилерслев, сътрудник на St John’s College в университета в Кеймбридж и директор на фондация Lundbeck GeoGenetics Centre.

В този случай реконструираната от изследователите екологична общност е съществувала, когато температурите са били между 10 до 17 градуса по Целзий по-високи от тези в днешна Гренландия.

„В региона са открити само няколко вкаменелости от растения и животни. Беше супер вълнуващо да видим тази много различна екосистема, когато възстановихме ДНК. Знаехме от макрофосилите, че там е имало гора, но ДНК ни позволи да идентифицираме много повече таксони (видове живи организми)“, казва Вилерслев, който ръководи изследването.

Учените с изненада откриват, че кедри, подобни на тези, растящи в Британска Колумбия днес, някога са обитавали Арктика заедно с видове, като лиственицата, които сега растат в най-северните части на планетата.

Не е открита ДНК от месоядни животни, но се смята, че хищници - като мечки, вълци или дори саблезъби тигри, трябва да са присъствали в екосистемата.

Лав Дален, професор в Центъра по палеогенетика в Стокхолмския университет, който работи по изследването на ДНК на зъбите на мамут, но не участва в това проучване, казва, че революционното откритие наистина е „разширило границите“ в областта на древната ДНК.

 „То може да ни разкаже за състава на екосистемите в различни моменти от времето, което е наистина важно, за да разберем как вече случилите се промени в климата са повлияли на биоразнообразието на ниво видове. Това е нещо, което животинската ДНК не може да направи.

Констатациите, че няколко вида от умерен климат (като роднини на смърча и мастодонта) са живели на такива високи географски ширини са изключително интересни“, добавя той.

Генетична пътна карта за изменението на климата?

Вилерслев казва, че 16-годишното проучване е най-дългият проект от този вид, в който той и повечето от неговия екип изследователи са участвали някога.

Извличането на фрагментите от генетичния код от седимента отнема много работа и няколко опита - след като екипът установява за първи път, че ДНК е скрита в глина и кварц в утайката и може да бъде отделена от нея.

Фактът, че ДНК се е свързала с минерални повърхности вероятно е причината да оцелее толкова дълго, смятат изследователите. „Преглеждахме тези проби и се проваляхме, и проваляхме. В лабораторията те си спечелиха името „проклятието на формацията København“, казва експертът.

По-нататъшното изследване на ДНК от околната среда от този период може да помогне на учените да разберат как различни организми могат да се адаптират към изменението на климата.

„Това е климат, с който очакваме да се сблъскаме поради глобалното затопляне, а ДНК ни дава известна представа как природата ще реагира на повишаващите се температури“, обяснява Вилерслев.

„Ако успеем да прочетем правилно тази пътна карта, тя е ключът към адаптацията на организмите и как можем ние да им помогнем да се нагодят към много бързо променящия се климат,“ завършва ученият.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !