През 2022 г. 87.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 3.8 процентни пункта повече, в сравнение с предходната година.

Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата с достъп до интернет, като през периода 2013 - 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 33.6 процентни пункта, показват данните на Националния статистически институт. 

В корпоративния сектор 96.1% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица през 2022 г. имат достъп до интернет, по данни на НСИ.

Информационните технологии и домакинствата

Югозападният район (в който влиза и столицата София) e с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (90.5%), а с най-нисък е Северозападният район - 83.1%. 

От домакинствата, живеещи в градовете, 88.8% разполагат с интернет достъп, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 82.4%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 96.0% от тях имат достъп до интернет при 84.4% за домакинствата без деца.

През 2022 г. 79% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 61.2% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. 

Делът на тези, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 12.8%.

Най-активни потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24 години (95.1%), както и лицата с висше образование - 94.2%. Мъжете използват интернет повече от жените - съответно 79.9 и 78%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 67.3% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет.

През последните 12 месеца 26.4% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. При използването на предлаганите онлайн услуги от административни органи и публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 28.5 и 24.2%.

Почти една четвърт от българите (23.9%) пазаруват онлайн за лични цели, като за петгодишен период относителният им дял се е увеличил почти два пъти. Най-много са пазаруващите онлайн в Североизточния и Югозападния район - съответно 31.1 и 29.1%, а най-малко - в Северния централен район - 14.8%. 

Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование (42.7%), както и хората във възрастовата група 25 - 34 години (39.8%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 26 и 21.8%. 

През 2022 г. 34.5% от лицата използват за лични цели „умни“ устройства и системи, свързани с интернет, като най-активни са лицата с висше образование (57.1%), както и хората на възраст между 25 и 44 години (47.6%). Мъжете използват такива устройства и системи повече от жените - съответно 35.8 и 33.2%. 

През 2022 г. 52.5% от лицата пазят в домакинството си електронни устройства (мобилен телефон, смартфон, лаптоп, таблет и настолен компютър), които вече не използват, а 22.2% ги продават или подаряват. В пункт за събиране и рециклиране на електронни отпадъци предават старите си устройства 6.2% от лицата. 

При покупка на мобилен телефон, смартфон, таблет или настолен компютър 13.7% от лицата считат за важни екологични характеристики на устройството, като енергийна ефективност, възможност за удължаване на живота чрез покупка на допълнителна гаранция или екодизайн. 

За по-голямата част от потребителите (62%) определяща е цената, а за 42.8% са важни техническите характеристики на устройството. 

Информационните технологии и бизнеса 

С фиксирана интернет връзка разполагат 89.1% от предприятията, като при 45.7% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 мегабита в секунда.

Две трети (66.1%) от предприятията с 250 и повече заети лица разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps, показват данните на Националния стастистически институт. 

През 2022 г. 78.1% от предприятията предоставят на служителите си преносими устройства, даващи възможност за мобилна интернет връзка чрез мобилните телефонни мрежи. Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 40.2%.

 Преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 22.2%, като за петгодишен период делът им се е увеличил повече от два пъти. 

През 2022 г. повече от две трети от предприятията (67.5%) осигуряват на заетите лица отдалечен достъп до интернет, като най-висок е относителният им дял при предприятията с 250 и повече заети лица - 89%. Работни срещи по интернет провеждат 28.2% от предприятията. 

Общо 14.9% от българските фирми продават стоки и услуги онлайн, а реализираните приходи от електронна търговия възлизат на 6.9% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които осъществяват уеб продажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10.7%, а на използващите външни електронни платформи за търговия - 6.1%. 

От предприятията, които осъществяват онлайн продажби, 96.7% продават стоки и услуги на клиенти от България, 34.1% - на клиенти от държави в Европейския съюз, а 19.8% имат клиенти от други държави. 

За последните пет години относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил почти два пъти. 

През 2022 г. 15.9% от предприятията имат заети лица, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат информационни системи или софтуерни приложения. През предходната 2021 г. 8.2% от предприятията са наели или са се опитали да наемат IT специалисти, като 3.8% са изпитали трудности при намирането на подходящи кадри.

За да повишават квалификацията на служителите си, 9.1% от работодателите осигуряват обучение в областта на информационните и комуникационните технологии. 

Данните от изследването на НСИ показват още, че 81.9% от предприятията прилагат различни мерки за информационна сигурност, като сред най-разпространените са удостоверяване чрез сигурна парола (77.5%), архивиране на данните на отделно място (55.6%) и контрол на достъпа до мрежата на предприятието - 50.4%.