Интернет кабелът, който свързва Азия, Африка и Европа, изминава 25 000 километра по морското дъно. Извивайки се от Южнокитайско море към Европа, кабелът осигурява интернет връзки между десетки държави от Индия до Гърция. 

Кабелът, известен също като AAE-1, беше прекъснат на 7 юни тази година и милиони хора останаха офлайн. Инцидентът стана на територията на Египет на място, в което кабелът за кратко излиза на сушата. 

„Това засегна около седем държави и редица услуги“, казва Розалинд Томас, управляващ директор на SAEx International Management, която планира да постави нов подводен кабел, свързващ Африка, Азия и САЩ. 

Най-лошо беше в Етиопия, която загуби 90% от връзката си, както и в Сомалия, където бяха прекъснати 85%. Облачните услуги, принадлежащи на Google, Amazon и Microsoft, също бяха прекъснати.

Въпреки че връзката беше възстановена за няколко часа, прекъсването подчерта крехкостта на над 550-те подводни интернет кабели в света, както и огромната роля на Египет и близкото Червено море в инфраструктурата на интернет.

Глобалната мрежа от подводни кабели формира голяма част от гръбнака на интернет, пренасяйки по-голямата част от данните по целия свят и  се свързва към мрежите, които захранват мобилните клетки и Wi-Fi връзките по света. Подводни кабели свързват Ню Йорк с Лондон и Австралия с Лос Анджелис.

16 от тези подводни кабели, които са с дебелината на обикновено маркуч и са уязвими на повреда от корабни котви и земетресения, преминават 2000 километра по дъното на Червено море, преди да излязат на сушата в Египет и да стигнат до Средиземно море, свързвайки Европа с Азия.

През последните две десетилетия маршрутът се превърна в една от най-критичните информационни точки в света и може би най-уязвимото място в интернет, пише Wired. 

Регионът е и ключова точка за корабоплаването и физическото движение на стоки. Във веригите за доставка настъпи истински хаос, когато контейнерният кораб Ever Given се заклещи в Суецкия канал през 2021 г. и доведе до спиране на корабоплаването по него за близо седмица. 

Районът наскоро привлече вниманието и на Европейския парламент, който в доклад от юни го одчерта като рисков за разпространението на интернет. 

Изчисленията показват, че около 17% от световния интернет трафик се движи по кабелите, преминаващи през Египет. Миналата година регионът е имал капацитет от 178 терабита капацитет, което са равнява на 178 000 000 Mbps (мегабита в секунда.). За сравнение, средната скорост на интернет за повечето домакинства в САЩ е 167 Mbps.

Това превръща Египет в една от най-уязвимите точки на глоблната интернет мрежа. Основната причина за това е фактът, че географското положение на страната допринася за концентрацията на междуконтинентални кабели за пренос на данни на нейната територия, пише Wired. 

Преминаването през Червено море и през Египет е най-краткият подводен път между Азия и Европа.

Въпреки че някои междуконтинентални интернет кабели преминават и по сушата, обикновено е по-безопасно те да бъдат поставени на дъното на морето, където е по-трудно да бъдат прекъснати.

Преминаването през Египет е един от малкото налични практични маршрути. На юг кабелите, които заобикалят Африка, са значително по-дълги, докато на север има само един кабел (Полярния експрес), преминаващ на север от Русия. 

Всеки път, когато някой се опита да начертае алтернативен маршрут, му се налага, в крайна сметка, да премине през Сирия, Ирак, Иран или Афганистан. Това са места, на които има много проблеми, свързани със сигурността.

Кабелната система JADI, която преди заобикаляше Египет, беше затворена, когато започна гражданската война в Сирия и никога не е била активирана отново. През март тази година друг кабел, избягващ Египет, беше прекъснат в резултат на нахлуването на Русия в Украйна.

Смущения обаче се случват и около Червено море, тъй като то е доста плитко и в исторически план, в резултат на което там е имало много прекъсвания на кабели. През 2013 г. египетският флот арестува трима души, опитващи се да срежат част от интернет кабелите в региона. 

Регионът на египетската акватория на Червено море не е единствената критична за глобалната интернет свързаност. 

Египетският регион обаче се счита за особено уязвим поради големия брой на кабелите, съсредоточени на едно място.

Освен спестяването на разходи, има и други причини, поради които в Червено море има подобна концентрация на  кабели. Една от тях е свързването на мрежите една с друга.  

На мястото, на което подводните кабели излизат на сушата, в най-северната част на Червено море и Суецкия залив, се намесва телекомуникационната компания Telecom Egypt - основният интернет доставчик в страната.

Тя таксува собствениците на кабели за прокарването им през територията на страната. На сушата кабелите се прокарват по множество различни маршрути и не минават през Суецкия канал, така че има вариации в начина, по който са разпределени.

Това дава на Египет много голямо влияние по отношение на телекомуникационните преговори. 

Подводните кабели са относително крехки и лесно се повреждат. Всяка година има повече от 100 инцидента, при които кабелите са срязани или повредени. Повечето от тях са причинени от корабоплаване или екологични щети. През последните месеци обаче нарастват и опасенията за саботаж, на фона на геополитическото напрежение около войната в Украйна.

След експлозиите на газопровода „Северен поток“ правителствата по света обещаха да защитят по-добре подводната инфраструктура и подводните кабели. Обединеното кралство също твърди, че руските подводници са наблюдавали кабелите, преминаващи под Атлантическия океан.

Въпреки опасностите, интернет е изграден върху принципа на максималната устойчивост. Не е лесно да бъдат "изключени" големи части от глобалната мрежа. Компаниите, които изпращат данни чрез подводни интернет връзки, не използват само един кабел и ако някой от тях бъде повреден, трафикът се пренасочва през други.

В някои райони обаче, например Тонга, където има само един кабел, прекъсванията могат да имат опустошителни последици. Нуждата от диверсификация е осовната причина компании, като Google, Facebook и Microsoft, да харчат стотици милиони долари за поддържане на собствените си подводни интернет кабели през последните години.

Когато става въпрос за Египет и Червено море, интернет свързаността има ограничени възможности и често увеличаването на броя на кабелите е единствената опция.

Starlink на Илон Мъск популяризира сателитния интернет, но засега този вид системи не могат да бъдат заместител на подводните кабели. Сателитите се използват за осигуряване на свързаност в отдалечени селски райони или като аварийни резервни източници, но те не могат да заменят изцяло физическата инфраструктура.

Те няма как да се справят с пренасянето на стотици терабити информация между континентите. Единствената възможност за това са оптичните кабели. 

Това е още една причина за допълнителна защита на маршрутите около Египет. По крайбрежието на страната се строят допълнителни площадки, за да се даде възможност на кабелите да излизат на сушата на различни места.

Египетските телекомуникационни власти изграждат и нов наземен маршрут покрай Суецкия канал, в който кабелите ще бъдат поставени в бетонни канали, за да са защитени. 

Най-сериозните усилия да се заобиколи Египет идват от Google. През юли 2021 г. компанията обяви, че създава подводния кабел Blue-Raman, който ще свърже Индия с Франция. Кабелът преминава през Червено море, но вместо да пресича Египетската територия, той достига до Средиземно море през Израел.

Компанията раздели кабела на два отделни проекта - Blue минава през Израел и в Европа, докато Raman се свързва със Саудитска Арабия, преди да премине към Индия.  

Новият маршрут, който се очаква да бъде готов през 2024 г., вероятно ще създаде възможности и за други информационни маршрути, които в бъдеще да преминават през Израел. 

Египет обаче винаги ще бъде в центъра на интернет връзките межди Европа и Азия, защото географията не може да се променя. Със сигурност обаче вниманието, което се обръща на сигурността на информационната инфраструктура, тепърва ще се увеличава, пише още Wired.