На днешната дата - 12 декември, е роден българският политик, финансист и дипломат Андрей Ляпчев.

Той е една от най-активните обществени фигури на България през първите десетителия на 20-и век, като взима участие в почти всички политически процеси в историята на страната от онова време. 
 
Кой е Андрей Ляпчев? 

Андрей Ляпчев е роден на 12 декември (30 ноември по стар стил) 1866 г. в град Ресен, който по онова време се намира в границите на Османската империя. Той започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 г. местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено.

През 1879 г. Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него.

След уволнението на Китанчев, през 1884 г. Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив. Тогава градът е център на автономната област Източна Румелия.

Заедно с други македонски ученици в Пловдивската гимназия, като Пере Тошев и Никола Генадиев, Ляпчев се сближава със Захари Стоянов и с препоръката на Спиро Костов е приет за член на Българския таен централен революционен комитет, подготвящ освобождението на Македония и Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

На 2 септември 1885 г. той е изпратен от комитета в Панагюрище, но по пътя е арестуван и е освободен след осъществяването на Съединението на 6 септември. 

След началото на Сръбско-българската война на 2 ноември 1885 г., цялата група от негови съученици се записват като доброволци в Първи опълченски полк, но по заповед на княз Александър I гимназистите са оставени в тила на напредващата армия.

Те все пак стигат до превзетия Пирот, където са демобилизирани през декември и се завръщат в Пловдив.

След организирания от Русия преврат през лятото на 1886 г., довел до отстраняването на княз Александър I, и последвалата груба намеса на руски представители във вътрешните работи на България, Андрей Ляпчев се сближава с групата на крайните националисти, водена от Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов.  

През следващите месеци обаче отношенията на Ляпчев със стамболовисткото правителство и Захари Стоянов охладняват и той се сближава с македонската група около Димитър Ризов. Напрежението между правителството и македонската емиграция се засилва, след като майор Коста Паница е обвинен в подготовка на държавен преврат и е осъден на смърт.

През лятото на 1888 г. Димитър Ризов публикува статии, силно критични към Стефан Стамболов, като е осъден на две години затвор. Издадена е и заповед за арестуването на Ляпчев, но той успява да напусне страната.

Ляпчев прекарва следващите години, като слуша лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж, въпреки че не завършва формално финансовото си образование.

След 1920 г. той преподава стопански науки на студентите от Свободния университет за политически и стопански науки. 

Начало на политическата кариера 

След падането на правителството на Стамболов през май 1894 г., Андрей Ляпчев се завръща в София и в началото на 1895 г. започва да пише в издавания от Димитър Ризов опозиционен вестник "Млада България".  

През март същата година Андрей Ляпчев се включва в ръководството на новосъздадения Македонски комитет, първоначално като секретар, а по-късно и като подпредседател. Член е на Върховния комитет до 1898 г.

След разцеплението на ВМОК Андрей Ляпчев се опитва да посредничи между двете крила, но без особен успех. Участва активно в обществената кампания в защита на българското население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание и в събирането на средства в помощ на бежанците.

Ляпчев се превръща и в една от основните фигури в органа на Демократическата партия в. „Пряпорец“. Той е сред основните участници в кампанията срещу въведения през 1900 г. от радослависткото правителство натурален десятък.

По време на правителството на Петко Каравелов (1901 – 1902 г.) Ляпчев е назначен в Министерството на финансите и отговаря за преките данъци, където организира премахването на десятъка.

След смъртта на Петко Каравелов в началото на 1903 г., Демократическата партия е оглавена от Александър Малинов, а подпредседатели стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев. В тази своя роля Ляпчев става известен като водещ експерт на демократите в областта на икономическата политика.

Преговорите за българската независимост 

В началото на 1908 г. княз Фердинанд I възлага на Александър Малинов да състави самостоятелен кабинет на Демократическата партия и Ляпчев влиза в състава му като министър на търговията и земеделието, оставайки на този пост до 1910 г.

Андрей Ляпчев играе активна роля при обявяването на независимостта на България. На 6 септември 1908 г. българското правителство конфискува железопътните линии в Южна България, които са собственост на Османската империя и сe управляват от Компанията на източните железници.

Отношенията между двете страни се изострят и дори се стига до частична военна мобилизация, а на 22 септември 1908 г. България обявява своята независимост и прекратява васалния си статут спрямо Османската империя. 

След първите неуспешни консултации с представителите на османското правителство, на 18 октомври Ляпчев пристига в Цариград начело на българска делегация, която трябва да уреди спорните въпроси между двете страни, но стига до задънена улица, тъй като османската страна настоява за огромни финансови компенсации.   

Цариград иска 500 милиона златни франка, а Ляпчев категорично заявява, че България не може да плати повече от 82 милиона.  Преговорите се проточват повече от пет месеца. 

До компромис се стига след намесата на руския външен министър Александър Изволски. В началото на март 1909 г. той постига споразумение с османците, с което опрощава част от задълженията им към Русия, произтичащи от репарациите за Руско-турската война от 1877-1878 г., а в замяна Високата порта оттегля почти всичките си претенции към София.

Малко по-късно в Петербург пристига българска делегация начело с министъра на външните работи Стефан Паприков и министъра на финансите Иван Салабашев, които трябва да договорят компенсациите за Русия. 

Двамата изчакват развоя на успоредните преговори на колегата им Андрей Ляпчев в Цариград преди да сключат сделката. Българо-руският протокол е подписан от Салабашев и Изволски едновременно с българо-турския, договорен от Ляпчев, на 6 април 1909 г.

Със споразумението в Петербург България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4.75% и 5-годишен гратисен период. Ден по-късно, на 7 април, Русия признава независимостта на България. 

На 13 юни същата година Ляпчев постига споразумение и с ръководството на Източните железници, като компанията получава около 2 милиона лева допълнителни компенсации за национализираните железопътни линии. 

Впоследствие, след изтичането на 5-годишния гратисен период и изплащането на първата вноска от заема на България към Русия в размер на 2 милиона лева, започва Първата световна война.

София и Санкт Петербург се оказват в противоположните лагери, а след Октомврийската революция новото болшевишко правителство в Русия заявява, че няма да плаща дълговете, натрупани от Руската империя, като в същото време се отказва и от финансовите ѝ претенции към други държави. По този начин дългът на България, с който е обезпечена независимостта на страната, се оказва анулиран. 

Наследството на Ляпчев 

Ролята на Ляпчев в българската политика обаче не приключва с участието му в извоюването на независимостта на страната, а напротив. В следващите почти две десетилетия той продължава да бъде активен участник на политическата сцена. 

Във второто правителство на Александър Малинов, сформирано на 18 септември 1910 г., Ляпчев става министър на финансите и успява да реализира ключови проекти, като създаването на Българската централна кооперативна банка, чиято цел е да кредитира преференциално кооперациите в страната.

Намалени са някои вносни мита, най-вече на суровините за промишлеността. Ляпчев осигурява и значителна финансова самостоятелност на общините, като им прехвърля приходите от т. нар. "беглик" (данъкът за животновъдите), училищния налог и пътния данък. 

В годините на Първата световна война Ляпчев се противопоставя на участието на България на страната на Централните сили. След края на войната Александър Малинов образува нов кабинет, в който се съгласяват да се включат само Демократическата и Радикалдемократическата партия, а Андрей Ляпчев отново става министър на финансите за краткия период от 21 юни до 28 ноември 1918 г. 

При управлението на Александър Стамболийски Андрей Ляпчев и останалите дейци на Демократическата партия се оказват в опозиция, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. Ляпчев оглавява крилото на Демократическата партия, което подкрепя включването в правителството на Народния сговор. 

През 1926 г. той се обявява против политиката на премиера проф. Александър Цанков и ескалацията на напрежението в страната, до което се стига след атентата в църквата Света Неделя. След оставката на Цанков на 4 януари 1926 г. Ляпчев става министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. 

Още в програмната си реч на 5 януари Ляпчев очертава основните насоки в политиката на новото правителство – амнистия на политическите затворници и политика на бюджетни икономии, целяща стабилизация на икономиката.

Близкият до Ляпчев журналист Григор Василев озаглавява статията си във вестник „Пряпорец“ по повод съставянето на правителството „Со кротце, со благо се отива надалеко“.

Впоследствие политическите противници на демократите я преиначават, като "Со кротце, со благо и со малко кютек" и я приписват на Ляпчев, но, всъщност, самият той никога не я е произнасял. 

Андрей Ляпчев изиграва основната роля за подписването на т. нар. "бежански заем" с организацията на Обединените нации, който изиграва важна роля за финансовото стабилизиране на страната в годините след Първата световна война и подпомагането на бежанците, които пристигат в страната от териториите, останали извън нейните предели. 

След парламентарните избори през 1931 г. здравословното състояние на Ляпчев се влошава. Той заминава за Берлин, където се установява, че е болен от рак на белия дроб.

След няколко неуспешни опита за лечение в чужбина, в края на октомври 1933 г. Ляпчев се завръща в България и умира в дома си в София на 6 ноември 1933 г. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !