У повечето хора думите "швейцарски спорт" и "ементал" може да предизвикат мисли за Роджър Федерер, който яде сирене.

Но за запознатите с обширната провинция и земеделски земи в централната част на Швейцария, откъдето произхожда този вид сирене, това е традиционна игра, синоним на района от векове.

Става дума за хормусен, пише CNN.

Риск и награда

Описван като хибрид между бейзбол и голф, в спорта участват два отбора от по 18 души, които се редуват да удрят и хвърлят nouss, или hornuss - шайба, кръстена на стършелите заради бръмчащия си звук, докато се носи във въздуха.

Въоръжени с триметрова карбонова пръчка, наречена träf, удрящите се качват на повдигната рампа пред игралното поле – ries – дълга около 300 метра и 10 метра широка. Тяхната задача е да пратят шайбата от наклонената платформа, известна като bock възможно най-далече по терена.

Точкуването започва, ако достигнат 100-метровата линия, като се дава допълнителна точка за всеки 10 метра след маркера.

Най-важното обаче е, че точките се регистрират, само ако nouss се приземи – тоест разположените на различно разстояние един от друг играчи не успеят да брокират шайбата с нещо като бухалки, или schindels.

Форматът на спорта предизвиква сравнения с голфа, като някои дори предполагат, че е предшественик на модерното въплъщение на този спорт.

„Приликата е, че удряш шайба, пращайки я далеч, но тук искаш да се приземи някъде, а не да влезе в дупка“, казва Михаел Кумер, член на отбора, спечелил националното първенство Hochstetten Hornussen.

„Хората от други страни наричат хорнусен „фермерският голф“, така че мисля, че има някои прилики,“ допълва той.

И все пак, докато в голфа само погрешно насочен удар е вероятно да представлява опасност за другите, в хорнусен излагането на опасност е съществена част от играта.

С шайби от пресована пластмаса, които профучават към вас със скорост, подобна на болид от Формула 1, спирането им е коварно и сложно постижение. Въпреки че играчите често носят каски и защитно оборудване, някои излизат на терена без тях.

„Наистина е опасно, ако не видите nouss или ако някой я удари с бухалката и тя промени траекторията си“, обяснява Кумер. „Наистина опасно е да ви удари в главата,“ допълва той.

Лионел Меси на хорнусен

Възникнал в средата на 17-ти век в долината Ементал, с изключение на кратките набези в съседна Германия, хормусен никога не е напускал Швейцария, като само няколко отбора, практикуващи спорта, съществуват извън западния централен кантон Берн.

Нуждата от огромни открити тревни площи за него е част от причината спортът да е ограничен до селския район на Ементал, обяснява Кумер, добавяйки, че начинанията в Германия, в крайна сметка, се провалят, когато отборите не могат да открият достатъчно играчи.

И все пак за Кумер именно тази вкорененост в Швейцария прави хормусен стълб на спортната култура на нацията.

Около 260 отбора са активни в пирамидата от няколко лиги в Швейцария, като най-добрите отбори се борят в шампионата на страната. Носещи последните пет титли, Hochstetten на Кумер са до голяма степен нещо като Байерн Мюнхен в света на хормусен.

Тъй като отборът може да се похвали с редица високи, силни играчи, на пръв поглед изглежда, че физическите качества са изключително важни за представянето на отбора. И все пак Кумер настоява, че размерът има значение само до известна степен.

„Имаме някои големи момчета, но имаме и дребни, като това е едно от хубавите неща в този спорт“, казва той. „Дребосъците също могат да направят добра игра на полето и да ударят nouss толкова силно, колкото и големите момчета.“

Вземете съотборника на Кумер Саймън Ърни - макар и сравнително нисък на ръст, в сравнение с някои от съотборниците си, той е най-добрият голмайстор на лигата по време на последната кампания за спечелване на титлата на неговия отбор.

„Той е Лионел Меси на хорнусен и освен това е един от най-дребните в нашия отбор“, завършва Кумер.