Докато войната с Иран навлиза в третия си месец без ясен край, премиерът Нарендра Моди призова индийците да затегнат коланите по начини, невиждани от пандемията насам.

Работете от вкъщи, ако е възможно, призова той. Избягвайте ненужни пътувания в чужбина. Купувайте по-малко злато. Консумирайте по-малко гориво.

Апелът, отправен по време на публично събитие в Хайдерабад преди няколко дни, напомня за годините на COVID-19, когато премиерът разчиташе на символично масово участие, за да обедини страната около национална кауза.

Този път колективната мисия е икономическо оцеляване: да се спестят долари. Не е изненадващо, че посланието насочи вълна от паника към финансовите пазари на Индия.

„Моето мнение е, че трябва да се подготвим за параноя преди събитието“, заяви Удай Котак, индийски банкер, по време на среща на лидери в индустрията тази седмица, допълвайки:

„Трябва да се подготвим за най-лошото. През последните два месеца не видяхме въздействието на войната в Близкия изток по отношение на цените на енергията... То идва и ще е голямо, а потребителите изобщо не са усетили натиска“.

Уязвимостта на Индия е очевидна

Страната внася приблизително 90% от суровия си петрол и половината от нуждите си от газ. Тъй като Ормузкият проток - тясната точка в Персийския залив, през която преминава голяма част от световния петрол - е затворен от повече от два месеца на фона на войната, разходите за внос на Индия се се увеличили с милиарди долари.

Цените на самолетните билети скочиха, тъй като авиокомпаниите прехвърлят върху потребителите разходите за гориво. Почивките в чужбина стават все по-скъпи.

Вносът на злато, който хронично намалява чуждестранната валута, се превърна в нова мишена, като правителството рязко повиши вносните мита върху златото и среброто до 15%.

„Това, което първоначално се смяташе за временен шок, сега може да се превърне в продължителна криза. Ако това се случи, Индия може да бъде сред най-засегнатите икономики“, казва Раджешвари Сенгупта, доцент по икономика в Института за изследвания на развитието „Индира Ганди“ в Мумбай.

Зад необичайно директния призив на Моди се крие по-дълбоко безпокойство в Делхи: не че Индия изчерпва доларите, както се случи по време на кризата с платежния баланс през 1991 г., а че търсенето на долари започва да надвишава предлагането с неудобни темпове.

По това време Индия едва разполагаше с достатъчно резерви, за да покрие вноса за три седмици. Днес тя има около 690 милиарда долара резерви - сред най-големите в света и достатъчни за финансиране на вноса на стоки в Индия в продължение на 11 месеца.

Няма непосредствен риск от дефолт, но въпреки това натискът е реален.

Вносът на петрол, газ, торове и злато повишава търсенето на долари, точно когато притокът на чуждестранни инвестиции отслабва, износът се забавя, а геополитическата несигурност разтърсва пазарите. Валутните резерви на Индия са намалели с 38 милиарда долара от началото на войната с Иран - един от най-резките спадове в региона.

Няма недостиг на гориво, но цената му е изпитание за правителството

Министърът на петрола Хардийп Сингх Пури се опита да успокои обтегнатите нерви, заявявайки, че няма недостиг на гориво. Но петролът на цена от 100 долара за барел е изпитание за финансите на правителството.

„Коментарите на Моди сигнализират, че натискът върху финансите на правителството достига повратна точка, че има по-малък апетит за по-нататъшно обезценяване на рупията и че тежестта на корекцията може постепенно да бъде споделена с потребителите“, според Ауродип Нанди и Сонал Верма от Nomura.

Според Nomura, фискалният дефицит на Индия (разликата между държавните разходи и приходите) се очаква да се увеличи до 4.6% от брутния вътрешен продукт (БВП) до март 2027 г., което е над бюджетната цел от 4.3%. Дефицитът в платежния баланс - който проследява паричния поток в и извън страната - е надхвърлил 70 милиарда долара.

Поддържането на контрол над външния баланс на Индия, като същевременно се предотвратява по-нататъшно отслабване на рупията, ще бъде „ключовото макроикономическо предизвикателство“ тази година, заяви наскоро главният икономически съветник на Индия В. Ананта Нагесваран.

Проблемите на рупията са отпреди войната

Икономисти обаче твърдят, че проблемите на рупията са отпреди войната и не могат да бъдат решени само чрез мерки за строги икономии.

Чуждестранни инвеститори са изтеглили около 22 милиарда долара от индийските акции през последните месеци, водени от опасения относно забавянето на световната търговия, заплахите от американски мита и способността на Индия да се конкурира в развиващи се индустрии като изкуствен интелект, батерии и електрически превозни средства.

„Тъй като Индия не е напреднала много в областта на изкуствения интелект, възобновяемата енергия или полупроводниците, няма много индустрии, които да генерират вълнението или дългосрочната възвръщаемост, които инвеститорите виждат сега другаде в Азия“, казва Сенгупта.

„Дори ако икономиката расте с 6-6.5%, по-общата инвестиционна история изглежда по-малко убедителна.“

Нетните преки чуждестранни инвестиции са в застой, което помага рупията да се превърне в една от най-слабо представящите се валути в Азия тази година, като досега се е обезценила с около 6-7%.

„За 30-те години, откакто инвестирам, никога не съм виждал такова инвеститорско безразличие към Индия“, заяви наскоро глобалният инвеститор и автор Ручир Шарма в дискусия, организирана от изданието Indian Express.

Не икономическа корекция, а въпрос на национален престиж

Много икономисти казват, че при това положение Индия няма друг избор, освен да приеме някои икономически трудности: външни шокове, като по-високите цени на петрола, неизбежно повишават разходите, отслабват валутите и намаляват потребителското търсене.

Ако бензинът стане скъп, хората шофират по-малко. Ако цените на пропан-бутана се покачват, домакинствата пестят. По-слабата рупия прави вноса по-скъп, а износа по-конкурентоспособен, което помага за намаляване на дефицита по текущата сметка с течение на времето.

Но много икономисти казват, че Индия винаги е третирала обезценяването на валутата не просто като икономическа корекция, а като въпрос на национален престиж.

Политиците са дълбоко обезпокоени от „политическата перспектива“ на рязко отслабващата рупия. Спадът към 100 рупии за долар би се превърнал в мощен символ на икономическа слабост.

През 2013 г. самият Моди атакува тогавашното ръководено от Конгреса федерално правителство заради спада на рупията спрямо долара, заявявайки, че то „не е загрижено нито за икономиката, нито за падащата рупия“, а се тревожи само за „запазването на поста си“.

Сега, вместо да позволи само на цените да ограничат търсенето, Моди прибягва към морално убеждаване - молейки индийците доброволно да консумират по-малко с оглед на националния интерес.

Посланието, е ясно, според икономисти: ако предлагането не може да бъде увеличено, търсенето трябва да бъде ограничено.

Въпросът е дали патриотичните мерки за строги икономии могат да заместят по-суровата аритметика на пазарите.

„Потребителите не могат и не трябва да бъдат напълно изолирани от глобалните шокове в доставките, защото това ще причини още повече болка на по-късен етап“, заяви пред BBC Рахул Ахлувалия, основател и директор на Фондацията за икономическо развитие.

Той допълва, че защитата на потребителите сега може да влоши недостига по-късно, да забави енергийния преход и да окаже допълнителен натиск върху държавните финанси. Държавните петролни компании вече изчерпват капацитета си да поемат нарастващите загуби.

Истинският дебат не е дали цените трябва да се повишат, а кой трябва да понесе болката.

Правителството поемаше ценовия шок в продължение на два месеца и задържаше повишаването на цените на бензиностанциите на фона на поредицата от местни избори. Но в петък Индия повиши цените на бензина и дизела за първи път от четири години, като търговците на дребно в Делхи увеличиха цените с три рупии (0.03 долара) на литър - повече от 3% - за да компенсират загубите от по-високите световни цени на суровия петрол.

Икономисти, като Сенгупта, твърдят, че защитата на всички чрез изкуствено евтино гориво е неустойчива.

Вместо това те пледират за целенасочени облекчения - субсидии от военновременен тип за по-бедните домакинства, особено за газ за готвене - като същевременно се позволи покачването на цените за всички останали.

Инфлацията в Индия вече върви нагоре. HSBC определи последните данни за инфлацията като „спокойствие преди покачване“, като цените ще се повишат поради „двойния шок от енергията и климатичния феномен Ел Ниньо“, което ще принуди централната банка да увеличи лихвите.

В продължение на години икономическите мениджъри на Индия се опитват да смекчат всеки шок. Но петролните пазари са безмилостни. Накрая сметка винаги идва - и колкото по-дълго се задържат цените, толкова по-трудно става приспособяването.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !