Японският тийнейджър Уатару Йошида не харесва учителите си, постоянно нарушава правилата и се отегчава в учебните часове. В средата на 2020 г., когато училищата в Япония отново отварят след прекъсването на занятията по време на пандемията, Уатару решава да си остане вкъщи и да играе видео игри по цял ден.

„Той просто заяви, че не получава нищо от училището и повече няма да стъпи там", спомня си майка му Кае Йошида.

Сега, след повече от година извън класната стая, 16-годишният Уатару все пак се връща в класната стая, но не в тази, която е посещавал преди. Той и още 20-на тийнейджъри като него са част от дебютния випуск на първата гимназия за електронни спортове в Япония. 

Частното учебно заведение отвори врати в Токио миналата година, пише The New York Times. 

Академията съчетава традиционната работа в клас с часове интензивни тренировки на различни видеоигри. Основана е с намерението да задоволи нарастващото глобално търсене на професионални геймъри, но преподавателите вярват, че са се натъкнали на нещо много по-ценно - модел за връщане на ученици като Уатару обратно в час.

Хроничното отсъствие от училище, често свързано с безпокойство или тормоз, е сериозен проблем в Япония още от началото на 90-те години на миналия век. Тогава преподавателите за първи път забелязват, че над 1% от учениците в началното и средното училище ефективно са напуснали образователната система. Оттогава броят им се е увеличил повече от два пъти.

В други страни, като Съединените американски щати, този дял е още по-висок, но е трудно да се направят директни сравнения поради различните дефиниции на отсъствията от часовете и тяхната продължителност. 

Японските училища се усещат като враждебна среда от децата, които не се вписват в нея. А натискът да се съобразят с обществените норми, както от страна на учителите, така и на родителите, е голям. В екстремни случаи училищата са изисквали от учениците да боядисват естествено кафявите си коси в черно, за да съответстват на тези на другите ученици, или са диктували цвета на бельото им.

Съветниците, социалните работници и психолозите са рядкост в училищата, което допълнително влошава проблемите, коментира Кейко Накамура, доцент по психология в университета Тохоку Фукуши. От учителите се очаква да изпълняват тези роли в допълнение към другите си задължения.

Докато се борят да се справят с отказа от ходенето на училище, педагозите експериментират с различни модели, включително дистанционно обучение. През декември Токио обяви, че ще отвори училище в метавселената, а рекламните изображения изглеждаха като във видеоигра. 

Разочарованите от официалната образователна система родители се обръщат към частни училища, включително и такива, които наблягат на социализацията и насърчават децата да създават свой собствен курс на обучение. 

Учениците от гимназията по електронни спортове обаче, в повечето случаи, сами намират пътя до училището. За тях то изглежда като потенциално убежище от реалността, но за родителите им е последна и отчаяна мярка. След като училището разбира, че се докосва до неочаквана демография от отсъстващи ученици, то инвестира значителни усилия в успокояване на родителските притеснения.

Ръководството на учебното заведения провежда активна разяснителна кампания, че учебните планове на училището отговарят на националните образователни стандарти и се опитва да разсее опасения от т. нар. "пристрастяване" към видеоигрине, наблягайки на кариерните перспективи за професионалните геймъри.

Философията на училището е да привлече учениците с игри и след това да им покаже, че образованието може да бъде забавно и полезно за тяхното бъдеще.

17-годишният Торахито Цуцуми е напуснал училище, след като тормозът го е довел до дълбока депресия. Той прекарвал по цял ден в стаята си, четейки комикси и играейки видео игри. Често заявявал пред родителите си, че животът му е безмислен. 

Традиционното японско образование поставя първостепенно значение върху дисциплината. Образователните методи често се фокусират върху уроците по издръжливост, налагат  се сурови наказания и се избягва всичко, което може да изглежда като "глезене".

 Но докато майката на Торахито Цуцуми гледа как синът ѝ изпада в депресия, тя се страхува какво може да се случи, ако се опита да го върне насила в клас. Тя започвала да губи надежда, когато Торахито видял телевизионна реклама за училището по електронни спортове.

В началото на била сигурна дали е добра идея, но най-важният аргумент в подкрепа на решението бил факта, че самият Торахито искал да учи там. До средата на учебната година той постигнал  сериозен напредък - пристигал на училище навреме и станал по-оптимистично настроен към живота.   

Всъщност, много малко от учениците имат реалния шанс да станат професионални геймъри. Конкуренцията в бранша е жестока, а кариерата на спортистите е кратка - тийнейджърите, с техните бързи рефлекси, доминират в повечето надпревари. До средата на 20-те си години повечето играчи вече не са конкурентоспособни.

Преподавателите в академията обаче насърчават учениците да търсят и други пътища в индустрията, като програмиране или дизайн.
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google