Видеоигрите в днешно време са част от ежедневието на милиони хора по света, но тяхната история вече е на повече от половин век.

В рамките на канадското технологично изложение през 1950 г. е показан един от пионерските експерименти в тази област- компютърът Bertie the Brain с височина от близо 4 метра, който може да играе на морски шах.

По онова време дори телевизорите все още не са масово разпространени и повечето игри се играят на дъски и маси. Потребителите през 50-те години на миналия век все още не са готови за нещо толкова радикално, като взаимодействието с екраните.

В началото на 60-те години се появява първата "потребителска" компютърна видео игра Spacewar!. Тя обаче е достъпна само за малцина технологични маниаци, тъй като се играе на машината за обработка на данни, наречена PDP-1, която е с цена от 120 000 долара и се използва основно в университетските компютърни лаборатории. 

Едва през 70-те години на миналия век се появяват първите масови игрални електронни машини, които наподобяват ротативки и работят с монети. Именно от тях се развива популярната култура на т. нар. "аркадни" игри от края на миналия век. 

Електронното издание History.com представя пет от най-влиятелните ранни заглавия, които проправят пътя на съвременната гейминг индустрия. 

Table Tennis (1972)
Конзола: The Magnavox Odyssey

Когато става въпрос за домашните видеоконзоли, първото поколение започва с устройството Magnavox Odyssey. Замислено за първи път през 1966 г. от малък екип инженери, ръководен от Ралф Баер, Odyssey преминава през няколко прототипни версии, преди да бъде пуснат на пазара през 1972 г.

Технически, конзолата не е компютър, а електронна схема, която директно манипулира видеосигнала към свързания с нея телевизор. Подобно на повечето конзоли от тази ера, игрите на Odyssey са включени в самото устройство или са предварително заредени на отделни игрови карти, които играчите могат да закупят отделно.

Цената на конзолата е солидна за онова време (99 щатски долара), а графиката на игрите е доста примитивна и включва основно монохромни линии, точки и квадрати. Може би по тази причина The Magnavox Odyssey никога не се превръща в невероятен комерсиален хит. За цялото си съществуване тя се продава в около 350 000 бройки. 

По-късно обаче компанията производител събира 100 милиона долара от съдебни дела за нарушаване на авторски права срещу други фирми, които се възползват от нейните пионерски иновации.

Една от най-популярните игри на Odyssey е Table Tennis, в която всеки играч разполага с плоскост и трябва да премести топката покрай опонента си. Основният дизайн на играта дори не брои резултата в реално време и играчите трябваше да правят това ръчно.

Home Pong (1975)
Конзоли: Sears Tele-Games и различни конзоли Atari Home Pong

Home Pong може и да не е първата домашна видеоигра, но е първият голям пазарен хит. Тя поставя началото на династията на домашните конзоли Atari, а заедно с тях и на цялата индустрия.

Основателят на Atari Нолан Бушнел, който е и създател на Pong, и неговият партньор Тед Дабни постигат изненадващ успех през 1972 г. с аркадната версия на играта, която подобрява основната концепция на Table Tennis чрез добавяне на звук, броене на точките и завъртане на топчето. 

Magnavox съди компанията на Бушнел за нарушаване на авторски права и Atari урежда делото чрез плащане на ексклузивна лицензионна такса. След това адаптират аркадната игра за употреба на домашни конзоли. 

Продадена за първи път ексклузивно в Sears като лимитирана серия конзола, домашният Pong на Atari се превръща в един от най-продаваните артикули на гиганта в търговията на дребно по време на празничния сезон през 1975 г. 

Atari скоро пуска своя собствена брандирана версия на Pong, спомагайки за популяризирането на конзолата 2600, пусната на пазара през 1977 г., която се превръща в най-популярната машина за домашни игри на своето време с около 30 милиона продадени бройки. 

През 1984 г. Нолан Бушнел продава Atari на Warner Communications за 28 милиона долара и основана повече от 20 нови компании.

Spitfire (1977)
Конзола: Fairchild Channel F

Вече почти забравен, Channel F е иновативен предшественик на по-известните конзоли за видеоигри от второ поколение, като Intellivision, Atari 2600 и ColecoVision.

С цена от 169 долара в края на 70-те години (равняващи се на над 800 съвременни щатски долара), това е първата домашна конзола с микропроцесор, джойстик и бутон за задържане. По-важното е, че е и първото електронно устройство, което използва игри, заредени в касети с вътрешна ROM памет, вместо всички игри да бъдат вградени в самата конзола.  

Тя се продава само с две вградени игри: „Хокей“ и „Тенис“. Технологията е проектирана от Джери Лоусън, който е един от първите афроамерикански компютърни инженери в Силициевата долина. Днес той е признат за "бащата" на игралните видеокасети.

Channel F изгражда библиотека от 26 касети с ROM игри, наречени „видеокарти“, които се продават на цена от около 20 долара за брой. Най-популярната от тях е Spitfire - игра за въздушен бой, в която потребителите могат да „летят“ на стилизираните самолети Red Baron и Blue Max и да се стрелят един друг.

Една от революционните функции позволява на играчите, които нямат жив противник, срещу когото да играят, да се състезават срещу процесора. Подобна опция се въвежда за първи път в домашна конзола.

Space Invaders (1980)
Конзола: Atari 2600 VCS

След като новите собственици на Atari - в лицето на Warner Communications, инвестират в конзолата над 100 милиона долара, за да отговорят на конкуренцията на Channel F, на пазара излиза Atari 2600, известен също и като Atari Video Computer System, или VCS.

Конзолата също работи с ROM касети и активен процесор. Подобно на Channel F, потребителите могат да играят различни игри, като закупят самостоятелни видео касети и ги поставят в конзолата.

Никоя игра обаче не успява да бие по популярност култовата Space Invaders, в която играчите стрелят по вълни от спускащи се извънземни нашественици. Първоначално играта е създадена в Япония и е лицензирана за използване в САЩ през 1980 г.

Тя повишава стандартите за графиката, звуците и геймплея, променяйки коренно гейминг индустрията, която по онова време е пренаситена с различни с "клонинги" на Pong. 

Продажбите на Atari 2600 бележат четирикратен ръст след пускането на играта и над 2 милиона касети със Space Invaders са продадени само през първата година от пускането ѝ в продажба. 

Pac Man (1982)
Конзола: Atari 2600 VCS

Pac-Man е друга адаптация на хитова японска аркадна игра, която се продава в над 1 милион копия за Atari, след като излиза на американския пазар през 1982 г. Играчите контролират жълтата икона на Pac-Man, която трябва да "изяжда" точки, поставени в лабиринт, докато се опитва да избегне екип от четири вражески призрака.

Pac-Man е критикувана за лошите си визуализация и звук, като някои от потребителите от Atari не са особено доволни от своите преживявания в играта. Но независимо от това, тя се превръща в най-продаваното заглавие на Atari 2600 за всички времена и има широко културно влияние.  

Образът на човечето от Pac-Man се появява на много странични продукти - от пижами и плюшени играчки до училищни пособия и зърнени закуски. Играта дори вдъхновява песента Pac-Man Fever на Buckner & Garcia, която достига до Топ 10 в класацията Billboard Hot 100 в САЩ през 1982 г. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !