Главните изпълнителни директори на водещите американски енергийни компании, както и официални представители на правителството на САЩ, включително министърът на енергетиката Дженифър Гранхолм и съветникът по чистата енергия в Белия дом Джон Подеста, ще се срещнат с делегати от 90 държави тази седмица в рамките на годишната среща на енергийния сектор CERAWeek, организирана от S&P Global в Хюстън, Тексас.

Очаква се, че администрацията ще предложи серия от мерки за насърчаване на производството на чиста енергия. Това предвижда и законодателството, прието миналата година, известно като Закон за намаляване на инфлацията.  

В него, освен мерките за овладяване на ръста на потребителските цени, има заложени и редица стимули за "зелената" енергия. 

"Геополитическите и пазарните пренастройки, които последваха руската инвазия в Украйна, подтикнаха индустрията да преоцени стратегията си за енергийния преход.

Компаниите говорят повече за декарбонизацията, но и за засилване на конвенционалните инвестиции, тъй като трябва да посрещнат нуждите на един свят, който внезапно е станал доста несигурен по отношение на енергийните доставки", коментира пред The Wall Street Journal вицепрезидентът на S&P Global Дан Йергин преди началото на форума. 
 
Законът за намаляване на инфлацията се прие позитивно от бенефициентите, като основните от тях са разработчиците на слънчева и вятърна енергия.

В същото време обаче, той засили опасенията в енергийния сектор, че увеличените инвестиции в проекти с ниски въглеродни емисии могат да повишат разходите и допълнително да натоварят веригите за доставки.

Детайлите относно конкретното прилагане на новото законодателство в САЩ все още са оскъдни, но е ясно, че правителствената политика ще играе много по-голяма роля в настоящия енергиен преход, отколкото предишните технологични промени в историята, в рамките на които пазарът и иновациите са водещите фактори, смята д-р Йергин.

Другата ключова тема ще бъде как нефтените и газовите компании интегрират енергийния преход в своя бизнес.

Корпоративните ръководители от петролната индустрия казват, че разговорите с инвеститорите през миналата година са се фокусирали по-малко върху насоките за екологично, социално и корпоративно управление (известни като ESG), които бяха в центъра на вниманието през 2021 г., а вместо това все по-често се съсредоточават върху финансовата възвръщаемост.

Преди месец BP отхвърли плановете си за амбициозен преход към чиста енергия и заяви, че ще налее повече пари в производството на нефт и газ. Главният изпълнителен директор на компанията Бърнард Луни каза, че тя просто отговаря на обществените очаквания. 

Exxon и Chevron, които бяха по-консервативни в своите нисковъглеродни стратегии, отчетоха рекордна печалба през 2022 г., подкрепени от високите цени на петрола и природния газ.

Въпросът дали тези печалби могат да бъдат повторени и тази година е особено актуален, като се има предвид, че цените на природния газ се сринаха с 54% през последните месеци, принуждавайки производителите за пореден път да променят плановете си за добивите. 

 Тъй като западните санкции разделиха световните пазари на петрол и природен газ, се очаква енергийните лидери да обсъдят и теми, като увеличената зависимост на Русия от Китай и стратегическото значение на доставките на втечнен природен газ от САЩ за Европа.

За Марк Браунщайн, старши вицепрезидент на Фонда за защита на околната среда, опитът от изминалата година подчертава необходимостта от ускоряване на глобалния енергиен преход далеч от изкопаемите горива, в името на стабилността на климата и като начин за избягване на нестабилността на цените.
 
„На конференцията ще има много хора, които ще демонстрират нови технологии и ще говорят за нови бизнес модели, които са лесно достъпни за нас днес и могат да ни помогнат да ускорим прехода“, каза той.

Но въпреки натиска на еколозите и политиците за по-активен преход от изкопаемите горива към зелената енергия, политическата конюнктура, поне донякъде, изглежда се обръща в полза на петролните компании.

Напрегнатите отношения между американската петролна индустрия и администрацията на президента Джо Байдън се влошиха още повече миналата година, след като някои компании отчетоха рекордни печалби, а цените на бензина на вътрешния пазар достигнаха исторически върхове.

Американските държавни служители казаха, че компаниите неправилно са се фокусирали върху възнаграждението на своите инвеститори чрез обратно изкупуване на акции, вместо да инвестират в добив на повече петрол, за да помогнат за облекчаването на цените.

По време на речта си за състоянието на съюза миналия месец, президентът Байдън, който по време на предизборната си кампания пое ангажимент да ограничи шистовия добив на нефт и газ, каза, че страната "все още ще има нужда от петрол и газ за известно време“.

Той също така предложи четирикратно увеличение на данъка върху обратното изкупуване на корпоративни акции, за да накара компаниите да насочат капитал в производството на петрол.

Дан Пикъринг, основател и главен инвестиционен директор в базираната в Хюстън Pickering Energy Partners, коментира пред WSJ, че стремежът на инвеститорите към ESG политиките засега е намалял, но в същото време петролните компании са постигнали значителен напредък в намаляването на вредните емисии.

По думите му, все повече корпоративни директори подкрепят глобалната декарбонизация, тъй като броят на представителите и на двата противоположни "крайни" лагера – скептиците по отношение на изменението на климата и еколозите, които се застъпват за незабавната забрана на изкопаемите горива, намалява.

„Има много по-широк натиск за декарбонизация в световен мащаб и също така има много по-ясно осъзнаване, че ще трябва да използваме въглеводородите, докато не успеем да постигнем тази декарбонизация. Все повече хора се съгласяват с тезата, че за това ще е необходимо повече време“, казва още Пикъринг.