По-кратката работна седмица с цел подобряване на психичното здраве и продуктивността на служителите набира сила в някои държави по света, но най-малко една държава изглежда е пропуснала това.

Миналата седмица правителството на Южна Корея беше принудено да преосмисли план, целящ да повиши тавана на работните часове до 69 на седмица, в сравнение с настоящия лимит от 52 часа, след като това предизвика недоволството на милениалите и на представителите на поколението Z.

Служителите в Южна Корея вече имат една от най-дългите работни седмици в света, класирайки се на четвърто място по този показател през 2021 г. - след Мексико, Коста Рика и Чили, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Смъртта, вследствие на преработване, пък убива десетки хора в страната всяка година.

Въпреки това, правителството подкрепи план за вдигането на тавана на работната седмица на фона на натиска от страна на бизнес организации, търсещи увеличение на продуктивността. Тук обаче властите се сблъскаха с шумната съпротива от страна на по-младото поколение и профсъюзите.

От кабинета на южнокорейския президент Юн Сук-йол обявиха, че правителството ще поеме в нова “посока”, след като е изслушало общественото мнение и заяви, че управляващите са отдадени на защитата на правата и интересите на милениалите, представителите на поколението Z и нечленуващите в профсъюзи работници.

Вдигането на тавана на работните часове се считаше за начин за справяне с очертаващия се недостиг на работна ръка, пред който е изправена страната, заради намаляващата раждаемост, която е най-ниската в света, и застаряващото поколение.

Този ход обаче беше разкритикуван от противници, които твърдят, че повишеното натоварване на служителите само ще влоши нещата.

Експерти често посочват взискателната работна култура в страната и засилващото се разочарование сред по-младите поколения като основните фактори за демографските проблеми.

Едва през 2018 г. Южна Корея намали поради обществен натиск лимита от 68 на настоящите 52 часа на седмица, като този ход тогава получи огромна подкрепа от парламента.

Настоящото законодателство ограничава работната седмица до 40 часа плюс до 12 часа платен извънреден труд, въпреки че много служители са поставени под натиск да работят повече.

По данни на ОИСР южнокорейците са работили средно по 1 915 часа през 2021 г., което е доста на средното ниво от 1 716 часа за страните от организацията.

Дългите часове на работа, заедно с високите нива на образование и увеличението на броя на жените, които се включват в работната сила, някога бяха считани за двигателите на забележителния икономически растеж на страната след Корейската война от 50-те години, когато тяа извървя пътя от бедна икономика до една от най-богатите в света.

Критици обаче твърдят, че негативите на тези дълги часове на работа могат да се видят в множеството смъртни случаи, вследствие на преработване, при които изтощените хора плащат с живота си заради сърдечни удари, промишлени инциденти и шофиране след недоспиване.

Освен смъртните случаи, вследствие на преработване, Южна Корея има и най-висок дял на самоубийства сред развитите държави.

През 2017 г. - годината преди страната да понижи лимита върху работните часове, стотици хора умират вследствие на преработване, според официалните статистически данни. Дори и когато лимитът е намален на 52 часа, тези случаи продължават да попадат в новините.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !