Учените са открили процъфтяващи общности от крайбрежни същества, включително малки раци и анемонии, живеещи на хиляди километри от първоначалния си дом върху пластмасови отпадъци в Голямото тихоокеанско сметище – водовъртеж от отпадъци, разположени на приблизително 1.6 млн. квадратни км в океана между Калифорния и Хавай.

В ново проучване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution, екип от изследователи разкрива, че десетки видове крайбрежни безгръбначни организми оцеляват и се възпроизвеждат върху боклуците, плуващи в океана от години.

Констатациите на учените предполагат, че пластмасовото замърсяване може да позволи създаването на нови плаващи екосистеми от видове, които обикновено не могат да оцелеят в открити води.

За разлика от органичния материал, който се разлага и потъва в рамките на месеци или най-много няколко години, пластмасовите отпадъци могат да плуват в океаните много по-дълго време, давайки възможност на съществата да оцелеят и да се възпроизвеждат в продължение на години.

„Крайбрежните видове бяха върху 70% от отломките, които открихме“, казва Линси Харам, научен сътрудник в Националния институт по земеделието и храните и водещ автор на изследването, пред CNN.

Харам и нейните колеги изследват 105 предмета от пластмаса, извадени от Голямото тихоокеанско сметище между ноември 2018 г. и януари 2019 г.

Те идентифицират 484 морски безгръбначни организми върху отломките, представляващи 46 различни вида, от които 80% обикновено се срещат в крайбрежните местообитания.

„Доста голям процент от това, което открихме, бяха крайбрежни видове“, казва Харам, допълвайки, че на две трети от отломките крайбрежните и общностите, обитаващи открития океан, се конкурират за пространство, като вероятно си взаимодействат и по други начини.

Харам казва, че последствията от появата на нови видове в отдалечените райони на океана все още не са напълно ясни.

Как точно създанията стигат до открития океан и как оцеляват там също остава неясно. Дали, например, те просто са пътували на стоп върху парче пластмаса, към което са се прикрепили край брега, или са успели да колонизират нови обекти, след като са били в открития океан, не е известно.

Океани от пластмаса

Голямото тихоокеанско сметище, което е два пъти по-голямо от Тексас, е най-голямото натрупване на океанска пластмаса в света.

То е ограничено от огромен кръговрат – най-големият от петте огромни, въртящи се кръгови течения в световните океани, които дърпат боклука към центъра и го улавят там, създавайки вихър от отпадъци.

Грешка е обаче да мислим за Голямото тихоокеанско сметище като за остров от боклук, казва пред CNN Матиас Егер, ръководител по екологичните и социални въпроси в The Ocean Cleanup - организация с нестопанска цел, която разработва технологии за изчистване на океаните от пластмаса.

„Ако сте там, това, което виждате, е просто девствен син океан“, казва Егер.

От инициативата за почистване на океана изчисляват, че в сметището има около 1.8 трилиона парчета пластмаса, които тежат около 80 000 тона. По-голямата част от пластмасата, открита в него, идва от риболовната индустрия, докато между 10% и 20% от общия обем може да бъде проследен до цунамито в Япония през 2011 г.

Според Програмата на ООН за околната среда (UNEP), светът произвежда около 460 милиона тона пластмаса годишно, цифра, която – без спешни действия – ще се утрои до 2060 г.

В световен мащаб само около 9% от пластмасовите отпадъци се рециклират, според UNEP. Цели 22% от всички пластмасови отпадъци се управляват неправилно и завършват като боклук, като големи количества от тях, в крайна сметка, попадат в океаните.

Учените предупреждават, че има „бързо и безпрецедентно“ увеличение на замърсяването на океана с пластмаса от 2005 г. насам.