Линията на бедност за страната през 2022 г. е 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство.

Под този праг са били 1.571 милиона лица, или 22.9% от населението на страната, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година, размерът на линията на бедност нараства с 4.3%, а относителният дял на бедното население скача с 0.8 процентни пункта.

Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 30.3%, или със 7.4 процентни пункта.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 44.2%, или с 21.3 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.9% за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3.3 процентни пункта по-висок, в сравнение с безработните жени.

През 2022 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години остава непроменен спрямо предходната година - 10.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Същевременно, рискът от бедност сред работещите жени е с 3.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.5%.

С нарастване на образователното равнище, относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3.2%.

Оценките на бедността, в зависимост от типа на домакинството, показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61.3% за 2022 г.) и едно лице в домакинство - жена (56.2% за 2022 г.).

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21.9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 35.4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2022 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 63.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17.3%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 54.5 и 36.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 34.0%.

По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 30.6%, при 21.5% от турската етническа група и 10.7% от българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. 

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 18 пъти по-висок, в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и над 80 пъти за турската етническа група.

При лицата, определили се като роми - близо две трети от лицата с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2022 г. 25.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2021 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15.0 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане.

През 2022 г. осем от десет деца (78.4%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2022 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 32.8%, а за 2.5% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Близо една трета от децата (27.4%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 24.8%, и редовни занимания по плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 21.5%.

През 2022 г. 43.5% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Оценка на бедността в регионален аспект

През 2022 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана - съответно по 373 лв., а най-високата - в област София (столица) (832 лв.), следвана от областите Стара Загора (625 лв.), Варна (601 лв.) и Перник (595 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27.0%, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%.

Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%.

Линията на бедност за 2022 г. нараства спрямо 2021 г. в повечето области. С най-голямо нарастване са областите Стара Загора (с 21.6%), Ямбол (с 19.4%), Варна (с 18.8%), Хасково (с 15.6%), София (столица) (с 13.5%) и Враца (с 10.2%).

Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Плевен (с 13.9%), Шумен (с 11.4%), Разград (с 10.1%), Бургас (с 3.6%), Пловдив (с 2.4%) и Благоевград (с 0.6%).

Област Шумен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.6%, а с най-високо равнище е област Стара Загора - 29.7%.

В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.6%, при 37.8% за област Стара Загора, 29.5% за област Добрич, 29.3% за област Сливен и 29.1% за област Перник.

В областите Ямбол, Сливен, София, Кюстендил, Плевен, Търговище, София (столица), Пловдив, Стара Загора, Хасково, Перник, Враца, Монтана и Шумен относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете.

В три области - Силистра, Видин и Ловеч, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !